Травмата от предателството на партньора – защо боли толкова и как да я излекуваме

от 08 юни 2018г.

През 1980 г. Американската психиатрична асоциация добави нова диагностична формулировка в своя Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства. Новата формулировка се нарича "посттравматично стресово разстройство" (PTSD). Диагнозата има за цел да улови катастрофални стресови фактори, които са извън обхвата на обичайния човешки опит като война, бедствия, изнасилване и трагични смъртни случаи. Авторите на формулировката считат, че травматичните събития се различават от често срещаните стресови фактори и могат да бъдат изключително болезнени.

Травмиращите житейски преживявания, като болест, финансови неуспехи, развод и личностно отхвърляне, се считат за "нарушения на приспособяването". Много от нас смятат, че тази дихотомия е грешка, когато става въпрос за отхвърляне и развод, особено когато те включват интимен партньор. При последвалите ревизии на наръчника за психични разстройства критерият за травматичен стрес се стеснява до заплахи от нараняване или смърт или преживяна сериозна или животозастрашаваща травма.

Според много специалисти обаче стесняването на този критерий е грешка, тъй като много травматични преживявания, които не са в неговия обсег, могат да нанесат тежки поражения на психичното здраве. Едно от тези преживявания е интимното предателство.

Предателството като травматичен стрес

През годините на развитие и популяризиране на психологията ние научихме нещо много важно: че за да бъдем истински щастливи в живота, трябва да се научим да се доверяваме на другите. И така, макар и с неохота, ние започнахме смело да рушим защитите си и да се доверяваме. Всъщност това е естествен развой на всички видове взаимоотношения – когато хората станат близки или психологически интимни, те започват да се доверяват един на друг. Ние вярваме, че партньорът ни приема безусловно, вярва в нас и "ни пази гърба". Ние поддържаме връзка с него, защото вярваме, че той е разумен, верен и отдаден в добри и лоши времена. В психологически интимна връзка съществува мощна привързаност и обвързаност, която се формира и обогатява постоянно. Подобна връзка не само ни дава увереност, че сме разбрани, оценени и безусловно приети, но също така ни казва и че сме в безопасност.

Много изследвания представят редица доказателства, че връзката с психологически интимен партньор може да повлияе положително на физическото и психическото здраве, включително да намали вредното въздействие на стреса. Психолозите отдавна знаят, че най-дълбоката жажда на човешката природа е желанието да бъдеш оценен и в безопасност.

Предателството на интимния партньор нарушава тези основни човешки желания и нужди. Унищожава всички основни ценности, върху които трябва да се градят трайните взаимоотношения.

Предателството представлява травматичната смърт, не на лице, а на връзка. Така че, както бихте могли да очаквате, хора, чието доверие е било предадено в психологически интимна връзка, преживяват много от симптомите на посттравматично стресово разстройство. Често те съобщават за вина, депресия, тъга, чувство за безнадеждност, подозрителност, прекалена бдителност, нежелание за социални контакти, безсъние и непрекъснато преживяване на моменти от връзката - както положителните, така и негативните, и разбира се – момента на предателството. И отново, както може би очаквате, предателството води до ужасна загуба на самоуважение, поражда съмнения за самия себе си, неспособност да се довериш и избягване на близки взаимоотношения в бъдеще.

Интимното обвързване с друг човек изпълнява изключително важна роля в живота, може дори да се каже, че увеличава шансовете ни за оцеляване в иначе враждебна среда. В резултат на това съществуват биологични субстрати, които поддържат формирането на психологическа интимност във взаимоотношенията.

Хормонът окситоцин увеличава вероятността от формиране на интимна връзка. Смята се, че цингуларната гънка, разположена в централната част на мозъка, отговаря за когнитивната гъвкавост, усещането за страх, тревожност, удоволствие и свързаните с тези емоции физически отговори, но също така и за насърчаването на привързаността и връзката с другите. Предателството може да повлияе неблагоприятно на тези субстрати. Според специалистите психологическото рана от предателството реално може да ни навреди, но въпреки че възстановяването е трудно, не е невъзможно.

Седем начина да излекуваме травмата от предателството

Съществуват най-малко седем неща, които изглежда насърчават изцелението на травмата, която ни нанася предателството.

1. Не се обвинявайте. Не се оплаквайте. Избягвайте саморазрушителното поведение. Не спирайте да вярвате в себе си или в личността, която се стремите да бъдете.

2. Добре е да погледнете назад към връзката си, за да си дадете сметка какво бихте направили по различен начин, но избягвайте чувството за вина.

3. Избягвайте да започвате връзки, с които да се опитвате да заглушите болката и да запълните дупката в сърцето си. Обикновено такива връзки не продължават дълго, а от друга страна е добре да останете сами за известно време.

4. Търсете успех и се стремете към постижения. Започнете да се фокусирате върху укрепването на себе си и самочувствието си. Занимавайте с дейности, които ви осигуряват възможности за победи – с тяхна помощ ще укрепите самоувереността и ще повишите самооценката си. Припомняйте си мъдрите думи на Ницше, че това, което не ни убива, ни прави по-силни.

5. Внимавайте за физическото си здраве. Избягвайте самолечение. Помислете за промени в диетата и нивата на активност. Упражненията са мощен антидепресант. Почивката е от съществено значение.

6. Помислете за воденето на дневник. По този начин можете да проследявате възходите и паденията си и да идентифицирате факторите, които забавят възстановяването ви, както и факторите, които го ускоряват.

7. В крайна сметка най-добрият начин да се излекувате от предателската травма е да се научите отново да се доверявате. Това е рисковано и трудно, но нищо, което си заслужава, не е невъзможно. Така си давате шанс да намерите мил, състрадателен и безусловно приемащ партньор.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимка: tikhimirchi.in

Още по темата: