Тревожност и стрес: нашите най-лоши врагове

от 31 яну 2019г.

"Как да платя ипотеката; какво да приготвя за вечеря; трябва да взема децата от училище; трябва да запомня да поздравя приятеля си за рождения му ден; трябва да предам доклада в офиса навреме; притеснявам се, че ще закъснея за среща, заради трафика"… всичко това всеки ден. Стресът и тревожността, които изпитваме поради тези ежедневни рутини, са токсични за нашите умове и тела.

Стресът ни завладява, когато възприемаме ситуация или събитие като заплашителни или непреодолими според нашите ресурси. Често тези ситуации са свързани с промени, които ни причиняват прекалено напрежение и поставят личното ни благосъстояние в риск.

Тревожността обаче е естествена реакция на организма, която служи за активация и не зависи от конкретно събитие, а се произвежда въпреки че то е отминало. В този смисъл ние продължаваме да чувстваме паника или негативна емоция по отношение на нашата работа, връзката с нашия партньор или онова, което я е предизвикало. Тревожността настъпва, когато прекомерният стрес присъства в живота ни за дълго. Тя предизвиква всевъзможни негативни чувства и ефекти върху нашето здраве.

Стрес и емоции

Невролозите от Нюйоркския университет провеждат проучване, което показва, че терапиите за емоционални проблеми като страх или тревожност могат да имат ограничени резултати поради стрес, дори и при умерени нива. Елизабет Фелпс, главният автор на изследването, обяснява, че учените отдавна подозират, че стресът може да намали способността ни да управляваме емоциите.

При лечението на емоционални проблеми терапевтите понякога използват когнитивни методи за преструктуриране, които помагат на пациентите да мислят и да се държат по различен начин, за да променят емоционалния си отговор. Експериментът в Нюйоркския университет включва изучаване на това дали тези техники работят в реалния живот при ежедневен стрес.

За да направят това, изследователите генерират страх сред пациентите, като им показват снимки на змии и паяци. Някои изпитват лек електрически шок, а други не. По този начин те обучават пациентите да чувстват страх, когато се сблъскват с тези образи. След това експериментаторите показват на участниците техники за намаляване на страха, който експериментът е предизвикал.

На следващия ден участниците са разделени на две групи: едната група е поставена в условия на стрес, а другата е контролна. Участниците в групата, поставена под стрес, потапят ръцете си в ледено студена вода в продължение на три минути, а контролната група в топла вода. След това те измерват всички нива на кортизол в слюнката на участниците.

Кортизолът се произвежда в отговор на стреса, а участниците под стрес показват по-високи нива на кортизол, отколкото тези в контролната група. Освен това, когато повторно поглеждат снимки на змии и паяци, контролната група показа по-нисък отговор на страха.

Как да намалим стреса и тревожността

Всички ние изпитваме стрес в ежедневието си. Тичаме от едно място на друго, уморяваме се, закъсняваме. Но важното е да се предотврати задържането на този стрес, което може да доведе до нещо по-сериозно. По-долу предлагаме някои техники за управление и намаляване на стреса и тревожността, които могат да бъдат полезни за вашето здраве.

Практикувайте спорт. Една от основните препоръки за намаляване нивата на стрес е практикуването на спорт. Не става дума за това да тренирате с часове във фитнеса, можете да се движите, да упражнявате бързо ходене, да бягате навън, да се разходите до провинцията. Помислете какво би ви било приятно да правите и го правете. Физическите упражнения освобождават ендорфини, известни като "хормон на щастието", което ще ви помага да се почувствате по-добре и да се отървете от стреса.
Управлявайте времето си. Всички ние имаме множество задачи, които да свършим през седмицата. Когато не планираме време за всяка от тях, чувстваме, че не сме постигнали нищо. Става дума за създаване на седмичен план и организиране на всяка задача, според времето, което ни е нужно, за да я свършим. В това време трябва да премахнете всичко, което отвлича вниманието ви (текстови съобщения, проверка на социалните мрежи, телефонни разговори и т.н.). Винаги може да изникне нещо спешно и непланирано, но не всеки ден.
Научете се да казвате не. Понякога се страхуваме да кажем „не“, за да не нараним някого, или защото се страхуваме от реакцията му, но по този начин вредим на себе си и в крайна сметка правим неща, които не желаем да правим. Опитайте да се научите да казвате „не“ на задачите, които отнемат времето ви, без да допринасят с нищо. Не се страхувайте да го правите, защото обикновено хората разбират и уважават нашите решения.
Задайте приоритети. Друга грешка, която правим в нашето ежедневие, е, че не правим разлика между онова, което може да чака, и онова, което не може. Не обмисляме какво е наистина важно и какво не. В този смисъл задаването на приоритети ще ни позволи да правим нещата в някакъв ред и да избягваме стреса от струпването на хиляди задачи, които не можем да изпълним.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: mindful.org