Уроци от кризата с коронавируса: Ние сме по-устойчиви, отколкото се чувстваме

от 15 апр 2020г., обновено на 18 юни 2020г.

Изследванията показват доста убедително, че режимът ни по подразбиране е психологическа устойчивост.

В лицето на заплаха, ние сме склонни да насочим първоначално вниманието си към нея. Стесняваме вниманието си, но заплахата расте, а чувството ни за безпокойство се усилва.

Пандемията рязко извади на показ нашата индивидуална и колективна уязвимост. И това не е нещо въобразено. Нашата уязвимост е факт. Истина е, но не е цялата истина. От другата страна на нашата уязвимост стои истината за дълбоката ни устойчивост.

Ето и един тест за бърза самооценка на вашата устойчивост. Отговорете на всеки от следните въпроси с Напълно вярно (НВ) или Напълно невярно (НН):

1. Способен съм да се адаптирам към настъпващи промени.

2. Мога да се справя с всяко предизвикателство пред мен.

3. Опитвам се да видя забавната/ смешната страна на проблемите, с които се сблъсквам.

4. Справянето със стресови ситуации ме прави по-силен.

5. Обикновено се възстановявам бързо след заболяване, травма или трудност.

6. Вярвам, че мога да постигна целите си, дори да срещам препятствия по пътя.

7. Не губя фокус и трезва преценка дори когато съм под стрес.

8. Не се обезсърчавам лесно от провалите.

9. Смятам, че съм силен човек, който се справя с предизвикателствата и трудностите в живота

10. Способен съм да се справя с неприятни или болезнени чувства като тъга, страх или гняв.

Ако сте отговорили с „НВ“ на повечето въпроси (адаптирани от скалата за кратка устойчивост на Конър-Дейвидсън (Connors-Davidson)), то може да считате себе си за устойчиви.

Концепцията за психологическа устойчивост е централна област на изследване в последните години. Подобно на други големи понятия в психологията (като интелигентност или личност), трудно може да се посочи едно всеобщо съгласувано определение. Но като цяло понятието устойчивост се използва най-широко за означаване на способността на човек да претърпява неблагополучие, без да изпитва опустошителни ефекти.

Например децата в риск проявяват устойчивост, въпреки че не развиват определени социални компетенции (напр. способността да се доверяват на другите) или не успяват да се справят със задачите на развитието (напр. да постигнат успех в училище).

Пионерите изследователи Ан Мастен и Норман Гармези (Ann Masten, Norman Garmezy) фокусират проучването си върху три свързани феномена на устойчивостта: добри резултати при деца във висок риск, устойчива компетентност при деца под стрес и възстановяване от травма. Те дефинират психологическата устойчивост като „процес на, способност за, или резултат от успешна адаптация, въпреки предизвикателните или заплашителни обстоятелства“.

От 90-те години изследванията на устойчивостта както при деца, така и при възрастни, показват доста убедително, че тя е нашият режим по подразбиране. Например изследване на Лиза Бътлър (Lisa Butler) от Станфордския университет и нейните колеги, проследява над 1200 души в продължение на 6 месеца след атаките от 11 септември 2001 г. Резултатите сочат, че „повечето индивиди, изложени — дори директно — на тероризъм или други мащабни травмиращи преживявания, не биват сериозно травмирани, а вместо това проявяват забележителна устойчивост“.

Друго добре известно проучване, проведено след 11 септември, изследва разпространението на устойчивостта (дефинирано като "наличен е или един, или никакви симптоми на ПТСР") в извадка от над 2500 нюйоркчани през шестте месеца след атаката. Устойчивостта се наблюдава при над 65% от извадката.

Мастен и Гамези, при работата си с деца, заключават, че „човешкото психологическо развитие е силно буферирано“ — че то е добре защитено от провал и е проектирано да успява. Ние сме по-устойчиви, отколкото уязвими.

Съблазнително е и да се мисли за устойчивостта като за отличителна черта на човека — нещо, което всеки от нас има повече или по-малко. И наистина, няколко индивидуални характеристики, като например интелигентността, Големите пет личностни черти, високата самоефективност, вътрешният локус на контрол и психологическата гъвкавост са определени като предиктори за устойчивост. Например Мастен и Гармези откриват, че децата се справят по-добре при неблагоприятни условия, ако са „добри в ученето и решаването на проблеми… ангажират се с други хора и… имат области на компетентност, а ефикасността им е оценявана като висока от себе си или обществото.“ Индивидуалните характеристики имат значение.

