Ако ви измъчва съжаление, задайте си следващите 3 въпроса

Или, казано другояче, сменете перспективата, за да облекчите болката.

Всеки изпитва съжаление за нещо. Връзка, която се е разпаднала, или пък друга, която се е проточила твърде дълго, макар да е нямало смисъл. Пропусната възможност за образование, обучение или работа. Жертва, която сме направили, а впоследствие се е оказало, че е била излишна. Дори хората, които всячески опитват да живеят живот без съжаление, вероятно имат поне 1-2 неща наум, които биха искали да се развият по различен начин.

Съжалението е нормално, човешко чувство и преживяване. Дълбокото съжаление може да причини много болка и да помрачи ежедневието ни, като така понижава качеството на живот и дори може да има здравословни последствия върху нас. Когато усетим, че сме попаднали в неговия капан, можем да си зададем следващите три въпроса, за да сменим перспективата и да погледнем на случващото се с повече оптимизъм и чувство на съпричастност.

1. Беше ли решението ми логично и обосновано за времето, когато съм го взел, предвид информацията, която съм имал?

Външни обстоятелства

С течение на времето ни е много лесно да забравим поради какви причини сме взели точно определени решения. Забравяме обстоятелствата, които са ни ги наложили, например финансов фактор, социален натиск, противоречиви цели. Вместо това ние гледаме на миналото, обременени от случилото се след това. Вярваме, че е трябвало да се досетим как ще се развият събитията, въпреки че е било невъзможно да го предскажем. Тази склонност се нарича пълзящ детерминизъм. В резултат ние можем да се подложим на твърде сурова самокритичност, заради това, че сме пропуснали да видим онова, което виждаме в момента.

Истината е, че може би има много на брой основателни причини да вземем решението, което сме взели. И също толкова много последици, които не е имало как да избегнем. Например дали решението да учим в университет е било правилно зависи от множество фактори, голяма част от които трудно можем да предвидим. Възможно е да настъпят икономически промени, да се променят самите ни интереси с времето или пък да ни споходят неочаквани житейски обрати.

Да, има ситуации, при които по-лесно можем да предположим негативни последствия и при които конструктивната самокритичност е от полза. Но дори и в случаите, когато става ясно, че сме сгрешили, е по-добре да приложим подхода за съпричастност към самите себе си. Така можем да се поучим от грешките си, вместо да се вторачим в тях, и да продължим напред.

Съпричастност към самия себе си

Провеждани са проучвания, които доказват, че участниците, изпитващи съжаление за определен развой на събитията по начин, щадящ самите тях, на по-късен етап са постигнали по-добри резултати и са успели да поправят грешките си. Тяхната мотивация е много по-силна, което им помага да не се фокусират твърде дълго върху пропуските и погрешните си избори, а да продължат напред, опитвайки да поправят стореното.

2. Какви хубави неща са ми се случили, в резултат на взетото от мен решение и какви потенциални лоши последствия съм успял да предотвратя?

Съжаленията обикновено се концентрират около негативните последици, като едновременно с това предъвкваме колко хубави неща биха могли да ни се случат, ако бяхме постъпили другояче. Един начин да облекчим тягостното усещане е да „обърнем“ въпроса ето така: „Какви хубави неща са ми се случили, в резултат на взетото от мен решение и какви потенциални лоши последствия съм успял да предотвратя?“ Така можем да открием положителното в на пръв поглед неприятна ситуация. Отговорът може да бъде: „Да, омъжих се твърде млада, но пък ето ме сега – с три прекрасни деца.“

Макар че този подход се смята за най-ефективен, когато противопоставяме действия, за които съжаляваме, срещу бездействие, е напълно възможно да намерим положителни последици и в случаи, когато не сме поели по определен път. Например „Не приех високоплатената длъжност, но това ми позволи по-лесно да намеря баланс между работата и семейството.“

Според учените способността да откриваме смисъл във вече пропуснатите възможности идва със зрелостта и усещането и разбирането ни за щастие.

Малко по-сложно е да открием възможните негативни последствия, ако бяхме постъпили по различен начин. Причината е, че все пак те си остават хипотетични и затова ни е по-трудно да си ги представим. Няма как да знаем какво би се случило, ако не се бяхме омъжили толкова рано или пък бяхме приели работата. Може би щеше да е страхотно, но можеше да се окаже ужасно решение.

Макар да изглежда излишно да разсъждаваме върху потенциалните си лоши избори, това би ни помогнало да успеем да видим всички онези превратности, които сме избегнали по един или друг начин. И ще спрем да идеализираме избора, който не сме направили. Изразът „можеше да е по-зле“ се свързва в тип нагласа и начин на мислене, оправдаващи развоя на събитията, такива каквито са. Подобна нагласа щади емоционалното ни състояние и нашата психика.

3. Какво ми говори това за нещата, за които бих съжалявал, че съм направил или пък не съм на този етап, в един бъдещ момент?

Да поправим нещата

Можем да се справим със съжалението като предприемем корективни действия – съживим умираща връзка, възобновим обучението си или поправим грешката си по друг начин. Според психолозите обаче съжалението е най-силно, когато знаем, че няма връщане назад. Особено болезнено е за нас, когато виждаме, че е имало какво да променим, но вече не е възможно да го направим. 

Само защото миналото не може да бъде променено, не означава, че трябва да губим надежда. Най-големите ни съжаления разкриват всичко, което ценим и е важно за нас. Така можем да изберем правилната посока за в бъдеще и да избегнем ситуации, които биха ни накарали да се чувстваме по този начин.

Ако съжаляваме, че не прекарваме достатъчно време с любимите си хора, дали пък няма начини да поправим това? Ако съжаляваме, че не преследваме голямата си мечта да се занимаваме с музика например, дали не съществуват все още възможности да развиваме таланта си?

В едно изследване учените се фокусират върху жени, които са изпитвали съжаление за начина, по който се е стекъл животът им. Тези от тях, които са направили радикална промяна в професионален план на средна възраст, са споделили, че се чувстват много по-щастливи от всички други, които не са имали куража.

Кое е наистина важно в живота ни?

Понякога сме толкова ангажирани да упрекваме някое свое предишно Аз, че забравяме да помислим за бъдещото си Аз. Онова Аз, което също ще гледа назад към миналото, което за нас сега е настояще. И към всички избори, които правим в момента.

Трудно е да си представим какви бихме били след време: твърде далечно и абстрактно ни се струва. И сякаш затова не се вълнуваме толкова много дали бъдещото ни Аз ще е щастливо и удовлетворено. Всъщност ще се окаже, че не е така далечно, времето ще отлети твърде бързо. Затова има смисъл да си зададем въпроса: След години какво ли бих искал да бях направил по друг начин точно сега?

Макар всички да сме различни, когато слушаме за какво съжаляват останалите в края на дните си, бихме могли да си изградим представа за нещата, които обикновено имат най-голямо значение за човека.

Невъзможно е да избегнем напълно съжалението в живота си. Всяко наше решение крие рискове и неприятни последствия. Дори най-сигурният на пръв поглед избор не може да ни гарантира щастие. До известна степен онова, което прави съжалението толкова трудно поносимо е, че осъзнаваме загубата на нещо, което не бихме могли да си върнем. Има загуби, които не можем да поправим. Но има неподозирани втори шансове, щастливи обрати на съдбата и начала, за които не сме подозирали.