Д-р Габор Мате за филма „Мъдростта на травмата“ и мита за нормалното в този луд свят

Д-р Габор Мате е автор на четири бестселъра, публикувани на над 25 езика, световноизвестен лектор по темите за пристрастяването, травмата, детското развитие и връзката между стреса и болестите. Награден е с Ордена на Канада за новаторската си медицинска работа – най-високото гражданско отличие на страната. Мате е автор на „В царството на гладните призраци: близки срещи с пристрастяването“, „Когато тялото казва „не“ и последната му книга „Митът за нормалното“.

Роден в Унгария през 1944, авторът губи баба си и дядо си по майчина линия в Холокоста и живее в Британска Колумбия през по-голямата част от живота си. Над 20 години д-р Мате ръководи частна семейна практика в Източен Ванкувър, медицински координатор е на Отдела за палиативни грижи в болницата във Ванкувър и работи като лекар на персонала на хотел Портланд – резиденция и ресурсен център, в който повечето пациенти, страдат от комбинация от психично заболяване, наркомания и ХИВ. Работата му е обект на филма „Мъдростта на травмата“(2022 г.).

Мате е също така част от екипа, разработил терапевтичния подход Compassionate Inquiry, който сега се изучава от стотици терапевти, лекари, съветници.

Авторът на мемоари Марк Матоусек разговаря с д-р Габор Мате за филма, последната му книга и за мнението му относно мита за нормалното в този луд свят.

Казвате, че страстта е божествена искра и че пристрастяването е пламък, който изгаря. Как определяте страстта?

Страстта разгорещява, осветява и насочва. Страстта ви подобрява, без да засилва егото. Страстта е отвъд тесния Аз. Вземете за пример писането. Обикновено не пишем само за себе си. Налична е страст за общуване, преподаване, вдъхновяване, ангажиране. Тази страст надхвърля самите нас.

Каква е разликата между работохолизма и здравословната страст?

Благородният осмократен път, един от основните принципи в учението на Буда, говори за правилната работа или правилното препитание, което не вреди на хората и околния свят. Прекрасно е да вършите работата си със страст, без да сте толкова привързани към нея, че да се откажете от личния си живот, важните си взаимоотношения и духовни цели. Ако се ангажирате с работата си по начин, който ви прави недостъпни, вие вредите на себе си и хората около вас. Ако не се осмелявате да се отдръпнете, то непременно имате проблем с пристрастяването.

Всичко това свежда ли се до прекомерна привързаност?

Е, привързаността има две значения. Налична връзка с друго човешко същество – гравитационен стремеж да се свържеш с някой друг, за да се погрижиш за него или за да бъдеш обгрижван. Според учението на Буда има и чувство на привързаност, което насочва към вид вкопчване, което води до негативни последици. Първото значение на привързаността се отнася до прости човешки потребности. Второто е свързано с това какво се случва, когато тези нужди не са задоволени. Празнотата и неудовлетвореността водят до пристрастяване в личен аспект и до капитализъм в социален аспект.

Разкажете повече за връзката между капитализма и неудовлетворените нужди

Една от точките, които изтъквам в последната си книга, е, че обществото стресира семействата, разкъсва общностите и изолира отделните хора. Това води до ситуации в семейството, в които нуждите на децата от привързаност не са задоволени, което ги кара да търсят неща отвън, които да ги задоволят. Тази книга е за това, че нашето индивидуално здраве не е изолиран биологичен феномен. То отразява нашите взаимоотношения, нашата общност и цялата култура.

Ние имаме икономика, основана на задоволяване на нашите фалшиви нужди, защото истинските не са били удовлетворени в детска възраст. Цели индустрии се основават на това да ни продават продукти, които нямат друга цел освен временно да задоволят тежи нужди. Цялата система е базирана на идеята, че колкото повече получаваме, толкова по-щастливи ще бъдем. Тя се основава на вълнението на човек, но не и на посрещането на глада, което води до пристрастяване. Поради тази причина, когато се опитваме да разберем болестта или травмата като индивидуално събитие, пропускаме възможността за изцеление.

Възможно ли е да се превърне в порочен кръг от глад и чувство на разочарование?

Това е капитализмът. Всяка година замърсяването на въздуха убива два пъти повече хора в световен мащаб, отколкото COVID-19. Но никой не прави нищо по въпроса, защото замърсяването на въздуха е изгодно, докато пандемията от коронавирус заплашва икономиката.

Канадският философ Джон Макмъртри измисли фразата „капитал на живота“, за да опише всичко, което подобрява живота. В нашето общество този капитал няма значение. Вместо това ни продават нездравословна храна и продукти, които ни убиват. Те насърчават зависимости и всичко това в името на печалбата.

>>> Д-р Габор Мате: Истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли

Какво ще кажете за здравословния капитализъм?

Все още не съм се сблъскал с него. Дори концепцията за расовото неравенство беше капиталистическо изобретение. Капитализмът се появи, когато се наложи да се поробят хората. Това беше направено с обяснението, че една раса е по-нисша от друга. От самото начало тази система се основаваше на тежка експлоатация. Имаше гратисен период след Втората световна война, когато бяха налични повече социални услуги, корпорациите бяха до известна степен овладени и имаше силни синдикати. Но този 30-годишен период беше прекъснат от неолиберализма на Маргарет Тачър във Великобритания и от управлението на Роналд Рейгън в САЩ. Сега се връщаме към крайностите на неравенството. Ако погледнете американското население, около 70% приемат поне едно лекарство за някакво хронично заболяване. Това случайно ли е, или е резултат от системата?

