Психологически теории за депресията

Депресията е разстройство на настроението (афективно разстройство), което пречи на страдащия да води пълноценен живот и вреди на отношенията както в личния, така и в професионалния му живот. Мартин Селигман описва депресията като „настинката“ в психиатрията, тъй като е една от най-често поставяните диагнози.

Поведенческа теория

Бихейвиоризмът акцентира върху важността на взаимодействията на човека със заобикалящата го среда при формиране на неговото поведение. Поведенческата теория се гради върху принципите на класическото обуславяне, оперантното обуславяне и социалното учене.

Според класическото обуславяне например афективното разстройство е резултат от асоциациите между определени стимули и негативни емоции. Привържениците на теорията за социалното учене смятат, че поведението е пряко свързано с процеса на наблюдение, имитация и утвърждаване.

Оперантно обуславяне

Оперантното обуславяне изтъква като основна причина за отключването на депресия отнемането на положителните форми на утвърждаване. Така например, ако човек загуби работата си, той бива лишен от положителния стимул, който му носи общуването с колегите.

Хората, които страдат от депресия, обикновено се отдръпват и спират да комуникират с околните.

Ако се разделим с любим човек, също губим важен източник на положително утвърждаване, което от своя страна води до липса на активност. Тогава разчитаме на други форми на утвърждаване – съчувствието и вниманието от страна на приятели и роднини. Проблемът тук обаче е, че очакването подхранва още повече маладаптивното ни поведение – плача, оплакването, а в някои случаи дори мисълта за самоубийство. В определен момент най-близките ни хора също започват да се отдалечават от нас, което ни лишава и от малкото положителни стимули. Накрая се чувстваме още по-изолирани и нещастни. Накратко, депресията е като спирала, която повлича надолу.

Ако страдащият има слабо развити социални умения, адаптира се трудно или не желае да се променя, може да се затрудни в намирането на нови източници на утвърждаване и да продължи да се движи по опасната спирала.

>>> Каква е целта на психологическите теории

Критична оценка

Поведенческата теория, както и теориите за ученето са приложими, когато причината за афективното разстройство е видима и лесна за идентифициране (реактивна депресия в отговор на травма или друг външен фактор). Ендогенната депресия e много по-сложна, тъй като се отключва поради вътрешни причини.

Друг недостатък на бихейвиористкия подход е, че не отчита влиянието на мислите върху поведението.

Психодинамична теория

През 60-те години на миналия век психодинамичните теории са особено популярни. Те разглеждат депресията като:

• насочен навътре гняв;
• интроекция (интернализация, приемане за свои) на качества, поведение или аспекти от характера на любим човек, който вече не присъства в живота на страдащия;
• твърде строги изисквания, налагани от Суперегото;
• краен нарцисизъм, орален или анален тип личност (оралната личност се характеризира с прекален оптимизъм или агресивно поведение с цел поддържане чувството за сигурност, а аналната - с неутолима нужда да контролира заобикалящата я среда);
• липса на самочувствие;
• отсъствие на майката през първата година от живота на бебето.

Психоаналитичната теория на Фройд е пример за психодинамичен подход към депресията. Според него много често тя се дължи на биологични фактори. Въпреки това ученият не отрича, че в отделни случаи афективното разстройство може да се развие вследствие на отсъствие или отхвърляне от страна на родителя. Депресията наподобява тъгата, която изпитваме, след като се прекъсне връзката ни с важен за нас човек.

Разликата между тях е, че човекът с депресия се смята за ненужен. Той се идентифицира с онзи, който вече го няма, и насочва гнева, свързан с отсъствието му, към самия себе си. От обръщането на посоката страда самочувствието му, което е предпоставка за отключване на афективното разстройство в бъдеще.

Според Фройд има два вида загуба – действителната, когато губим любим човек, и символичната, когато губим работата си например. И едната, и другата могат да доведат до депресия, тъй като ни принуждават да изпитаме отново травмиращо събитие от детството, когато сме били лишени от привързаността и връзката си с важен за нас човек, какъвто е родителят. По-късно Фройд модифицира теорията си и твърди, че интернализацията на значима за човека загуба е съвсем нормална, а депресията е резултат по-скоро от твърде силно Суперего. Това означава, че тя се отключва при хора, чиято съвест е доминантна.

Тъгата и спомените помагат на човек да не изпадне в депресия след тежка загуба. По този начин той успява да се разграничи от онзи, когото е загубил, и да овладее поне частично гнева, насочен навътре.

Критична оценка

Психоаналитичните теории за депресията имат сериозно влияние върху съвременните теории. В същото време обаче те трудно могат да бъдат доказани научно. Според Менделсон например те предлагат една по-скоро импресионистична интерпретация на състоянието, без да я подкрепят с клинични данни.

Някои експерти изтъкват като недостатък на психоаналитичните теории техния фокус върху несъзнателните процеси и преживяванията от детството и пренебрегването на други допълващи и също толкова важни аспекти на депресията.

Когнитивна теория

За разлика от поведенческата, тя е фокусирана върху възгледите на индивида, а не толкова върху неговото поведение. Според нея депресията е резултат от склонност към негативизъм. Емоционалните, поведенческите и може би физическите симптоми се дължат на различия в начина на мислене.

