Ако ви измъчва съжаление, задайте си следващите 3 въпроса

Всеки изпитва съжаление за нещо – било то заради връзка, която се е разпаднала, или пък друга, която се е проточила твърде дълго, макар да е нямало смисъл; пропусната възможност за образование, обучение или работа; жертва, която сме направили, а впоследствие се е оказала излишна. Дори онези, които полагат всички усилия да живеят без съжаления, вероятно носят в съзнанието си поне едно-две неща, които биха искали да се развият по различен начин.

И въпреки че съжалението е нормално човешко чувство, то трябва да бъде овладявано навреме. В противен случай може да причини много болка, да помрачи ежедневието ни, а това от своя страна да понижи качеството на живот и дори да влоши здравето ни.

Когато усетим, че сме попаднали в капана на съжалението, можем да си зададем следващите три въпроса, за да променим перспективата си и да погледнем на случващото се с повече оптимизъм и съпричастност.

Помня ли добре защо взех решението, за което днес съжалявам?

С течение на времето ни е много лесно да забравим поради какви причини сме взели определени решения. Забравяме обстоятелствата, които са ни ги наложили – например финансови фактори, социален натиск, противоречиви цели. Вместо това вярваме, че е трябвало да се досетим как ще се развият събитията, въпреки че е било невъзможно да ги предскажем. Тази склонност се нарича пълзящ детерминизъм. Тя изкривява възприятието ни за миналото и ни кара да вярваме, че сме могли да предвидим резултата. Именно това поражда прекомерна самокритичност – упрекваме се, че не сме осъзнали тогава онова, което днес изглежда очевидно. 

Разбира се, има ситуации, в които е лесно да предположим възможните негативни последствия – случаи, в които конструктивната самокритичност е от полза. Но дори и тогава прекалената самокритичност е пагубна. Много по-продуктивно и щадящо психиката ни е да изберем да бъдем състрадателни към самите себе си. Така можем да се поучим от грешките си и да продължим напред.

Какви са последствията от това решение?

Съжаленията обикновено се концентрират около негативните последици и са съпроводени от предъвкване на възможните хубави неща, които биха ни се случили, ако бяхме постъпили другояче.

Един от начините да облекчим тягостното усещане е да "обърнем" въпроса така:

• "Какви хубави неща са ми се случили в резултат на взетото от мен решение и какви потенциални лоши последствия съм успял да предотвратя?"

Така можем да открием положителното в на пръв поглед неприятна ситуация.

Отговорът може да бъде:

• "Да, омъжих се твърде млада, но пък ето ме сега – с три прекрасни деца."

Когато противопоставяме действия, за които съжаляваме, на бездействие, е напълно възможно да намерим положителни последици и в случаи, когато не сме поели по определен път. Например: „Не приех високоплатената длъжност, но това ми позволи по-лесно да намеря баланс между работата и семейството.“ Според учените способността да откриваме смисъл във вече пропуснатите възможности идва със зрелостта и с по-дълбокото ни разбиране за щастието.

Малко по-сложно е да открием възможните негативни последствия, ако бяхме постъпили по различен начин. Причината е, че те остават хипотетични и затова ни е по-трудно да си ги представим. Няма как да знаем какво би се случило, ако не се бяхме омъжили толкова рано или пък ако бяхме приели дадена работа. Може би щеше да е страхотно, но би могло да се окаже и ужасно решение.

Макар да изглежда излишно да разсъждаваме върху потенциалните си лоши избори, това може да ни помогне да видим всички онези превратности, които сме избегнали по един или друг начин. Така ще спрем да идеализираме избора, който не сме направили. Изразът „Можеше да е по-зле“ се свързва с тип нагласа и начин на мислене, оправдаващи развоя на събитията такива, каквито са. Подобна нагласа щади емоционалното ни състояние и психиката ни.

Защо толкова силно съжалявам за решението, което взех?

Това е изключително важен въпрос, на който трябва да се опитаме да дадем искрен отговор. Помнете, че нашите най-големи съжаления разкриват това, което ценим и е важно за нас. Само когато сме наясно с него, сме в състояние да изберем правилната посока и да избегнем ситуации, които биха ни накарали да се чувстваме така, както се чувстваме сега – в този мъчителен миг на съжаление.

Можем да се справим със съжалението, като предприемем корективни действия – като съживим умираща връзка, възобновим обучението си или поправим грешката си по друг начин. Според психолозите обаче съжалението е най-силно, когато знаем, че няма връщане назад. Особено болезнено е, когато виждаме, че е имало какво да променим, но вече не е възможно да го направим.

Само защото миналото не може да бъде променено, не означава, че трябва да губим надежда. Ако съжаляваме, че не прекарваме достатъчно време с любимите си хора – дали пък няма начини да поправим това? Ако съжаляваме, че не преследваме голямата си мечта да се занимаваме с музика например – дали не съществуват все още възможности да развиваме таланта си?

Определете кои са истински важните неща в живота ви

Понякога сме толкова ангажирани да упрекваме някое свое предишно Аз, че забравяме да помислим за бъдещото си Аз – онова, което също ще гледа назад към миналото, което за нас сега е настояще.

И макар всички да сме различни, когато чуем за какво най-често съжаляват хората на прага на смъртта, можем да добием представа кои неща обикновено имат най-голямо значение в човешкия живот.

Невъзможно е да избегнем напълно съжалението в живота си. Всяко наше решение крие рискове и неприятни последствия. Дори най-сигурният на пръв поглед избор не може да ни гарантира щастие. До известна степен това, което прави съжалението толкова трудно поносимо, е осъзнаването на загубата на нещо невъзвратимо. Има загуби, които просто не могат да бъдат поправени. Но има и неподозирани втори шансове и щастливи обрати на съдбата, за които дори не сме подозирали.