Каква е ролята на духовността в борбата с културната токсичност?

Мисля за духовността като на желание да припознаеш и да принадлежиш към нещо по-голямо от теб самия. Но духовното израстване трябва да се комбинира с емоционалното израстване. В противен случай преследването на блажени състояния на ума и медитацията може да се превърне в още една зависимост. Или по-лошо, това може да доведе до злоупотреби от по-способни хора, които не са постигнали своето вътрешно израстване. Виждали сме твърде много от това. Едното без другото е неадекватно.

Експертите са съгласни, че човешките нужди включват чувството за принадлежност, чувството за смисъл и чувството за трансцендентност. Можете да наречете това духовност, но то е част от нашата природа. Когато тези нужди не са задоволени, ние страдаме. Ноам Чомски посочва, че всички общества трябва да имат работеща теория за човешката природа. Тази теория ще отразява доминиращите структури на обществото. Когато хората действат егоистично, ние казваме: „О, това е просто човешката природа“, но не и когато някой направи нещо безкористно или мило. Защо е така?

Работата ви е обект на завладяващ нов филм – „Мъдростта на травмата“. Как травмата се различава от болката?

От една страна, думата травма се използва твърде свободно, но от друга, тя не се използва достатъчно. В цялата ни култура – в медицината, психиатрията, правото, образователната система – има пълна липса на осъзнаване на травмата.

Травмата и болката не са синоними. Травмата е хронична рана, която сте претърпели и все още носите в себе си. Терминът не се отнася до това, което в момента се случва с вас, а до това, което се случва във вас в резултат на конкретно нещо. Вие запазвате болката от травмата без всъщност да сте наясно с нейния източник. Травмата може да бъде сравнена с образуването на белези. Каква е природата на белезите? Това е защитен процес, но няма капацитет за растеж. Белезите не се усещат, в тях няма нервни окончания. Не са гъвкави. Когато сме травмирани, ние ставаме ограничени, по-малко гъвкави. Растежът приканва или изисква да бъдем уязвими и отворени и това е много трудно за хората, които са били наранени, когато са били слаби.

>>> Какво е посттравматичен растеж

Защо някои хора се травмират от болезнени събития, докато други изглеждат по-устойчиви?

Петнадесет до двадесет процента от хората се раждат с гени, които ги правят по-чувствителни. Тази чувствителност може да ви направи по-креативни, живи, проницателни, съпричастни и състрадателни. Може да станете лидер. Но зависи изцяло от това как средата, в която сте израснали, реагира на вашата чувствителност. Ако тази среда е вредна, вие ще бъдете по-наранени в сравнение с някой, който е израснал, получавайки подкрепа.

Необходимо ли е да знаем конкретно какво ни се е случило, за да излекуваме травма?

Не е необходимо и невъзможно в някои случаи да знаете, защото можете да бъдете травмирани в утробата, преди да сте способни да образувате нишки на паметта. От друга страна, спомените за травмите в живота са много по-достъпни, отколкото повечето хора си мислят. Все още не съм разговарял с някой, който да сподели: „Не знам как бях наранен“. Просто трябва да зададете правилните въпроси.

Промяната на нашата история за травмата помага ли да я излекуваме?

Дан Сийгъл казва: „Хората могат да променят живота си, като се освободят от разкази, които буквално ги разболяват.“ Не мога да променя факта, че като дете на евреи почти не загинах в геноцида. Не мога да променя този факт, но мога да променя неговото значение за мен, вместо да го оставя да бъде ограничаващ.

Това същото ли е като „компулсивното позитивно мислене“, споменато във Вашата книга?

Изобщо не. Хубаво е да си оптимист, да вярваш във възможностите, своите и на всички останали. Но не е добре да имаш нереалистични очаквания. Познавам хора, които се лекуват от тежки състояния, защото са гледали директно на страданието или така наречените отрицателни аспекти на тяхното състояние. Това е добре документирано.

Посочвате, че дефицитът на внимание има емоционално значение в живота на хората. Какво е то?

Като лекар, който непрекъснато чете изследвания, аз открих, че всички състояния на психичното здраве, така наречените психични заболявания, и повечето хронични състояния на физическото здраве, са отговор на неразрешена болка. Те са отговор на живота. Какъв е отрицателният белег на СДВХ (синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието)? Разсеяност, разсеяност. Това е механизъм за справяне. Противно на медицинските глупости, които хората изтъкват, това не е генетично наследено заболяване, а отговор на стрес в детсвото. Колкото по-чувствителни сте, толкова по-трудно ще се справите с обкръжението си. Ранните механизми за справяне обаче могат да станат източници на проблеми по-късно.

Мнозина обвиняват технологиите и смартфоните за СДВХ. Какво е Вашето мнение?

Имахме тези проблеми преди ерата на технологиите. Технологията обаче ги влошава, защото предизвиква пристрастяване и пречи на човешките взаимоотношения. Това е нож с две остриета, защото се предоставя достъп до много информация, която понякога е фалшива. Технологията сама по себе си е неутрална. Просто това е начинът, по който се използва.

И един въпрос за пандемията. Какво Ви дава надежда?

Надеждата е в желанието нещо да се случи в бъдеще. Убягва от настоящото. Веднъж попитах Ноам Чомски дали е оптимист или песимист и той каза: „Стратегически аз съм оптимист, а тактически съм песимист“. Като него, в дългосрочен плам, виждам възможностите на човешките същества. В краткосрочен план виждам всякакви проблеми.