Несигурността: Тихият убиец

Сигурността е свързана с нуждата ни да знаем какво ще се случи по-нататък, с желанието ни да предвидим живота и да го контролираме. Въпреки че варира в зависимост от степента и средата, в която се появява, за някои хора несигурността е мощна мотивационна сила, защото човек, изпитващ несигурност, трябва да действа, за да я намали поне до ниво, което може да понесе.

Източници на несигурност са:

• Противоречието между нашите очаквания и това, което реалността ни предоставя.
• Поведение, противоположно на ценностите ни - когато изпълняваме действия, с които не сме съгласни, несигурността ни се увеличава. Това може да създаде състояния на тревожна несигурност, както и когнитивен дисонанс.
• Социалната несправедливост също може да бъде източник на несигурност – включително осъзнаването на нечие страдание и неспособността ни да помогнем. Липсата на контрол над тези несправедливости ни кара да се съмняваме в способността си да предсказваме бъдещето.

Несигурността от гледна точка на социалната психология

Несигурността, според социалната психология, може да бъде разглеждана по различни начини. Единият от тях я обяснява като липса на толерантност към несигурността или необходимост от когнитивно затваряне. Тази нужда може да се определи като желание да се даде бърз отговор на въпрос или проблем, който има объркващо и двусмислено съдържание. Хората, които не търпят несигурност, искат да научат отговорите в този момент: „Ще ме назначат ли на работа”, „Справих ли се с теста” и т.н.

От друга страна толерантността към несигурността се проявява в способността да се приеме липсата на конкретен отговор, Тези, които притежават това умение, не се тревожат излишно, ако отговорът не се появи незабавно. Те просто приемат, че трябва да чакат, и продължават напред, фокусирайки се върху ежедневните си дейности, което ги предпазва от цикъла от негативни мисли, който създава несигурността.

Какво се случва, когато необходимостта ни от когнитивно затваряне е висока?

Необходимостта от когнитивно затваряне, веднъж пробудена, може да доведе до широк спектър от явления – например да създаде съгласувана споделена реалност с група. Ако знанието, което ни предостави групата, не намалява нуждата ни, ще потърсим друга група, която да ни го осигури.

Хората, които се нуждаят от когнитивно затваряне, се стремят към отговори, които бързо да намалят несигурността, независимо дали тези отговори са правилни. Те формират впечатленията си бързо и с ограничени доказателства. Обикновено базират своите преценки на общи стереотипи, търсят по-малко алтернативи, когато дойде време за разрешаване на проблем, по-малко съпричастни са към тези, които мислят по различен начин.

Хората с висока нужда от когнитивно затваряне преодоляват несигурността, като приемат първата информация, която могат да получат, за да сложат край на неизвестността, съответно те търсят и чист, предсказуем и познат социален контекст.

Интересното е, че хората, които са по-малко толерантни към несигурността, са по-сигурни в своите преценки и решения. От друга страна, тези, които са развили висока толерантност към несигурността, се нуждаят от много повече време, за са вземат решение, въпреки това те се справят много-по лесно в конфликтни ситуации и имат по-добри взаимоотношения с другите.