Цикълът на пасивно-агресивния конфликт

Как нищо неподозиращите възрастни се въвличат в разрушителната пасивно-агресивна динамика?

Пасивно-агресивният цикъл от конфликти (ПАЦК) помага на наблюдателите да погледнат отвъд поведението и да разберат по-добре какво се случва под повърхността. Вземете този пример от реалния живот на привидно незначителен конфликт между учител и дете, който предизвиква на пръв поглед преувеличена реакция от страна на възрастния:

Учителката: Иво, можеш ли да закараш количката за обяд в коридора?

Иво: Добре.

(Иво не помръдва от мястото си.)

Учителката: Иво, моля те, ще изкараш ли количката сега?

Иво: Само секунда.

(Иво отново не помръдва.)

Учителката: Иво, тази количка трябва да бъде изкарана сега, за да можем да започнем с математиката. Не искам да пропуснете нищо.

Иво: Ще го направя. (Усмихва се).

(За трети път Иво все още не помръдва от мястото си.)

Учителката: Виждам, че днес работиш на бавни обороти, Иво. Нека видим дали някой друг ученик може да се движи по-бързичко от теб. Лили, ще изнесеш ли количката в коридора?

Иво: Не. Казах, че аз ще го направя. (Изправя се бавно).

Иво подкарва обедната количка към вратата на класната стая, като я блъска в няколко от бюрата, минавайки. Прекарва я през крака на една от съученичките си, и точно преди да стигне до вратата, я удря в бюрото на учителката и поваля ваза със свежи цветя. Стъклената ваза се разбива на пода. За момент тя губи контрол. Учителят от съседната класна бързо се притичва, когато чува целия шум.

Учителката: Иво, дори не можеш да изпълниш най-простата задача в тази класна стая. Защо не можеш да направиш нищо като хората? Сега ще почистиш цялата тази бъркотия. И ще го направиш след училище, защото няма да прекъсваш урока по математика. Знам, че това се опитваш да направиш. Щастлив ли си сега?

Иво: (Поглежда за кратко учителя от съседната класна стая, а след това казва:) Не, госпожо. Това беше просто инцидент. Не подозирах, че ще бъдете толкова разстроена от грешката на едно дете. Съжалявам.

Учителката: (Изненадана от отговора на Иво.) Аз също съжалявам, Иво. Не трябваше да го казвам. Всеки прави грешки. Нека помогнем на Иво да почисти.

В очите на учителя от съседната стая учителката на Иво изглежда сякаш реагира прекалено на грешката на ученика си и демонстрира жестоко, унизително поведение. Истината е, че всеки учител е отговорен да поддържа емоционалния контрол и да се въздържа от реакции, които омаловажават учениците. Все пак цикълът "Пасивно-агресивни конфликти" обяснява как този привидно малък инцидент в класната стая ескалирала наистина бързо, а ситуацията е полезна като средство за прозрение как пасивното агресивно поведение може така внезапно да предизвика вредни реакции от страна на нищонеподозиращите възрастни. Без прозрението на ПАЦК възрастните са обречени да се включват в тези конфликти, в които победител няма.

Следното е разбивка на петте етапа на ПАЦК, която се позовава на ситуацията между Иво и учителката в класната стая.

Етап 1: Аз-концепция и ирационалните вярвания на пасивното агресивно лице

Етап 1 представлява пасивно-агресивно личностно развитие. Въз основа на конкретни формиращи събития по време на ранното му детство Иво развива убеждението, че директното изразяване на гняв е опасно и трябва да се избягва. Неговото психологическо решение на този проблем е да прикрива гнева си зад фасадата на вбесяващо пасивно-агресивно поведение, което ще изследваме по-нататък в Етап 4.

Иво се гордее със способността си да контролира гнева си и да остава рационален и спокоен по време на конфликтни ситуации. Той се чувства интелигентен по отношение на способността си да измисля различни начини да напада другите косвено и без тяхното знание. Това осъзнаване дава на човека емоционално опиянение, чувство за власт и удоволствие от лесното манипулиране на другите.

Етап 2: Стресиращият инцидент

Когато от пасивно-агресивното лице се иска или му се казва да изпълни конкретна задача, молбата често активира нерационални мисли, основани на ранни житейски преживявания:

• Все аз трябва да правя всичко в тази класна стая

• Тази учителка винаги се заяжда с мен

• Нарочила ме е. Така ще й го върна, че няма и да се усети откъде й е дошло.

