Ако ви измъчва съжаление, задайте си следващите 3 въпроса

от 08 яну 2020г., обновено на 02 апр 2021г.

Всеки изпитва съжаление за нещо - било то заради връзка, която се е разпаднала, или пък друга, която се е проточила твърде дълго, макар да е нямало смисъл, пропусната възможност за образование, обучение или работа, жертва, която сме направили, а впоследствие се е оказало, че е била излишна. Дори хората, които по всякакъв начин опитват да живеят живот без съжаление, вероятно имат поне 1-2 неща наум, които биха искали да се развият по различен начин.

И въпреки че съжалението е нормално човешко чувство, то трябва да бъде овладявано навреме, в противен случай може да причини много болка и да помрачи ежедневието ни, а това от своя страна да понижи качеството на живот и дори да влоши здравето ни.

Когато усетим, че сме попаднали в капана на съжалението, можем да си зададем следващите три въпроса, за да сменим перспективата и да погледнем на случващото се с повече оптимизъм и чувство на съпричастност.

1. Помня ли добре причините, накарали ме да взема решението, за което сега съжалявам?

С течение на времето ни е много лесно да забравим поради какви причини сме взели определени решения. Забравяме обстоятелствата, които са ни ги наложили, например финансов фактор, социален натиск, противоречиви цели. Вместо това ние вярваме, че е трябвало да се досетим как ще се развият събитията, въпреки че е било невъзможно да ги предскажем. Тази склонност се нарича пълзящ детерминизъм. В резултат, ние може да се подложим на твърде сурова самокритичност заради това, че в онзи далечен момент сме пропуснали да видим онова, което виждаме в момента.

Разбира се, има ситуации, в които е лесно да предположим възможните негативни последствия, ситуации, в които конструктивната самокритичност е от полза. Но дори и при тези обстоятелства самокритичността е пагубна, много по-продуктивно и щадящо психиката ни е да изберем да бъдем състрадателни към самите себе си. Така можем да се поучим от грешките си и да продължим напред.

2. Какви са последствията от това решение?

Съжаленията обикновено се концентрират около негативните последици и са съпроводени от предъвкването на възможните хубави неща, които биха ни се случили, ако бяхме постъпили другояче. Един начин да облекчим тягостното усещане е да „обърнем“ въпроса ето така: „Какви хубави неща са ми се случили в резултат на взетото от мен решение и какви потенциални лоши последствия съм успял да предотвратя?“. Така можем да открием положителното в на пръв поглед неприятна ситуация. Отговорът може да бъде: „Да, омъжих се твърде млада, но пък ето ме сега – с три прекрасни деца.“

Когато противопоставяме действия, за които съжаляваме, срещу бездействие е напълно възможно да намерим положителни последици и в случаи, когато не сме поели по определен път. Например: „Не приех високоплатената длъжност, но това ми позволи по-лесно да намеря баланс между работата и семейството.“

Според учените способността да откриваме смисъл във вече пропуснатите възможности идва със зрелостта, с усещането и разбирането ни за щастие.

Малко по-сложно е да открием възможните негативни последствия, ако бяхме постъпили по различен начин. Причината е, че все пак те си остават хипотетични и затова ни е по-трудно да си ги представим. Няма как да знаем какво би се случило, ако не се бяхме омъжили толкова рано или пък бяхме приели работата. Може би щеше да е страхотно, но би могло да се окаже и ужасно решение.

Макар да изглежда излишно да разсъждаваме върху потенциалните си лоши избори, това би ни помогнало да успеем да видим всички онези превратности, които сме избегнали по един или друг начин. Така ще спрем да идеализираме избора, който не сме направили. Изразът “Можеше да е по-зле.“ се свързва с тип нагласа и начин на мислене, оправдаващи развоя на събитията, такива каквито са. Подобна нагласа щади емоционалното ни състояние и нашата психика.

3. Защо толкова силно съжалявам за решението, което взех?

Това е изключително важен въпрос, най-който трябва да се опитате да дадете искрен отговор. Помнете, че нашите най-големи съжаления разкриват всичко, което ценим и е важно за нас. Само когато сме наясно с това, ние сме в състояние да изберем правилната посока и да избегнем ситуации, които биха ни накарали да се чувстваме така, както се чувстваме сега, в този мъчителен миг на съжаление.

Можем да се справим със съжалението като предприемем корективни действия – като съживим умираща връзка, възобновим обучението си или поправим грешката си по друг начин. Според психолозите обаче съжалението е най-силно, когато знаем, че няма връщане назад. Особено болезнено е за нас, когато виждаме, че е имало какво да променим, но вече не е възможно да го направим.

Само защото миналото не може да бъде променено обаче, не означава, че трябва да губим надежда. Ако съжаляваме, че не прекарваме достатъчно време с любимите си хора, дали пък няма начини да поправим това? Ако съжаляваме, че не преследваме голямата си мечта да се занимаваме с музика например, дали не съществуват все още възможности да развиваме таланта си?

Определете кои са истински важните неща в живота ви

Понякога сме толкова ангажирани да упрекваме някое свое предишно Аз, че забравяме да помислим за бъдещото си Аз. Онова Аз, което също ще гледа назад към миналото, което за нас сега е настояще.

И макар всички да сме различни, когато слушаме за какво съжаляват най-често тези, които са на прага на смъртта, бихме могли да си изградим представа за нещата, които обикновено имат най-голямо значение за човека.

Невъзможно е да избегнем напълно съжалението в живота си. Всяко наше решение крие рискове и неприятни последствия. Дори най-сигурният на пръв поглед избор не може да ни гарантира щастие. До известна степен онова, което прави съжалението толкова трудно поносимо е, че осъзнаваме загубата на нещо, което не бихме могли да си върнем. Има загуби, които не можем да поправим. Но има неподозирани втори шансове и щастливи обрати на съдбата, за които не сме подозирали.