Агорафобия - причини, симптоми и лечение

Агорафобията е вид тревожно разстройство – страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства. Тази фобия е свързана с панически атаки и безпокойство и често води до избягване на обществени места, от които бягството може да се окаже трудно. Думата „агорафобия“ произлиза от гръцката дума за пазар, комбинирана с тази за страх. 

В най-тежките случаи това състояние може да ограничи човек до неговия дом, докато в по-леките той може да получи пристъп на паника, когато се намира на открито място, без никаква възможност да се скрие или да се почувства защитен.

Въпреки че това поведение може да изглежда нерационално, човек с агорафобия има напълно реални страхове, които често се повлияват от терапията. Ако той изпитва крайна паника или безпокойство при мисълта за обществени или открити пространства, е препоръчително да поговори за проблема си с терапевт.

Честота, причини и симптоми на агорафобията

Честота

Около 1% от населението страда от агорафобия. По-често засяга жените, отколкото мъжете, и обикновено се развива при индивиди под 35-годишна възраст. Агорафобията може да се разглежда като усложнение от панически атаки, тъй като хората, които са имали пристъпи на паника, е възможно да се страхуват да претърпят атака на обществено място и да не могат да избягат.

Причини

Комбинираният страх от смущение и невъзможността да се справите с паническа атака може да доведе до агорафобия. Но тя невинаги се появява с паника. Факторите, които водят до това състояние, са различни, заради което и учените не са единодушни в хипотезите си относно причините за това тревожно разстройство. Някои хора могат да развият агорафобия след травматично преживяване или като страничен ефект от посттравматичен стрес.

Симптоми на агорафобия

Агорафобията може да засегне дадено лице физически, емоционално и когнитивно. Тя би могла да бъде причина за високо кръвно налягане и други физически симптоми, включително затруднено дишане, гадене, объркани мисли. Страдащите от агорафобия могат да останат затворени у дома за дълги периоди от време. Характерен симптом на агорафобията е страхът от открити пространства, където засегнатите се чувстват незащитени и безпомощни. Обикновено хората с агорафобия адаптират ежедневието си по начин, който им дава възможност да избягват обществени места, тълпи и други ситуации, които им причиняват безпокойство, а поне една трета от хората с агорафобия не могат да напуснат домовете си изобщо.

Агорафобия при децата

Както вече споменахме, причините за агорафобията не са ясни. Тя може да се отключи неочаквано. Ето защо децата може да не разбират какво се случва с тях. Те знаят, че тревожността ги кара да се чувства зле и че ако избягват причината за нея, тя ще изчезне, поне временно.

Родителите обаче може да забележат, че наистина има проблем. Децата обикновено не казват: „Помогни ми, не искам да изляза навън.“ Ситуацията създава напрежение в семейството. Родителите по-скоро биха реагирали по следния начин: „Какво искаш да кажеш? Че трябва да минем по друг път, защото не искаш да преминеш по моста?!“

Често в началото агорафобията при децата може да се обърка с друг психичен проблем, затова е важно да се направи оценка на състоянието и да се открие причината за него.

При по-малките деца агорафобията може да е скрита зад отказ да се посещава училище или тревожност от раздяла, тъй като те настояват да си останат у дома или да бъдат с майка си. Разликата се състои в това, че дете, страдащо от тревожност от раздяла, няма да пропусне тренировката си по футбол, ако има придружител, докато дете с агорафобия ще остане все така тревожно.

По сходен начин дете със социална тревожност може да избягва масови събирания и партита, което също прилича на агорафобия, но в случая страхът е фокусиран върху възможността то да се почувства неловко.

Важно е да отбележим, че не са малко случаите, когато агорафобията и друг вид тревожно разстройство вървят ръка за ръка.

Така например деца, които преживяват паник атаки, много често са диагностицирани с паническо разстройство и агорафобия.

Лечение на агорафобия

Най-често се прилага терапевтичния подход, тъй като дава възможност на хората с агорафобия да говорят за своите тревоги, мисли и чувства, да изследват начини за справяне със състоянието и да разработват методи, с които да подходят към ситуации, в които агорафобията отнема способността им да се справят – като например използването на обществен транспорт или пазаруване.

Чрез терапията хората с агорафобия често могат да изучават различни мисловни процеси и упражнения, които биха подобрили състоянието им.

Когнитивно-поведенческа терапия

За лечението на агорафобия често се използва когнитивната поведенческа терапия, тъй като тя е много полезна при адаптирането на мислите, причиняващи тревожното разстройство. Благодарение на нея страдащите имат възможност да усвоят умения за справяне със симптомите и да се научат да заместват мислите, които задълбочават чувството на безпомощност, с успокояващи.

Домашна или дистанционна форма на терапията

Пътуването до кабинета на терапевта може да се окаже огромно предизвикателство за човек с агорафобия, но терапевтите, които предлагат домашна терапия или дистанционна терапия, могат да бъдат особено полезни в този случай. Добре би било сесиите да се провеждат на място, където страдащият от агорафобия ще се чувства сигурен и защитен, ако пътуването до кабинета на терапевта не е възможно.

Ролята на семейството

Подкрепата от членове на семейството може да изиграе сериозна роля в лечението, затова е важно те да оказват помощ, като се въздържат от обвинения или принудително поведение, като призовават индивида да "овладее" своите страхове. Методите за самоподдържане - като медитация, избягване на ситуации, които провокират страх, здравословен начин на живот, включващ достатъчно сън, правилно хранене и спорт, също могат да са много полезни за човек, който се опитва да се справя агорафобията.

Лечение на агорафобия при деца

Лечението на агорафобия включва форма на КПТ (когнитивно-поведенческа терапия), наречена експозиционна терапия. Тя се основава на идеята, че избягването на факторите, отключващи тревожност и страх, всъщност задълбочава проблема. Изправянето срещу тях намалява тревожността във времето. В началото на самата терапия специалистът обяснява на детето, че сблъсъкът с неговите страхове всъщност ще му помогне да ги преодолее. Разбира се, излагането се случва поетапно, отначало за кратко или частично, като постепенно се удължава.

Диагностични критерии за агорафобия

За да бъде диагностициран с агорафобия, индивидът трябва да изпитва силен страх или тревожност към най-малко две от изброените:

• да бъде в открито пространство;
• да бъде в затворено обществено пространство;
• да чака на опашка или да е в тълпа;
• да напуска дома си;
• да използва обществения транспорт.