Оставете емоциите да идват и да си отиват, без да се опитвате да им влияете

Емоциите изпълняват съществена роля в живота ни. Те влияят на начина, по който мислим, възприемаме света и реагираме в различни ситуации. От тях зависи не само как вземаме решения, но и как общуваме, работим и изграждаме връзките си с другите. Независимо дали става дума за важни житейски избори, или за реакциите в ежедневието ни, емоциите са движещата сила, която оформя нашия опит и поведение.

Как емоциите променят възприятието ни за време

Макар и понякога да ни се струва, че тревожността, тъгата или гневът ще продължат вечно, истината е, че и положителните, и отрицателните емоции имат кратък живот. Те са като морски вълни – издигат се, преминават и отшумяват.

Напълно нормално е да усещаме, че дадена емоция трае твърде дълго. Психологическите изследвания върху т.нар. афективно прогнозиране показват, че хората често надценяват както интензивността, така и продължителността на своите емоционални реакции. Склонни сме да вярваме, че отрицателните емоции ще продължат вечно, а положителните – ще преминат твърде бързо.

• Припомнете си последния път, когато сте изпитали силна негативна емоция – например при последния си преглед при зъболекар – стори ли ви се тогава, че времето тече изключително бавно?
• А сега си припомнете момент, в който сте се чувствали добре – например след приятна среща с хора, които харесвате. Не ви ли се стори тогава, че времето в компанията им е минало неусетно?

По всяка вероятност отговорът и на двата въпроса е „да“. Това е така, защото емоциите променят възприятието ни за време. Когато сме тревожни, е трудно да си спомним моментите, в които сме били спокойни. Когато сме щастливи, ни е трудно да си представим, че някога сме били тъжни. Цялото ни преживяване се оцветява от текущата емоция – тя става нашата временна реалност.

Как несъзнателно удължаваме емоциите си

Понякога несъзнателно удължаваме именно онези емоции, от които искаме да се освободим. Например, ако сме разтревожени и се опитваме да прикрием напрежението си, потискането може да засили физиологическите реакции на организма – ускорен пулс, напрежение в тялото, изпотяване. В резултат тревожността се увеличава и изглежда, че не преминава.

Опитът да контролираме или „изключим“ емоцията често има обратен ефект. Потискането й води до вътрешно напрежение, което я поддържа активна по-дълго. Ако обаче позволим на емоцията просто да бъде, без да я оценяваме като „лоша“ или „добра“, тя естествено отслабва и отминава.

» 60-секундният подход за управление на емоциите

Как да реагираме, когато емоцията ни завладее

Следващия път, когато усетите, че сте под контрола на дадена емоция, опитайте се да направите крачка назад и си припомнете това, което току-що прочетохте.

Използвайте тези въпроси като ръководство: 

• Можете ли да си спомните кога е започнала тази емоция?

(Подсказка: вероятно съвсем скоро.)

• Опитвате ли се да я изтласкате, само за да забележите, че тя се връща отново?

(Подсказка: вероятно да.)

Съвет: Понякога просто трябва да оставите емоциите да идват и да си отиват (без да се опитвате да им влияете).

Тази проста промяна в подхода – от борба към наблюдение – може да донесе голямо облекчение. С времето ще започнете да усещате, че емоциите идват и си отиват, без да имат власт над вас.