Начало Психология Поведенческа психология Патология Увеличава ли хроничната тревожност риска от деменция при възрастните хора

Увеличава ли хроничната тревожност риска от деменция при възрастните хора

Увеличава ли хроничната тревожност риска от деменция при възрастните хора - изображение

Генерализираното тревожно разстройство е често срещано заболяване при възрастните хора. То се характеризира с прекомерно притеснение, което е трудно, дори невъзможно да се контролира. В допълнение, личността изпитва няколко от следните симптоми: безпокойство, умора, лоша способност за фокус, мускулно напрежение и проблеми със съня. Симптомите водят до високи и вредни стресови нива, а заболяването обикновено е хронично. Немалък процент от хората живеят с това заболяване през по-голямата част от живота си, но усещат влошаване в третата възраст.


Много хора от хората, живеещи години наред с високи нива на тревожност дори не се консултират със специалист. Разстройството реагира както на фармацевтични продукти, така и на поведенческа терапия, като се оказва, че лечението му е много обсъждано от специалистите в Западна Европа и отвъд океана, поради съвременни изследователски резултати, показващи възможно взаимодействие между тревожността и развитието на болестта на Алцхаймер. Един от първите доклади с посочена подобна връзка е на Робърт Пиетрак, който излага резултатите от изследванията си пред научната общност.

Изследването е проследило състоянието на 300 здрави души в третата възраст, в продължение на 4,5 години. Знаейки, че вещество, наречено бета – амилоид, се натрупва в мозъка години преди симптомите на болестта на Алцхаймер да станат клинично видими, учените използват специален тип сканиране за измерване на амилоидното натрупване в мозъка на всеки участник. Половината от участниците имат доказателства за генериране на амилоид, а другата половина нямат. Те също така тестват всеки участник за симптоми на тревожност, като използват скала за изследване. Тези, които демонстрират най-високи степени на тревожност в нея, вероятно страдат от симптомите на тревожно разстройство.


През следващите 54 месеца от проучването, всяко лице е претърпяло серия от невропсихологични изследвания на предварително определени интервали. Изследователите са анализирали данните си, като са разделили участниците в 4 групи, въз основа на симптомите - натрупване на амилоид и тревожност в началото на проучването: тези с ниска тревожност и нисък амилоид, тези с ниска тревожност и висок амилоид, тези с висока тревожност и нисък амилоид, и тези с висока тревожност и висок амилоид. В хода на проучването изслеваните с висока тревожност и висок амилоид показват значителни спадове в постиженията си по задачите, включващи словесна памет, език и изпълнителна функция. Тази промяна в ефективността с течение на времето е значително по-различна от промените в резултатите в другите три групи, включително групата с висока тревожност, но ниски нива на амилоид. Това предполага, че има взаимодействие между тревожност и натрупващ се бета-амилоид.


Защо тревожността засяга степента на когнитивно влошаване при хора с натрупващ се амилоид, е неизвестно. Но симптомите на тревожност могат да се предотвратят с лечение. За разлика от това, понастоящем няма третиране за пълно предотвратяване на болестта на Алцхаймер. Освен че спомага за облекчаване на симптомите на тревожност, има вероятност успешното лечение да забави степента на когнитивно влошаване при хората с повишаващи се нива на бета-амилоид. Ще са необходими още изследвания, за да се определи дали тази хипотеза е вярна. Проучването на Робърт Пиетрак и колегите му се добавя към растящия литературен фонд, показващ, че стресовите ситуации, включително лош сън и тревога, играят роля в началото и прогресирането на болестта на Алцхаймер. Освен това има доказателства, че някои антидепресантни лекарства, които са полезни за лечение на тревожност и депресия, могат да намалят производството и натрупването на бета-амилоид в мозъка. Този ефект се оказва независим от влиянието на лекарствата върху психичните симптоми. От друга страна, става все по-ясно, че бензодиазепините, които се използват и за лечение на тревожност, поставят значителни рискове при възрастните хора и вероятно са необмислено популярни.


Нелекуваната тревожност може да доведе до значителни нива на стрес и е способна да увеличи риска от развитие на болестта на Алцхаймер. Специалистите вярват, че е важно за лекарите рутинно да консултират пациентите си, търсейки признаци за висока тревожност и депресивни състояния. Ако е налице едно или и двете заболявания, е нужно да се започне подходящо лечение. То трябва да намали симптомите и съществува вероятност да забави появата на болестта на Алцхаймер. Тази последна възможност ще бъде тествана по-директно при бъдещи проучвания.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: medscape.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниПсихологияАлт. медицинаЛюбопитноЛайфстайлЗдравни съветиБотаникаХранене при...Социални грижиЛеченияИсторияИзследванияПроизводителиСпортТестове