Теория на Бек (1967 г.)

Един от най-видните когнитивни теоретици е Арън Бек. Той насочва вниманието си основно върху хора, които страдат от депресия, и открива, че те оценяват събитията по негативен начин.

Психологът посочва три механизма, които смята, че отключват депресия:

• когнитивна триада;
• негативна представа за самия себе си;
• грешки в логиката (например неправилна обработка на информацията).

Когнитивна триада

Тя се състои от три форми на негативно мислене – насочено към самия себе си, към света и към онова, което предстои в бъдеще. Тези мисли са напълно автоматични при депресирания човек, тъй като го спохождат спонтанно. Той може да вярва, че е безпомощен и безполезен.

Негативна представа за себе си

Психиатърът смята, че негативната нагласа към себе си се формира вследствие на преживяна травма в детството като например:

• смърт на родител, брат или сестра;
• отхвърляне, постоянна критика, свръхпротекция, пренебрегване или насилие от страна на родител;
• тормоз в училище или изключване от кръга на връстниците.

Не е изключено негативната представа да се формира и на по-късен етап. Тя обикновено отключва нелогични мисли или когнитивни пристрастия.

Логически грешки

Хората, които вече са изградили негативна представа за себе си, са склонни да допускат така наречените логически грешки. Те се фокусират подборно само върху определени аспекти на ситуацията и игнорират останалата, не по-малко важна информация.

Арън Бек успява да идентифицира няколко системни грешки, които крият риск от силна тревожност или депресия:

1. Условни заключения – заключения, които не се базират на факти.
2. Подбор – фокусиране върху най-неблагоприятните аспекти от ситуацията.
3. Преувеличаване и подценяване - ако индивидът има проблем, той му се струва по-сериозен, отколкото е, а ако има решение, го смята за маловажно. 
4. Персонализация – поемане на лична отговорност за негативните събития.
5. Черно-бяло мислене – случващото се няма нюанси.

Критична оценка

През 1999 г. Алой и колектив решават да изследват начина на мислене на младите американци. Базирайки се на получените резултати, те ги разделят на две групи – склонни към положително или негативно мислене. 6 години по-късно установяват, че едва 1% от „положителната“ група развива депресия, докато в другата делът им е 17%. Според експертите между когнитивната нагласа и риска от афективното разстройство може би наистина съществува връзка.

Теорията на Селигман за депресията като форма на заучена безпомощност

През 1974 г. Мартин Селигман описва депресията като заучена безпомощност. Психологът смята, че тя се отключва, когато човек приеме, че опитите му да избегне негативните ситуации са безсмислени. В резултат той избира да остане пасивен и се научава да изтърпява различни неприятни стимули дори когато бягството от тях е напълно възможно.

Селигман стига до теорията за заучената безпомощност като провежда експеримент с куче. Животното е поставено в клетка с ниска преграда, която му позволява да избяга при нужда. Когато по пода протича електричество, то се премества. След това е завързано и отново е подложено на токов удар. Разбирайки, че не може да се спаси, то се научава да търпи и по-късно, когато отново е свободно, вече не опитва да избяга. Кучето дори проявява признаци на депресия като при хората (летаргия, ленивост, апатия в стресови ситуации и загуба на апетит).

Според психолога човек развива депресия вследствие на заучена безпомощност, която го кара да вярва, че не може да влияе на заобикалящата го среда.

Селигман обаче не разглежда ролята на мислите, тоест не отчита когнитивния аспект на афективното разстройство, което е сериозен пропуск. Затова по-късно, заедно с Абрамсън и Тийсдейл, експертът го добавя към своята теория и тя вече гласи, че депресията има три измерения – локус (вътрешен и външен), стабилност на стимула (дали е постоянен или временен) и всеобхватност/ специфичност на стимула (дали се отнася до всички аспекти на личността или само до конкретни).

Критична оценка

Готлиб и Колби (1987) откриват, че хората, които някога са били в депресия, не се различават от онези, които не са страдали от нея, що се отнася до склонността им да възприемат негативните събития с апатия.

Те не изключват, че безпомощността може би е симптом, а не причина за афективното разстройство, което означава, че негативното мислене също би могло да е резултат, а не причина за депресия.

Хуманистична теория

Хуманистите твърдят, че някои човешки потребности не се срещат при нито един животински вид. Според Маслоу (1962 г.) най-важната от тях е потребността за самоактуализация (разгръщане на собствения потенциал). Индивидът, който не спира да се развива, води смислен живот. Всяка спънка по пътя на самоактуализацията може да доведе до депресия.

>>> Ейбрахам Маслоу за човешката природа и доброта, за образованието, самоактуализацията и обичта 

Фактори, които пречат на самоактуализацията

• Родители, които поставят условия, за да дарят детето си с обич:

Те обвързват проявите на обич с поведението на детето, вместо да го приемат такова каквото е. Например, родителите го обвиняват, че не се справя добре в училище, то спира да се харесва и развива депресия, защото не успява да отговори на очакванията им.

• Нещастни връзки или неудовлетворяваща работа:

В нещастния брак човек не може да дари и не получава любов от партньора си, а когато не се наслаждава на работата си, е лишен от възможността да проявява креативност.