Каква е разликата между страх и тревожност

от 13 март 2019г.

Страхът и тревожността са тясно свързани – и двете понятия съдържат идеята за опасност или възможност от нараняване. Тези термини обаче не са взаимозаменяеми. Въпреки че симптомите обикновено се припокриват, опитът на човек с тези емоции се различава в зависимост от контекстa.

Страхът и тревожността предизвикват сходни реакции при определени заплахи. Много експерти обаче посочват, че има важни разлики помежду им. Тези различия обясняват как реагираме на различни стресори в нашата околна среда.

Страхът е свързан с реална заплаха, докато тревогата произтича от неизвестна или слабо определена опасност. Например страхът от смъртта е по-вероятно да приеме формата на тревожност, отколкото на специфичен страх. Тревожността се отнася и за емоционални състояния като съмнение, отегчение, вътрешен конфликт, разочарование и срам.

Напрежението в мускулите, повишената сърдечна честота и недостигът на въздух маркират най-значимите физиологични симптоми, свързани с реакцията на опасност. Тези телесни промени са резултат от вродена реакция на стреса, която е необходима за нашето оцеляване. Без тази реакция нашият мозък няма да получи сигнала за опасност и телата ни няма да могат да се подготвят за бяство или борба, когато са изправени пред опасност.

Нека разгледаме по-подробно двата термина:

Страх

Страхът, както вече посочихме, е емоционален отговор на известна или определена заплаха. При него опасността е реална, категорична и непосредствена т.е. има ясен обект на страха. Той кара хората да потърсят спасение (реакцията бий се или бягай). Когато се страхуваме, ние се концентрираме върху себе си и безпокойството си. Страхът ускорява метаболизма в очакване на непосредствената необходимост да се защитим или да избягаме, зениците се разширяват, а слухът се обостря. Изпитваният страх може да се предаде на околните, които да го разпространят по-нататък. Това може да се случи, дори когато той е необоснован и нерационален.

Гневът често е резултат от страх (Nussbaum, 2018). Например смесените емоции, изпитвани при развод. Реакциите на мъжете често са доминирани от гняв. Терапевтичната цел в тези ситуации е да им помогне да осъзнаят, че някои от техните негативни емоции могат да са вследствие на страх, тъга, наранени чувства.

Тревожност

За разлика от страха, тревожността не се нуждае от стимул. Тя е неприятно, неясно чувство на страх, отговор на неопределена или неизвестна заплаха. Представете си например, че вървите по тъмна улица. Може да се чувствате малко неловко, а стомахът ви да се свие на топка. Тези усещания се дължат на безпокойството от възможността да срещнете непознат, който да ви навреди по някакъв начин. Това притеснение не е резултат от определена заплаха, то се дължи на тълкуването на ума ви за възможните опасности, които могат да възникнат.

Очакването на неопределена опасност може да доведе до състояние на постоянна бдителност. Например пристъпът на паника включва взаимодействието на системата на страха с неподходящо и неадаптивно познание (т.е. фалшива аларма). Паниката е белязана от внезапно чувство на страх и неизбежна гибел, както и от редица дискомфортни и тревожни физически усещания като ускорен сърдечен ритъм, затруднено дишане, треперене, напрежение в стомаха и мускулите.

Този двусмислен характер на тревожността затруднява преодоляването й. Ако не знаем източника на нашата тревога, ще ни е трудно да се справим с проблема. Тревожността често е придружена от много неудобни соматични усещания. Някои от най-честите физически симптоми на тревожност включват:

главоболие;

мускулна болка и напрежение;

нарушения на съня;

болка в гърдите;

прекомерно изпотяване;

треперене;

студени тръпки или горещи вълни;

ускорен пулс;

деперсонализация и дереализация;

разстроен стомах или гадене;

задух;

замайване или прималяване.

Тревожността обаче може да бъде и източник на сила

Тревожният темперамент може да доведе до по-добра работа и резултати. Роло Мей (1953) пише: „Проблемът с управлението на тревожността е да я намалим до нормални нива, а след това да използваме тази нормална тревожност като стимул за увеличаване на съзнанието, бдителността, желанието за живот.”

Хората с нормална тревожност са по-целенасочени, по-организирани и самодисциплинирани (Stossel, 2013). Те се справят ефективно с непредвидени събития и последствия, грижат се по-добре за здравето си. Накратко, тревожността е продуктивна, когато не е прекомерна. Всъщност целта на терапията е да се намали тревожността, а не да се елиминира.

Тревожността рядко е патологична, дори когато е интензивна, докато не се превърне в хронично състояние, което пречи на спокойното функциониране и благосъстояние. Когато тревожността е прекомерна и несвързана с реалността, тя вече не дава точен и надежден сигнал за опасност.

Редактор: Ина Фенерова
Източници: psychologytoday.com, verywellmind.com
Снимка: kcbi.org