Всъщност, за хора като Иво, обикновените ежедневни искания от авторитетни фигури често предизвикват гневен отговор, базиран на подобни неразумни вярвания. Вместо да изразява тези гневни мисли на глас, обаче, пасивно-агресивният човек спестява чувствата си за момента. Но той избухва отвътре, защото се ръководи от мощния набор от ирационални вярвания, че гневът е неприемлив.

Етап 3: Чувствата на пасивно-агресивното лице

Пасивно-агресивният човек се е научил през годините да се защитава от гневните си чувства, като ги отрича и проектира върху другите. Тъй като нормалните чувства на гняв са неприемливи за него, те са маскирани и изразени в пасивно агресивно поведение.

Етап 4: Поведението на пасивно-агресивното лице

Поведението на повечето пасивно-агресивни индивиди е целенасочено и умишлено. Нещо повече, пасивно-агресивният човек получава истинско удоволствие от разочарованието на другите. Той предприема различни действия, предназначени да "нападнат" или да вбесяват останалите, включително:

• Отричане на чувствата на гняв
• Оттегляне и мусене
• Отлагане
• Неефективно или неприемливо изпълнение на задачите
• Скрито отмъщение

Иво отлага. Той устно се съобразява с искането на учителката си ("Добре", "Само секунда", "Аз ще"), но поведенчески се бави, и в крайна сметка придвижва количката по начин, който е умишлено неприемлив. По този начин той успява да предизвика гневна реакция у отсрещния, който не осъзнава капана, в който попада.

Етап 5: Реакциите на другите

При стресова ситуация, човекът, който се държи пасивно-агресивно, ще създаде чувство на гняв в мишената си. Ако отсрещният не осъзнава тази динамика и действа според чувството си на гняв, той се държи по нехарактерни начини, вредни за отношенията.

Съвсем типично за ПАЦК, учителката на Иво първоначално запазва спокойствие, пренебрегвайки отлагането му. С второто и третото искане със сигурност започва да се чувства по-обезпокоена, макар че продължава да реагира с учтивост и увереност. При четвъртото искане раздразнението става очевидно под формата на сарказъм в нейния отговор. За възрастните сарказмът често е червен флаг, който показва, че са хванати в цикъла на конфликта и започват да отразяват поведението на детето. Ако тя познава ПАЦК, то това би било подходящ момент учителката да провери собствените си емоции, да помисли какво се случва под повърхността и да се освободи от динамиката на конфликта с Иво.

Вместо това, преди тя дори да го разбере, чува шума от блъскането по бюрата, ученикът, който плаче от болка, след като крака му е премазан от тежката количка за обяд и от вазата с цветя, която се разбива на пода. Тя реагира в същия миг с чувство на неудовлетвореност и гняв, а думите й омаловажават ученика пред всичките му връстници.

Иво, който все още е в перфектен контрол над емоциите си, симулира извинение. Той се извинява на учителката, използвайки подходящи думи, като същевременно изпраща ясно послание:

• Не знам защо сте толкова ядосана. Това беше просто грешка.

• Не крещях, не ругаех, не удрях, нито чупех нещо. Но това, което вие направихте, беше плашещо. Не ми харесва някой да избухва към мен.

• Не заслужавам да бъда наругаван пред съучениците си. Мисля, че преувеличихте тази ситуация и ме унижихте. Не мислите ли, че ми дължите извинение?

Учителката, която моментално изпитва вина за гнева си, усеща неудобство, че е била наблюдавана в този момент от нейния колега. Тя се извинява. Когато това се случва, Иво неохотно приема извинението, но междувременно неговите дълбоко вкоренени вярвания за опасността от гнева са потвърдени. Единственото нещо, което е наистина сигурно в тази ситуация, е, че разрушителните междуличностни отношения между Иво и неговата учителка ще продължат.

Повечето от учителите, родителите, съпрузите и колегите, ежедневно общуващи с пасивно-агресивни индивиди, в крайна сметка са победените в тези отношения. Повечето от тях впоследствие се чувстват объркани, ядосани, виновни и усъмнени в стабилността на собственото си психическо здраве. Как е възможно този унищожителен междуличностен модел да се появява отново и отново при разумни възрастни? Как се получава така, че целевите възрастни в крайна сметка приемат вината и отговорността за тази дисфункционална динамика? Отговорът е ясен и болезнен: те не осъзнават психологията на пасивната агресия. Разбирането и вникването в повтарящия се характер на цикъла "Пасивно-агресивен конфликт" може да помогне на възрастните да се освободят от динамиката на деструктивните конфликти, избирайки реакции, които градят, а не рушат взаимоотношенията.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

снимка: thoughtsonlifeandlove.com