Каква е разликата между страх и тревожност

Страхът и тревожността са тясно свързани – и двете понятия съдържат идеята за опасност или възможност от нараняване. Тези термини обаче не са взаимозаменяеми. Въпреки че симптомите обикновено се припокриват, опитът на човек с тези емоции се различава в зависимост от контекстa.

Страхът и тревожността предизвикват сходни реакции при определени заплахи. Много експерти обаче посочват, че има важни разлики помежду им. Тези различия обясняват как реагираме на различни стресори в нашата околна среда.

Напрежението в мускулите, повишената сърдечна честота и недостигът на въздух маркират най-значимите физиологични симптоми, свързани с реакцията на опасност. Тези телесни промени са резултат от вродена реакция на стреса, която е необходима за нашето оцеляване. Без тази реакция нашият мозък няма да получи сигнала за опасност и телата ни няма да могат да се подготвят за бягство или борба, когато са изправени пред опасност.

Нека разгледаме по-подробно двете състояния::

Страх

Страхът, както вече посочихме, е емоционален отговор на известна или определена заплаха. При него опасността е реална, категорична и непосредствена, т.е. има ясен обект на страха. Той кара хората да потърсят спасение (реакцията бий се или бягай). Когато се страхуваме, ние се концентрираме върху себе си и безпокойството си. Страхът ускорява метаболизма в очакване на непосредствената необходимост да се защитим или да избягаме, зениците се разширяват, а слухът се обостря. Изпитваният страх може да се предаде на околните, които да го разпространят по-нататък. Това може да се случи, дори когато той е необоснован и нерационален.

Тревожност

За разлика от страха, тревожността не се нуждае от стимул. Тя е неприятно, неясно чувство на страх, отговор на неопределена или неизвестна заплаха. Представете си например, че вървите по тъмна улица. Може да се чувствате малко неловко, а стомахът ви да се свие на топка. Тези усещания се дължат на безпокойството от вероятността да срещнете непознат, който да ви навреди по някакъв начин. Това притеснение не е резултат от определена заплаха, то се дължи на тълкуването на ума ви за възможните опасности, които могат да възникнат.

>>> Бързи техники за справяне в момент на тревожност и силна емоция

Очакването на неопределена опасност може да доведе до състояние на постоянна бдителност. Например пристъпът на паника включва взаимодействието на системата на страха с неподходящо и неадаптивно познание (т.е. фалшива аларма). Паниката е белязана от внезапно чувство на страх и неизбежна гибел, както и от редица дискомфортни и тревожни физически усещания като ускорен сърдечен ритъм, затруднено дишане, треперене, напрежение в стомаха и мускулите.

Този двусмислен характер на тревожността затруднява преодоляването й. Ако не знаем източника на нашата тревога, ще ни е трудно да се справим с проблема.

Някои от най-честите физически симптоми на тревожност включват:

• главоболие;
• мускулна болка и напрежение;
• нарушения на съня;
• болка в гърдите;
• прекомерно изпотяване;
• треперене;
• студени тръпки или горещи вълни;
• ускорен пулс;
• деперсонализация и дереализация;
• разстроен стомах или гадене;
• задух;
• замайване или прималяване.

Тревожността е онова очакване да се случи нещо болезнено, унизително, ужасно, което те преследва, когато си притеснен. Тя се различава от страха с това, че страховете са конкретни и преодолими по пряк начин. Страхът има ясна причина и при сблъсъка с него виждаш и посочваш подбудите, които те притесняват. Тревожността, от своя страна, те дебне иззад ъгъла. Тя не се влияе от разумните доводи, които околните ти повтарят, тя е неизвестност.

Склонни към тревожност са хората:

• oтгледани от тревожни родители;
• преживели насилие;
• с посттравматични стресови симптоми;
• свръхсензитивните (силната емоционална емпатия, може да доведе до повишена тревожност);
• преживели хронични заболявания и дълго болнично лечение;
• отглеждани в социална институция;
• зависими към алкохол и стимуланти;
• в третата възраст (особено загубилите близки роднини);
• децата (поради факта, че не познават добре възможните последствия от действията си).

Дори да не попада в изброените групи, всеки човек може да прояви симптоми на тревожност, когато попадне в ситуация с възможен негативен изход.

Тревожността обаче може да бъде и източник на сила

Тревожният темперамент може да доведе до по-добра работа и резултати. Роло Мей (1953) пише: „Проблемът с управлението на тревожността е да я намалим до нормални нива, а след това да използваме тази нормална тревожност като стимул за увеличаване на съзнанието, бдителността, желанието за живот.”

Хората с нормална тревожност са по-целенасочени, по-организирани и самодисциплинирани (Stossel, 2013). Те се справят ефективно с непредвидени събития и последствия, грижат се по-добре за здравето си. Накратко, тревожността е продуктивна, когато не е прекомерна. Всъщност целта на терапията е да се намали тревожността, а не да се елиминира.

Тревожността рядко е патологична, дори когато е интензивна, докато не се превърне в хронично състояние, което пречи на спокойното функциониране и благосъстояние. Когато тревожността е прекомерна и несвързана с реалността, тя вече не дава точен и надежден сигнал за опасност.