Саморазрушителна адаптация: Опасната тенденция да нормализираме това, което ни вреди

Кой разумен човек би могъл да приема нещо, което го наранява? Съвсем нормално е да бягаме от онова, от което ни боли. И въпреки това, противопоставяйки се на здравия разум, мнозина остават затворници в токсични отношения, оставайки на работно място, което им носи огромна доза напрежение и ниска удовлетвореност, или понасяйки стоически лошо отношение в интимната си връзка.

За самия Фройд е загадка защо някой може да действа системно срещу собствения си интерес и изборът му да не отговаря поне привидно на принципа на удоволствие или реалност. За да опише тези случаи, той въвежда понятието „морален мазохизъм“, което се отнася до общ модел на страдание в услуга на някаква цел, която другите хора трудно разбират. 

Нормализиране на страданието

През 1995 г. психологът Теодор Милън описва саморазрушителния личностен стил, който се характеризира с повтарящ се модел да се избират хора и/или ситуации, които в крайна сметка водят до разочарование, неуспех или злоупотреба, въпреки по-добрите възможности. Става дума за хората, които, без да знаят много добре защо, винаги се оказват във вредни отношения или вземат участие в проекти, осъдени предварително на провал. Тези хора страдат от това, което Фройд нарича „компулсивно повторение“. Последното се състои в повторение на отношения или обстоятелства, които пресъздават болезненото им минало. Звучи като наистина деструктивно поведение, нали?

Истината обаче е, че без връзка с тази тенденция всички можем да се предадем и да изпаднем в саморазрушителна адаптация. Виктор Франкъл, австрийски психиатър и затворник от нацистките концлагери, ни дава представа какво се случва. Той подчертава, че "анормалната реакция на анормална ситуация е нормално поведение."

Като хора, ние имаме невероятна способност да се адаптираме дори към най-екстремните условия. В някои случаи тази способност за адаптация може да бъде нашето спасение, но в други ни кара да страдаме напразно. Следователно, въпреки че за външен наблюдател тази доза мазохизъм е напълно анормална реакция, за тези, които я практикуват, това е „нормален“ отговор на ситуация, която не бива да им се случва.

Когато дадена ситуация се повтаря постоянно, тя може да се превърне в единствената реалност за онзи, който я преживява. Човек, който често е малтретиран, манипулиран или унижаван, може в крайна сметка да нормализира това поведение, приемайки, че това е част от живота му и следователно да не прави нищо, за да го прекрати.

При попадане в ситуации, които ни носят страдание или ни нараняват, първата реакция е болка и бунт, но ако решим да останем в тази ситуация — по каквато и да е причина — вероятно нашето несъзнавано ще задейства психологически механизъм, с който да „защитим себе си“, от това, което ни се случва.

Този механизъм действа като димна завеса - пречи ни да видим какво се случва, помага ни да не страдаме още повече, анализирайки ситуацията, в която сме потопени отново и отново. Ако проблемът е в натрапчивата ревност на партньора, можем да започнем да го разглеждаме като „доказателство за любовта“ му. Ако сме стресирани от обема на работните задачи, ще го приемем като пример за нашата „компетентност“.

Този механизъм за рационализиране на случващото се с нас ни позволява да се справим с вредната реалност, която излага на риск концепцията, която имаме за себе си, но също така ни пречи да предприемем необходимите стъпки, за да се измъкнем от нея. Това се превръща в порочен кръг, от който ни е все по-трудно да избягаме.

От токсична привързаност до морален мазохизъм: Защо търпим връзките или обстоятелствата, които ни вредят

Болката и страданието, причинени от самоунищожителното адаптиране, идват капка по капка, така че могат да бъдат по-лесни за понасяне от мъчителната болка, която обикновено причиняват големите промени. Съпротивата срещу промените и страхът от несигурността са много мощни усещания, които ни държат обвързани с познатото, дори и да не е точно най-доброто или здравословно нещо за нас.

Важно е да стане ясно, че изпадането в спирала на самоунищожителна адаптация не означава, че обичаме да страдаме, а че често това се превръща в единствения начин, по който смятаме, че е възможно да постигнем цел, която в нашите очи е по-ценна, или да избягваме последствията, които изглеждат още по-болезнени. Например някой може да търпи униженията на партньора, защото вярва, че раздялата ще бъде още по-болезнена или да продължава да работи на дадено място, защото перспективата да не намери друга работа е още по-плашеща.

Следователно динамиката, която се установява наред със саморазрушителната адаптация, често се изразява в континуум, който варира от анаклитично до интроективно поведение. Хората с по-анаклитична тенденция (обектът за тях става желан, защото се грижи за задоволяване на техните потребности) са склонни да остават в болезнените ситуации, само за да поддържат връзката, защото перспективата за загуба на отношенията или на определени ползи е непоносима.

Онези, които имат по-интроективна тенденция (другият се поглъща изцяло в собствения Аз), могат да се хванат в подобни ситуации поради „моралния мазохизъм”, за който говори Фройд, тъй като те възвеличават способността си да понасят страданието и да се сблъскват с несгоди. Тези хора дори могат да се чувстват горди от стоически издържаните страдания, но в действителност това не им носи удоволствие, то е само безсъзнателен механизъм за защита на крехкото им „его”. Тъй като чувстват, че не могат да избягат и се чувстват крехки в това състояние, те се опитват да проектират образ на сила, преформулирайки ситуацията, в която живеят.

Как да прекъснем кръга на самоунищожителната адаптация

Когато сме потопени в токсична ситуация, е трудно да я анализираме обективно и безпристрастно. Вслушването в мнението на други хора може да ни помогне да променим гледната си точка и да оценим какво се случва с нас по-рационално.

Ако нямате никого до себе си, с когото да разговаряте, много ефективна техника е да си представите, че ваш приятел е в същото положение и трябва да му дадете съвет. Какво бихте му казали? По този начин можете да придобиете необходимата психологическа дистанция, за да видите какво се случва с вас отстрани.

Важно е също така да поддържате самочувствието си. Когато изпаднем в цикъл на самоунищожителна адаптация, е нормално самооценката ни да страда. В някои случаи може дори да мислим, че заслужаваме това, което ни се случва, да обвиняваме и обезценяваме себе си. Следователно, за да излезем от токсичния кръг, в който се озоваваме, трябва да възвърнем увереността в себе си, да сме наясно, че каквото и да се случи, ние ще можем да излезем по-силни от това преживяване.