Резервният план може да ни доведе до провал – защо

Крис Наполитано (Chris Napolitano) е психолог по развитието и изследовател към университета в Цюрих. Той разказва: Моят офталмолог веднъж ми каза, че ако се захвана с изследователска дейност, очите ми ще се увредят още повече. По принцип нося лещи. Когато не чета статии, аз се взирам в големи масиви от данни или пък съм се втренчил в премигващия екран на компютъра. Лекарят ме предупреди да си нося очилата на работа в случай, че очите ми се преуморят. Преди няколко години забелязах нещо интересно. В дните, в които си носех очилата, аз задължително ги слагах в един момент. До към обяд усещах очите си много уморени. Когато обаче се случеше да ги забравя на нощното шкафче вкъщи, не съм усещал нуждата да заменя лещите с тях. Еврика! Стигнах до заключението, че носейки очилата със себе си, аз някак губех мотивация и поведението ми ме тласкаше неизменно към тях.

През последните няколко години Крис Наполитано работи с Александра Фройнд (Alexandra Freund), професор по психология в същия университет, в търсене на отговори защо резервният план, наричан често план Б, повлиява на начина, по който преследваме целите си. Основната им теза е, че резервните планове променят начина, по който работим върху поставените си цели, дори и да не стигнем до използването им. С други думи, резервните ни планове не са инертни. Те ни влияят, дори и да използваме основния си план А. Влиянието им може да е положително. Възможно е да ни вдъхнат повече увереност в преследване на целта. Но могат и да ни попречат. Създаването на план Б може да ни отнеме ресурси, които бихме могли да използваме за усъвършенстването на план А. Обмислянето дали и кога да използваме резервния вариант ни разсейва. Той би могъл да ни улесни, но и да ни отнеме концентрацията в най-трудните моменти. И накрая да доведе до неуспех.

Но как точно план Б, нашата защита срещу неуспеха, може да ни провали?

Да си представим един безработен човек, който бързо трябва да си намери работа. Той едва успява да си плати сметките. План А е да започне работа в технологична фирма. Знае, че наемането в подобен тип фирми е истински предизвикателство, затова той си създава и план Б: работно място в банкова институция. Дали резервният му план ще повлияе на шансовете му да започне работа този месец?

„Условни“ резервни планове

За да разберем как влияят те, е важно да осъзнаем, че не всички резервни варианти са еднакви. „Условните“ резервни планове са базирани около вероятността план А да не проработи. Тогава прибягваме до план Б. Затова в случая с търсенето на работа, човекът би могъл просто да се съсредоточи върху спечелването на позицията в технологичната фирма и да помисли за работата в банката, само ако не бъде нает на първото място. Подобен тип условни резервни планове могат да намалят загубите ни.

„Допълнителни“ резервни планове

„Допълнителните“ резервни планове са съвсем различни. Хората ги създават, за да увеличат евентуалната си печалба. С помощта на подобен план човек работи за постигане на целта си, използвайки основния си план А, но през цялото време активно сравнява успешността и на двата. Ако пак се върнем към казуса с безработния човек, който бързо трябва да си намери работа, това означава, че той ще подготвя едновременно презентации и материали за кандидатстване за двете позиции, защото не е сигурен коя е по-подходящата за него. Ако по време на интервюто за първата позиция има спънки, изкушението да се премине към план Б нараства. Човекът може да си помисли: „Може да ми се получи по-добре в банката. Вероятно е по-добре да се фокусирам върху интервюто там и да кажа на технологичната фирма, че се отказвам.“

Основният недостатък на условния план е и неговата най-силна страна – не прибягваме до него, докато не стане ясно, че план А е на път да пропадне. Всичко това ни носи някои ползи. Човек не се разсейва да сравнява кой план е по-добър. Той просто замества план А с план Б, ако първият се провали. Има обаче една важна подробност – условният план може да създаде сериозни проблеми, ако крайният срок се удължи твърде много или въобще не настъпи. Използването на такъв план изисква да сме запознати кога точно да спрем да работим по план А. В случая с търсещия работа той е напълно безполезен, ако няма достатъчно време да превключи скоростите, след като разбере, че няма да получи позицията в технологичната фирма.

Допълнителният резервен план ни изправя пред нови предизвикателства. Той ни струва по-скъпо. Човек може активно да сравнява план А и план Б през цялото време, опитвайки се да разбере кога е точният момент да прибегне към скрития си коз. Допълнителният план носи голям успех или жесток провал. В най-добрия случай ще имаме добре премислен втори вариант, който ще използваме в подходящото време и така ще увеличим сериозно шансовете си за постигане на целта. А в най-лошия случай затъваме в собствената си несигурност, сменяме плана твърде рано или твърде късно или влагаме толкова много усилия във втория вариант, че в крайна сметка намаляваме драстично шансовете си за успех с първия. Ако пак разгледаме казуса с човека който търси работа, то активното сравняване на двете работни позиции може да доведе да слаба подготовка и за двете интервюта, а оттам да бъде принуден да търси трети вариант или план В.

Кой всъщност се оказва добрият резервен план? И как най-правилно да го използваме? Изследванията разкриват, че резервните планове променят начините, по които преследваме целите си, понякога в негативна посока. Добре е винаги да обмисляме как план Б влияе на основния ни план А. Дали резервният ни план ни носи сигурност или е рискована инвестиция, която заплашва постигането на целите ни? Нека си спомним за психологът Наполитано и неговите очила. Да, той не ги носи със себе си. Може би е риск. Но самият той се чувства добре и няма проблем с очите.