Погрешни схващания относно психопатичната личност – Част 2

Психопатията е сериозно състояние, което се характеризира с афективни и междуличностни дефицити, както и потенциално вредни или опасни поведения. С течение на времето психопатите са се превърнали в причина за редица митове, погрешни схващания и интерпретации, които обхващат етиологията, лечението и дори самата дефиниция на личностното разстройство. Погрешните разбирания относно състоянието произлизат и се затвърждават както от професионалистите, така и от обикновените хора. В тази статия ще разгледаме някои от основните аспекти на психопатията, които остават недоразбрани и водят до появата на митове.

Психолозите разглеждат психопатията като комбинация от черти, обхващащи междуличностни, емоционални и поведенчески аспекти, като нечестност, грубост, липса на вина, повърхностен чар, лош контрол на импулси, егоцентризъм и немотивирано антисоциално поведение. Въпреки че повечето проучванията се фокусират върху възрастните, данните сочат, че част от децата с поведенчески проблеми, особено ако са свързани с демонстрацията на безчувственост (например липса на вина и емпатия), имат повишен риск от развитието на психопатия в юношеството, а може би и в зряла възраст.

Редица филми, сериали и книги ни карат да вярваме в така наречения мит за Ханибал Лектър, чието име произлиза от литературния сериен убиец, примамващ жертвите си с помощта на невероятния си интелект. Така че за много хора типичният психопат представлява изключително интелигентен и хитър индивид. Само че проучванията, анализиращи връзката между когнитивните възможности и личностното разстройство, показват, че има незначителна или непостоянна връзка между високия интелект и личностното разстройство.

За много хора, дори специалисти в областта на психологията, насилието и личностното разстройство вървят ръка за ръка. Силното внимание, насочено към агресивните психопатични личности от страна на медиите, също не помага за разрушаването на този стереотип. Вярно е, че личностното разстройство е свързано с умерен риск от проява на насилие в бъдещето и рецидивизъм сред затворниците. Също така е доказано, че множеството психопати нямат досие и не са проявявали сериозна физическа агресия спрямо някой друг. Все повече и повече учени смятат, че немалка част от психопатите могат да бъдат сравнително успешни членове на обществото, които не са демонстрирали криминално поведение.

Още един популярен мит е тясната връзка между психозата и психопатията. Те обаче рядко се наблюдават при един и същи пациент, като симптомите на двете състояния обикновено са негативно свързани. Това означава, че психозата рядко се наблюдава заедно с психопатията, като даже появата на едното състояние се свързва по-скоро с липсата на другото. Психозата все пак представлява термин, който включва множество симптоми като липса на връзка с реалността, обратно на рационалността, типично демонстрирана от психопатичните личности.

Голям брой изследвания с близнаци, анализиращи ролята на средата и гените за отключването на психопатичните черти в мъжете и жените, представят нагледно важната роля на наследствеността. Въздействието на генните е значително – между 29 % и 56% от психопатията може да бъде обяснена чрез специфичните мутации, предадени от родителите на детето. Все още обаче има спорове относно точното влияние на генните за проявата на личностното разстройство.

Множество невробиологични дефицити са разглеждани като евентуални причинители или посредници, като например намалена активност в амигдалата или префронталния кортекс. Така че, да, наследствеността играя роля, но тя не обяснява напълно появата на психопатични черти, което означава, че факторите от средата също оказват въздействие.

Не може да не сте забелязали, че голяма част от новините се фокусират върху ужасяващите действия на мъжете психопати. Въпреки че психопатичната личност се среща по-рядко при жените, отколкото при мъжете в университетите и затворите, предишни изследвания, проведени в затвори за жени, ясно показват, че личностното разстройство се наблюдава сред обитателките. Процентът на участничките в проучванията, притежаващи психопатична личност, варира между 9% и 31%.

Данните от проучванията показват, че психопатията не се среща само и единствено при мъжете. Голяма част от въпросниците, определящи наличието на психопатични черти, се фокусират върху физическата агресия, отколкото релационната. Релационната агресия представлява непряката агресия като например разпространяването на слухове, чиято цел е да причини вреда на даден индивид посредством разрушаване на социалния статус и взаимоотношенията с другите хора. Сигурно вече се досещате откъде произлиза погрешното схващане за мъжкия компонент – физическата агресия се проявява много по-често и се приема за характерна за мъжете, докато релационната се свързва най-вече с жените.

Още митове може да намерите в първа част на статията.

Към първа част >>>