Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми 5 мита за умишленото самонараняване

5 мита за умишленото самонараняване

5 мита за умишленото самонараняване - изображение

През годините са се натрупали множество митове, отнасящи се за умишленото самонараняване. Това не е изненадващо, като се има предвид, че погрешните схващания, объркванията и липсата на информираност често се пораждат, когато проблеми като преднамереното самонараняване се игнорират или се поставят в категория табу. Негативните стереотипи се заформят в общественото съзнание, а самото преодоляване на митовете се превръща в изключително трудно начинание.

Как обаче можем да се опълчим на разпространението на погрешните схващания?

Необходимо е активно да се замислим дали общоприетите схващания са валидни, или са плод на страх, притеснение и недостатъчна информираност. Митовете за умишленото самонараняване водят до това професионалистите в сферата на психичното здраве, роднините и приятелите на хората, които практикуват нездравословното поведение, погрешно да разбират същността на състоянието.

Мит №1: "Умишленото самонараняване е начин за привличане на вниманието."

Един от най-често срещаните стереотипи отнасящите се за автоагресията е схващането, че преднамереното посегателство над собственото тяло е просто начин за привличане на вниманието на останалите. Много от хората, които практикуват умишлено самонараняване, не разговарят с никого относно проблемите си в продължение на дълъг период от време. Те се опитват да се справят с трудно преодолими и изключително силни негативни емоции, като прилагат маладаптивната практика. Активното търсене и искане на помощ – било то от приятели, роднини или професионалист – представлява голяма предизивикателство за самонараняващите си индивиди.

Мит №2: "Преднамереното самонараняване е част от определени субкултури (емо, готик и т.н.)."

Целенасоченото посегателство над собственото тяло често се приема като част от някои младежки субкултури като емо или готик. Докато някои изследвания са открили връзка между двете явления, все още не съществува заключително доказателство за твърдението, че саморазрушителната практика представлява просто част от някоя субкултура сред младите хора.

Мит №3: "Само момичетата се самонараняват."

Нерядко хората приемат, че момичетата извършват нездравословната практика много по-често от момчетата. Това обаче все още не е установено да е истина. Момчетата и момичетата може да проявяват различно поведение, свързано с преднамереното самонараняване, и разнообразни причини да посягат над собственото си тяло, но това не означава, че държанието на едната група е по-малко притеснително от другата.

Мит №4: "На самонараняващите сигурно им харесва да го правят."

Съществува погрешното схващане, че на хората, които практикуват нездравословната практика, им доставя удоволствие да си причиняват болка или харесват риска, свързан с този вид поведение. Изследователите не са открили доказателство, че самонараняващите се изпитват болка по по-различен начин от останалите. Саморазрушителното поведение често причинява на страдащите индивиди силна болка. За някои депресията е претъпила всички емоции и ги е оставила безчувствени. Чрез акта на самонараняване те искат да си припомнят, че все още са живи, дори и това да означава да се наранят. Други описват болката, причинена от посягането над собственото тяло като вид наказание.

Мит №5: "Индивидите, които преднамерено се самонараняват, обмислят самоубийство."

Преднамереното самонараняване понякога се възприема като опит за самоубийство от незапознатите със състоянието. За много от страдащите обаче то е способ за справяне с трудни за преодоляване емоции или обстоятелства, които предизвикват силни негативни чувства. Една част от самонараняващите се описват вредното поведение като стратегия, която има помага да оцелеят въпреки трудностите и проблемите си. Някои индивиди обаче, които практикуват саморазрушителната практика, има суицидни мисли и е възможно да посегнат на живота си.

Ако искате да получите повече информация за същността на вредната практика, може да прочете нашата статия ТУК.

Редактор: Нора Маркова
Източник: mentalhealth.org.uk
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияСнимкиЗдравни съветиЛайфстайлЛюбопитноСоциални грижиАлт. медицинаФизиологияАнкетиСпортБотаника