Характерни когнитивни изкривявания при депресия

Депресията представлява сериозно състояние, което изисква специализирана помощ. В най-общ план симптомите на депресия включват:

• Умора и намалена работоспособност, липса на енергия за извършване на ежедневни или битови задължения, загуба на интерес към различни хобита и дейности, които преди са носили в живота на човека удоволствие, в това число влизат желанието за секс и създаване на интимна близост.
• Устойчиво тъжно и потиснато настроение, траещо през по-голямата част на деня и съпътстващо всяко едно действие на човека.
• Усещане за безнадеждност, краен песимизъм, чувство на вина и безпомощност.
• Затруднена в концентрацията и вниманието (наблюдава се трудност при запомняне на информация, както и при вземането на решения).
• Нарушен е сънят - хората, които проявяват симптоми на депресия, изпитват трудности да заспиват или да се събудят сутрин.
• Всяко усилие се превръща в болезнено и мъчително действие. Болните предпочитат да останат вкъщи в леглото и да не правят нищо друго през целия ден.
• Засилена е апатията към всичко и се наблюдава изолация и нежелание за извършаване на ежедневни елементарни дейности.
• Също така на основа биохимични процеси в мозъка се наблюдава промяна в секрецията на серотонин.

Важно е да бъде направено разграничение между временните състояния на потиснатост, тъга, отчаяние и безпомощност, които могат да се дължат на различни житейски ситуации. Те могат да наподобяват симптомите на депресия, но по своята същност да представляват временно неразположение на човека, вследствие на трудности в заобикалящата го среда. Този тип симптоми, макар и приличащи на депресивен епизод, отшумяват в рамките на две седмици, след което човек се връща към обичайните си задължения.

Когнитивни изкривявания при депресия

Когнитивните изкривявания представляват погрешни мисли или идеи, които влияят на чувствата, изпитвани от човека. Чувствата, които изпитваме, са във връзка с това, което мислим. Ето защо мисълта има влияние върху чувствата и емоциите. Когато мисълта е негативна, тя поддържа и негативни чувства в човека. Това създава предпоставки за развитие на дискомфортни физиологични симптоми и дезадаптивно поведение. Така се създава един самоподдържащ се порочен кръг, в който негативният, депресивен начин на мислене води до изпитването на болезнени емоции. Те от своя страна внасят промяна във физиологичното ниво и така се стига до деадаптивно поведение, като например избягване или отдръпване. Тази концепция представлява водещия принцип в когнитивно-поведенческата терапия, разработена от А. Бек. Начинът, по който мислим, започва да съвпада с чувствата, които изпитваме.

При депресивен синдром са активирани схеми, свързани с визията за света, за себе си и за другите. Характерната схема (според А. Бек) при депресия се изразява в т.н. депресивна триада, която съдържа негативни възгледи за себе си, за света и за бъдещето. Вследствие на отрицателните схеми при депресия се стига до поредица от грешки при обработката на информация, което позволява на депресивните вярвания да запазят своята валидност. Основни нарушения в мисленето при депресия се изразяват в:

Свръхгенерализация

Това е когнитивно изкривяване, при което направените заключения са на базата на едно-единствено събитие и последиците от него. Оттук се смята, че в подобна ситуация резултатът ще бъде сходен с преживяното събитие и онова, което то е довело след себе си. Например, ако една връзка е приключила по неблагоприятен начин за човека, оттук следва, че всяка следваща ще има същите последици и нещата ще се развият по сходен начин. Този тип когнитивно изкривяване усилва депресивните вярвания и може да доведе до отказа и липсата на желание у човека за полагането на усилия за създаване на пълноценни и обогатяващи връзки с другите. Отбягващото поведение се засилва при този тип мислене, което отново кореспондира с депресивните вярвания и преживяваните емоции.

Етикетиране

То представлява крайна форма на свръхгенерализация. При това когнитивно изкривяване концентрирането върху конкретната грешка дава краен етикет, който отново притежава негативен и обобщителен характер. Например липсата на планувания успех в конкретно начинание е предпоставка за направата на негативно заключение от сорта на „Аз съм провален и завинаги ще бъда такъв“. Това когнитивно изкривяване при депресия отново блокира мотивацията и активацията на човека. Липсата на мотивация усилва негативните мисли и задълбочава депресивното поведение.

Мислене от типа “всичко или нищо”

Този тип мислене се изразява в тенденцията за оценка на личните качества в черно-бели категории и нюанси. От една допусната грешка се изважда заключението за генерално неправилно или неудачно поведение във всички аспекти от живота на човека. Този тип мислене е в основата на болезнения перфекционизъм, който е много характерен за депресивното мислене.

Склонност към отрицателни заключения

Този тип мислене се изразява в склонността да се правят отрицателни заключения, без наличието на достатъчно факти в реалността. Съществуват два вида скачане към заключения. При четенето на мисли се смята, че другите имат отрицателно отношение към нас, без да ги попитаме за това и да проверим фактите в реалността. При предвиждането на събитията от бъдещето човек си представя, че дадено събитие е вече факт и реагира със съответната породена емоционалност от тази мисъл. Много често се наблюдава използването на емоционалното преживяване за доказателство за валидността и истинността на негативната мисъл.

Умствен филтър

Представлява мислене, което се характеризира с концентриране единствено върху отрицателните детайли на конкретната ситуация. Този процес на филтриране протича на несъзнавано ниво. При депресията не се достига до осъзнаване и не се отчитат и забелязват други нюанси на ситуацията. Липсата на изход и благоприятно развитие на събитията засилва негативните вярвания и депресивното поведение.

Уголемяване (катастрофизиране) и минимизиране

Този тип когнитивно изкривяване представлява преувеличаване значението на неуспехите (от един провал се заключава, че целият живот е провал) и обратното, подценяване (свиване) на собствените положителни качества. Дори при наличието на реални успехи, те се приписват на неща извън Аз-а, като късмет, случайност и др.

Емоционално мислене

При този тип мислене се приема, че чувствата, изпитвани от човека в дадения момент от живота, представляват самата реалност на света. Логиката тук върви по линията “Чувствам го, значи е истина”. Приема се, че ако се чувстваме зле, значи действително сме се провалили, без да е направена проверка на фактите от действителността.

Персонификация

Начин на мислене, при който възприятието за себе си се смята за причина за някакво отрицателно събитие от външната реалност, без реално да съществува обективно доказателство, подкрепящо тази виновност. Заключението е, че станалото събитие е изцяло по наша вина. Например, ако детето ни получи лоша оценка в училище, приемаме, че сме лоши родители като цяло.

Снимка: flickr.com