Проучванията показват, че мозъкът може да се обучи на състрадание

Живеем в жесток свят и ежедневно сме свидетели на прояви, произтичащи от това. Всеки от нас поне веднъж в седмицата вижда как представител на нашето общество проявява безсърдечност с потресаващи последствия. Това повдига въпроси за личностното развитие, социалните взаимодействия и индивидуалния потенциал и нерядко води до обвинения в коравосърдечност и ниски нива на морал.

Човешкият потенциал за състрадание е изследван сравнително слабо преди началото на новия век, но през последното десетилетие учените се заемат с проучване на тази област, като това може да има преки последствия за социалното развитие на човечеството.

Състрадание — желанието за грижа за угнетени хора, изразена в алтруистично поведение, може да бъде възпитано в мозъка на човека.

През 2013 г. проучване на Center for Investigating Healthy Minds (в Центъра Уестман към Университета Уинсконсин-Мадисън) доказва, че дори възрастните хора могат да бъдат приучени да са по-състрадателни. В последващия доклад се описва, как обучението за състрадание при зрели индивиди може да доведе до по-алтруистично поведение и това предизвиква промени на невронни системи в мозъка.

Основните въпроси — „Възможно ли е да бъде преподадено и научено състраданието в зряла възраст? Може ли да станем по-внимателни, ако практикуваме някакви упражнения?“ Според Хелън Уенг (клиничен психолог, част от изследователския екип) доказателствата дават утвърдителен отговор. 

Състрадателността е като мускул, който може да се тренира и да заяква!

По време на изследването учените дават задача на наблюдаваните индивиди да се занимават с „медитативни упражнения за състрадание“ — древна будистка практика за увеличаване на чувствителността и грижата към страдащите. Докато се практикуват упражненията, участниците отделят време да мислят за страдащия, да насочат чувствата си към него и да помислят над желанието да облекчат страданието му. Обучаването на мозъка им включва повторения на фрази, подпомагащи съсредоточаването над състраданието, като „нека се освободиш от страданията и нека царят радост и лекота.“

Участниците започват упражненията си с близки хора (приятели или роднини), чиито проблеми лесно ги потапят в емоции, предизвикващи състрадание. Впоследствие се отдават на състраданието към самите себе си, след което практикуват състрадание към непознат. Едва в края на периода на тренировки започват да се занимават с упражнения, отнасящи се до сблъсъка с т. нар. „труден характер“ — човек, с когото са в конфликтни отношения (колега или съквартирант).

Може да сравним това обучение с тренировъчен процес. Систематичният подход дава възможност на състраданието да заякне като мускул и постепенно да се подготви да отговаря адекватно на страданията на другите, чрез прояви на грижа и желание за подпомагане.

С цел възможно най-коректни изводи, психолозите сравняват получените резултати с тези на контролна група, която практикува когнитивно преоценяване (техника, при която индивидът се научава да пречупва мислите си, за да са по-малко отрицателни). И двете групи са ръководени от аудио инструкции, които се слушат по 30 мин. на ден в продължение на две седмици.

„Искахме да видим дали хората могат да започнат да променят емоционалните си навици за относително кратък период от време“, казва Уенг.

Начинът да се изведат конкретни данни след двуседмичния период на упражнения е проследяването на участниците, докато участват в една специфична игра. Дали хората са станали по-алтруистични и помагащи на напълно непознатите, се разбира чрез „Игра за предразположение“. Тя се състои в онлайн занимание, в което двама анонимни души „диктатор“ и „жертва“ поделят (несправедливо) сума пари (между един и десет долара). Тогава изследваните хора имат право да се намесят и да решат колко от собствените си пари да похарчат (до пет долара), за да изравнят несправедливото делене на средствата.

Оказва се, че преминалите обучение за състрадание, са по-склонни да харчат своите собствени средства с алтруистични мотиви, за да помогнат на човек, който е бил третиран несправедливо, отколкото тези обучени в когнитивно преосмисляне.

Учените искат да видят как се променя мозъкът на хората, които са дали повече на нуждаещите се, и дали реагират по различен начин на чуждите страдания. Ето защо се извършва функционална магнитно-резонансна томография, докато наблюдават изображения на човешко страдание (плачещи деца или жертви на изгаряне), като така се стимулира усещането за състрадание към жертвите на обстоятелствата. Контролната група е била подложена на същото, като от нея е поискано да преработи изображенията в по-положителна светлина, както при преоценката.

Изследователите измерват мозъчната активност и нейните промени от началото на проучването до края му и установяват, че хората, преминали през обучение за състрадание, показват най-съществени мозъчни промени при наблюдаване на човешко страдание. Тренировките по състрадателност увеличават активността в долната част на паритета (регионът, участващ най-силно при появата на съпричастност към другите), повишава се и активността в зоните за емоционалното регулиране и положителни чувства.

„Хората изглежда са станали много по-чувствителни към страданието на другите, но това е емоционално предизвикателство. Те се научават да регулират емоциите си, така че да се доближат до страдащия и да пожелаят да му помогнат, вместо да се извръщат встрани“, обяснява Уенг.

Състраданието, подобно на академичните и физически умения, не е фиксирана величина, а може да бъде подобрено с обучение и практика. Все пак след само седем часа фактическо обучение се наблюдават промени в мозъчната функция, което е показателно.

Тези резултати могат да променят идеята на обществото за обучението на децата и подрастващите. Не само, че може да създадем доброжелателност в училищата и да помогнем за приспособяването на изграждащата се личност към собствените емоции, а може и много да ограничим случаите на тормоз, жестокост, агресия и насилие.

Фактът, че дори зрели мозъци се променят толкова бързо, може да промени живота на много хора и да трансформира цялото ни общество.

Дали обществото ни ще се промени, градейки решенията и действията си на основата на съчувствието, сега вече е само наше решение.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologicalscience.org
Снимка: taylorjames.com