Съвременните изследвания обаче показват, че устойчивостта не е толкова личностна черта, колкото динамичен, реципрочен процес, съобразен с обстоятелствата и контекстните условия. В скорошно ревю австралийските изследователи Джема Абърн, Мерин Гот и Карън Хоаре (Gemma Aburn, Merryn Gott, Karen Hoare) отбелязват, че: „Човек може да демонстрира огромна сила, смелост и приспособимост в една обстановка и област на живота — например в работата си, — но може да страда и да му е трудно да преодолява препятствията в личния си живот." С тази дефиниция става ясно, че „индивидът може да бъде устойчив един ден, но не и следващия“, в зависимост от конкретната среда, в която хората се намират в различни периоди от живота си.

В действителност, изследванията имат тенденция да показват, че характеристиките на околната среда и контекста предсказват устойчивостта по-добре от индивидуалните черти. Например Арнолд Самероф и Катрин Розенблум (Arnold Sameroff, Katherine Rosenblum), двама водещи учени в областта на психологическата устойчивост, откриват, че „когато сравнителният принос на ранната устойчивост, предизвикателствата на околната среда за психичното здраве на децата и постиженията им в училище впоследствие биват сравнени при лонгитюдно проучване от раждането до юношеството, индикатори за устойчивост на децата, като поведенческа и емоционална саморегулация, характерна за доброто психично здраве, и когнитивната саморегулация, характерна за високия интелект, допринасят за по-късната компетентност.“ И въпреки това, авторите отбелязват, че „ефектите от подобна устойчивост у хората не преодоляват тези на високото предизвикателство за околната среда, като лошо родителство, антисоциални връстници, слаби ресурси и икономически затруднения.“ Социалните условия имат значение.

Един такъв фактор, който доказано оказва голямо значение за устойчивостта, са социалните отношения, както минали, така и настоящи. Например в литературата ранната сигурна привързаност отдавна се свързва с по-висока устойчивост, отчасти, тъй като насърчава повишената самоефективност и грижа за себе си. Известно е, че Мастен и Гармези откриват, че „децата, които изпитват хронично неразположение, се справят по-добре или се възстановяват по-успешно, когато имат положителни отношения с компетентен възрастен.“

Докато отношенията в детството играят важна роля за устойчивостта, настоящата социална подкрепа вероятно е дори по-важна и изследванията предполагат, че както размерът, така и качеството на мрежата за социална подкрепа са свързани с устойчивостта. Социалната подкрепа подпомага устойчивостта чрез множество психологически и поведенчески механизми. Например това може да мотивира хората да приемат здравословно поведение, да им помогне да оценят стресовите събития като по-малко заплашителни и да подобри самочувствието им.

В светлината на литературата, може би най-добрият начин да разберем устойчивостта е като „двупосочна връзка между устойчивостта на организъм—среда… и индивидуалната устойчивост“. С други думи, по-вероятно е човек да избере ефективни стратегии (като активното справяне с проблема) — целенасочени усилия, които не целят да избегнат отрицателния ефект от травмата), ако средата им на развитие позволи чертите на устойчивостта (като самоефективност) да се развият правилно, и, ако настоящата среда поддържа, насърчава и моделира подобно справяне.

Извод:

Първо, вашата собствена устойчивост пред несгоди не зависи изцяло от вас. Голяма част от вашия успех или неуспех ще зависи от късмета на жребия — дали конкретните изисквания на конкретната заплаха отговарят добре на вашите конкретни умения, опит и тенденции. Нещо повече, миналите и настоящите външни условия (и двете са значително извън нашия контрол) са фактор в голяма степен в способността ни да "правим" устойчивост — да развиваме и използваме ефективни умения за справяне.
Второ, някои аспекти на вашата устойчивост наистина зависят от вас. Решенията, които вземате в стресов период, са от значение. Сред най-полезните са:
Вместо да се изолирате — възпитавайте и инвестирайте в социалните си отношения (интимни, семейни, обществени); бъдете полезни за другите.
Вместо да се самобичувате — увеличете грижата за себе си; умишлено включвайте в рутината си онези дейности, които ви дават усещане за смисъл, радост, мир и утеха.
Вместо да замръзнете в ригидност (твърдост) - отворете се за повече гъвкавост. Огъвайте се, за да не се счупите; приемете чувствата си и се допитайте до своите ценности и цели при вземане на решения; опитайте се да се адаптирате и да откриете възможностите в кризата; оценете справедливо положението си в широка перспектива; не се хващайте на първата мисъл, която ви идва на ум; проверете фактите и си кажете истината.
Вместо да избягвате или да се тревожите - предприемете действия за решаване на проблема. Съсредоточете се върху онези аспекти на вашата ситуация, които са под ваш контрол; приемете и се изправете пред предизвикателството, което светът е поставил пред вас. Вместо да реагирате по обусловен навик, отговорете му чрез съзнателен избор.

Източник:

psychologytoday.com