10 истини за любовта според науката

"Животът без любов е като дърво без цветове или плодове." – Халил Джубран

Любовта е може би едно от най-важните, но същевременно най-често погрешно разбраните емоции, които може да изпитаме през живота си. Човешкият мозък е програмиран да търси и установява връзка с другите хора, а когато изпитаме самота и отхвърляне, ние ги възприемаме като болезнени заплахи за нашето оцеляване. Подтикнати от биологични и културни (и не само) причини, много от нас вярват в нуждата от дълготрайна връзка, продиктувана от взаимна обич, за да се чувстват истински щастливи и доволни от живота си.

Представяме ви 10 истини за любовта, които се базират на научни изследвания. Представените факти в статията са събрани от клиничния психолог д-р Мелани Грийберг (Melanie Greenberg) и са публикувани за първи път в списанието Psychology Today. Те ще ви помогнат да разберете какво точно представлява това хубаво и силно чувство и кое е просто мит.

Факт №1: Любовта не е равнозначна на страстта или похотта.

Привличането на база външност е важна предпоставка за пораждането на силните романтични чувства, но емоционалната любов не е равнозначна на страстта или похотта. Това е причината, поради която флиртовете в бара, подпомогнати от стабилно количество алкохол, и сексът за една нощ рядко водят до сформирането на дълготрайни връзки. Предишни експерименти, анализиращи функциите на мозъка, показват, че при похотта се активират онези области, които отговарят за мотивацията и удоволствието от получаването на награда, докато при любовта се задействат онези части от мозъка, които се свързват с емпатията и грижата.

Факт №2: Любовта е както моментно чувство, така и продължително състояние на ума.

Според учените се съдържа истина в клишето "две сърца бият като едно". Всъщност нови изследвания показват, че хората усещат любовта като духовна връзка или размяна на мисли. В моменти на дълбока връзка влюбените несъзнателно се имитират един друг – жестовете, израженията на лицата и специфичните физиологични ритми. Същевременно обаче любовта може да бъде и продължително емоционално и ментално състояние, което ни стимулира да се грижим за щастието на другия, да изпитваме силна емпатия и да сме мотивирани да намаляваме чуждото страдание.

Факт №3: Изграждането на дълготрайни и стабилни връзки отнема много време и усилия.

Метаанлиз на някои от най-качествените лонгитюдни изследвания, чийто фокус са романтични връзки, нагледно показват кои са моделите на поведение, които се наблюдават сред успешните партньори. Оказва се, че дълготрайните взаимоотношения са възможни, когато половинките мислят по позитивен начин един за друг, дори когато не са заедно. Те също така взаимно се подкрепят и заедно предприемат дейности, които им помагат да се развиват като личности и да акумулират нови знания.

Факт №4: Всички ние можем да увеличим капацитета си за любов.

Проучвания, свързани с пълноосъзнатостта и самосъстраданието, показват, че редовното практикуване на тези две практики може да ни помогне да бъдем по-позитивни и по-емпатични в рамките на няколко месеца. Монасите, които често практикуват медитация на състраданието, имат различен ритъм на алфа-вълните в мозъка отколкото начинаещите (тепърва започващите медитативните упражнения) или средностатистическия човек (който никога не е практикувал медитация). Пълноосъзнатостта и медитативните практики, чиято цел е прилагането на състрадание, увеличават активността в мозъчните центрове, свързани със съчувствието и положителните емоции. Едновременно с това двете практики намаляват активацията на областите на мозъка, свързани със страха.

Факт №5: Любовта оказва влияние на здравето ви.

Учените са открили, че любовта оказва благоприятно влияние върху физическото здраве. В същото време се оказва, че самотата и липсата на социална връзка могат да допринесат за по-ниска продължителност на живота. За мъжете, по-специално, бракът значително подобрява физическото здраве в дългосрочен план, докато кончината на половинката представлява рисков фактор за по-ранната смърт. Все още обаче не е напълно ясно дали негативният ефект от загубата на партньора е вследствие на прекъснатата емоционална и физическа връзка или поради факта че половинките са насърчавали съпрузите си да полагат повече усилия за поддържането на здравето си.

