Оставете емоциите да идват и да си отиват, без да се опитвате да им влияете

Емоциите играят важна роля в това как мислим и как се държим. Емоциите, които изпитваме всеки ден, могат да ни принудят да предприемем действия, но също така и да повлияят на решенията, които вземаме в живота си, независимо дали става въпрос за важни житейски избори, или за такива, които се отнасят до обикновените детайли в ежедневието ни.

Ето защо е важно да разбираме емоциите

Първото нещо, което трябва да научим за тях, е че те са кратки. Повечето хора реагират на това твърдение с известна доза скептицизъм, но то е правилно, те действително са супер кратки - както положителните, така и отрицателните. Скептицизмът, все пак, е с основание, защото когато изпитваме негативни емоции (като тревожност, гняв или тъга), често се чувстваме така, сякаш завинаги ще останем затворени в капана им. Но това не е така.

Първо, съвсем нормално е да ни се струва, че емоциите продължават дълго време. Литературата за афективното прогнозиране предполага, че всички подхождаме с известно предубеждение, когато оценяваме интензивността и продължителността на емоционалните си реакции към събитията.

Склонни сме да мислим, че отрицателните емоции ще продължат много дълго, а положителните емоции - напротив, ще бъдат твърде кратки. Помислете за това. Отделете няколко секунди, за да си припомните последния път, когато сте изпитали негативни емоции - например при последното си посещение при зъболекар. Мислихте ли си тогава, че то сякаш продължава цяла вечност?

А сега си припомнете последната си вълнуваща среща с хора, които много харесвате. Стори ли ви се тогава, че времето сякаш лети? По всяка вероятност отговорът и на двата въпроса е утвърдителен. Това е така, защото емоциите променят възприятието ни за време. Всъщност, когато сме в разгара на емоция, цялото ни преживяване е оцветено от нея. Когато се чувстваме тревожни, е трудно да мислим за моментите, в които сме се чувствали спокойни. Когато се чувстваме щастливи, може да е трудно да си припомним моменти, в които сме се чувствали тъжни. И така нататък.

В този случай заключението, че тревожността ни продължава дълго време, би било правилно и това се дължи на факта, че се опитваме да потискаме емоциите си. Ако ги оставим на естествения им ход, много скоро те ще намалят силата си. Опитайте!

И така, когато установите, че ви завладява емоция, която сякаш заплашва да ви държи в плен завинаги, опитайте се да направите крачка назад и си припомнете това, което току-що прочетохте.

Използвайте тези въпроси като ръководство:

1. Можете ли да си припомните кога е започнала тази емоция? (подсказка: вероятно е започнала скоро)
2. Опитвате ли се да я изтласкате само за да забележите, че тя продължава да се връща? (подсказка: вероятно да).

Съвет: Понякога просто трябва да оставите емоциите да идват и да си отиват (без да се опитвате да им влияете).