Способността на тийнейджъра да изпитва емпатия е резултат от пълноценните отношения в семейството

Според ново изследване на екип от Университета на Вирджиния тийнейджърите, които израстват в здравословна и подкрепяща семейна среда, по-лесно се научават да изпитват емпатия към своите връстници. Когато се чувстват в безопасност и знаят, че техните родители ги подкрепят и разбират, подрастващите с лекота предават проявената към самите тях емпатия на своето обкръжение.

Добрият пример в семейството

Според Джесика Стърн, която е водещ автор на проучването и експерт от катедрата по психология към университета, „децата не обичат да им се казва какво трябва да правят. Да посъветваш тийнейджър, че трябва да се поставя на мястото на другите и да им съчувства, рядко дава резултат.“ Тя вярва, че единственото работещо решение е да стават свидетели на прояви на емпатия вътре в семейството. Само тогава биха могли да отвърнат със същото и извън дома.

Стърн поставя стабилните и подкрепящи семейни взаимоотношения в основата, като на тях тя отдава просоциалното поведение, или поведението, което има за цел да внесе щастие и в живота на околните.

По време на своето изследване тя разглежда в дълбочина връзката дете-родител, известна още като теория на привързаността, според която „всяко човешко същество изпитва фундаментална нужда да се свърже с другите.“ За съжаление, невинаги изградената връзка е положителна, а „от това зависи в какви личности ще се превърнем след години“, твърди още Стърн.

Емпатията намалява проявите на агресия у подрастващите

Едно от заключенията, до които стига екипът, е, че тийнейджърите, които умеят да изпитват емпатия, по-рядко проявяват агресия, не страдат от предразсъдъци и нямат потребност да тормозят или заплашват останалите деца. Учените са категорични, че здравословните отношения в семейството са изключително важни и определят степента на емпатия, която човек изпитва към околните.

Как се провежда изследването?

Проучването на Стърн проследява на годишна база развитието на общо 174 подрастващи на възраст 14-18 години. По време на първата среща учените им задават видоизменени въпроси, заимствани от въпросника за възрастни, с който се оценява степента им на привързаност към техните родители в детството (Adult Attachment Interview). Той се счита за златен стандарт в психологията.

Всеки тийнейджър може да сподели случки, впечатления или усещания, свързани със семейството. Експертите обръщат внимание не само на онова, което децата разказват, но и на начина, по който го правят.

Джесика Стърн разкрива: „Някои от историите бяха много тъжни, други бяха мили и изпълнени с топлина и близост. Но не само това е важно. Фокусирахме се и върху начина, по който те споделят своите преживявания. Наблюдавахме ги дали могат да говорят за близките взаимоотношения с родителите си спокойно и без недомлъвки. Искахме да проверим дали могат да извлекат полза и да анализират трудните ситуации, в които са изпадали у дома.“

След като провеждат първоначалните интервюта, учените се срещат отново с подрастващите веднъж годишно, като целта вече е да наблюдават отношенията им с близък приятел. Те проследяват техните реакции, когато той им споделя проблем и им се доверява, като по този начин оценяват способността им да проявяват емпатия.

Състрадателността не е константа

Резултатите показват, че на 16 и 17 години децата, които живеят в спокойна и подкрепяща семейна среда, успяват да изпитат съчувствие към приятеля в беда, за разлика от онези, които не срещат разбиране у дома. Стърн обаче споделя, че все пак до 18-годишна възраст двете групи се изравняват по отношение на способността да изпитват емпатия, което е изненада и за самата нея. Това я кара да вярва, че може би състрадателността се развива във времето, въпреки несигурната семейна среда, в която някои деца израстват. Според нея дори едно здраво приятелство или присъствието на доверен и подкрепящ учител могат да доведат до положителни промени в тийнейджъра.

„Има много изследвания, които също откриват пряка връзка между пълноценните взаимоотношения и способността да разбираме емоциите на другия“, твърди Мери Бъкингам, асистент в Института по приложни изследвания върху развитието на младежите към университета „Tufts“.

Според Бъкингам отношенията с възрастните играят ключова роля при изграждане на личности, способни да изпитват емпатия. Родителите са хората, които служат като модел и те трябва да насърчават нейните прояви у детето.

Все пак тя уточнява, че не само пълноценната връзка родител-дете има значение, но и формите на социализация, както и някои други аспекти на родителството.

Какво предстои оттук нататък?

Експертът подчертава, че по време на изследването на Стърн и колегите й от Университета на Вирджиния получените резултати се осредняват, а е нужно да се обърне внимание и на индивидуалните особености на участниците. Тя допълва още: „В анализа не се разглеждат възможните различия в развитието на подрастващите и в техните характери. Добре би било по-нататък да бъдат отчетени и фактори като заобикаляща среда, съпътстващи обстоятелства и други.“

Стърн споделя, че в момента се провеждат допълнителни проучвания върху участниците, които вече са на 35 години приблизително. Целта е да се проследи как се отразява умението за емпатия върху романтичните им взаимоотношения и качествата им на родители.

Умението да разчитаме чуждите емоции ни помага да се справяме по-добре в различните аспекти от живота. Джесика Стърн призовава родителите и учителите да не подценяват ролята му и да обърнат сериозно внимание на отношенията си с тийнейджърите. Ако те послужат като модел и се отнасят към децата с уважение и сърдечност, ако ги подкрепят в трудностите, неусетно ще ги научат как самите те да се държат по сходен начин в своето обкръжение.

Стърн: „Учете децата си да общуват пълноценно със своите приятели“

Добре е възрастните да поощряват децата да полагат повече усилия, когато общуват с връстниците, тъй като тогава също се развива способността за емпатия. Разбира се, от значение е и с кого се сприятеляват, смята експертът.

„Всеки от нас знае, че не можем да избираме семейството си, но можем да избираме приятелите си. Нека го правим разумно и съзнателно. Да се свържем с хора, които ни карат да се чувстваме сигурни, спокойни и защитени. И, разбира се, да им отвърнем със същото, защото здравите и пълноценни взаимоотношения са най-стабилната основа, върху която се гради състрадателната и емоционално интелигентна личност“, завършва Стърн.