Факт №6: Ако се фокусираме върху любовта, е възможно да засилим емоцията.

Когато целенасочено се фокусираме върху нашите емоции и действия, насочени към партньора ни, ние даваме начало на един непрекъснат цикъл от взаимно признание и щастие. Нека бъдем честни: всеки един от нас иска да бъде ценен, обгрижван и считан за важен от половинката си. Редица проучвания показват, че изразяването на благодарност посредством думи или действия събужда положителни емоции както в извършителя, така и в реципиента.

Факт №7: Любовта не е ограничена – изпитването на обич към един човек не означава, че имате по-малко да дадете на другите.

Всъщност обратното е вярно. Възможно е да увеличите любовта чрез умствена концентрация, емоционална ангажираност и грижовни действия. Когато насочим вниманието си върху положителните емоции, чувството за удовлетворение от установяването на връзка може да ни мотивира да бъдем по-любящи като цяло.

Факт №8: Любовта не е безусловна.

Една от предпоставките за зараждането на любовта са чувството за сигурност и взаимното доверие. За да изпитате силните положителни емоции, вашият префронтален кортекс трябва да изпрати сигнал на амигдалата, за да се изключи автоматичният отговор "бий се или бягай". Хората, които са станали жертва на емоционално пренебрегване, тормоз, тежка травма или друго негативно преживяване в детството, може да намират за много по-трудно да спрат реакцията "бий се или бягай" и може да не се чувстват достатъчно сигурни да обичат.

Тази сдържаност или резервираност може да бъде преодоляна с терапия или понякога с установяването на връзка с партньор, който демонстрира уважение, доверие и загриженост.

Факт №9: Любовта е заразна.

Изразяванията на загриженост, състрадание и емпатия могат да изкарат наяве тези емоции и в другите хора. Това вероятно е причината, поради която действията и думите на световни лидери продължават да вдъхновяват последователите им да следват техния пример и да показват доброта и човечност.

Факт №10: Любовта невинаги трае вечно, но това не означава, че е невъзможно начинание.

Както Шекспир пише в сонет №116 – "Обич не е това, което времето мени или с остарелия старее." 

На повечето хора вече им е известно, че фиксираната, непроменлива любов е възможна, но невинаги това е нормата. Всъщност някои учени дори поставят под въпрос идеята за фиксирано, непроменено "аз". Според тях ние не сме същите хора, които сме били преди 10 години. Житейският опит може значително да измени нашата биология, модели на мислене и поведение. Следвайки тази логика, отношенията ни с другите могат да бъдат подложени на изпитание, когато нуждите, желанията и целите ни се променят с времето. Често срещана причина за прекратяване на една връзка е фактът, че двамата партньори са израснали като личности с годините и техните светогледи вече се различават драстично.

Имайки предвид казаното досега, изследователят Арт Арон (Art Aron) и колегите от Университета Стоуни-Брук констатират нещо доста интересно. Те анализират мозъчната функция на две групи хора – индивиди, които изпитват дълготрайна, интензивна любов към половинките си, и наскоро влюбили се мъже и жени. Изследователите откриват, че едни и същи мозъчни области се активират, когато двете групи участници си мислят за партньорите си.

Използвана литература от клиничния психолог д-р Мелани Грийберг:

Acevedo, B.P., Aron A., Fisher, H. E, & Brown, L. (2012). Neural correlates of long-term intense romantic love. Social Cognitive and Affective Neuroscience, 7, 145-159.

Aron, A., Norman, C. C., Aron, E. N., McKenna, C., & Heyman, R. (2000). Couples shared participation in novel and arousing activities and experienced relationship quality. Journal of Personality and Social Psychology, 78, 273-283. 

Barbara, L. Frederickson (2013) Love 2.0: How Our Supreme Emotion Affects Everything We Feel, Think, Do, and Become. Hudson Street Press.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychologytoday.com
Снимки: unsplash.com