5 неща, които хората обикновено казват, когато лъжат

от 14 авг 2017г., обновено на 09 ное 2020г.

Трудна задача е да открием лъжа само и единствено чрез вербални признаци. Обикновено най-добрият начин е да сравним това, което отсрещният казва, с външни доказателства или с вече известна истина. В най-добрия случай някои изявления могат да сочат по-висока вероятност за наличието на лъжа, но няма нито един словесен смисъл, който да я предсказва с точност.

Въпреки това, определени думи или група от думи могат да бъдат сигнали за изказване, свързано с лъжа. Ако разговорът е важен, то да знаете къде да търсите потенциалната измама, може да предостави ясно предимство в бизнеса или социалните взаимоотношения. Е, как да хванем лъжата?

Следните пет израза могат да бъдат червена лампичка за наличието на лъжа

1. "Какво за това?"

Предлогът "за" показва, че говорителят има повече да каже, но не иска да дава допълнителни подробности. Ако отсрещният казва цялата история, неговият отговор ще бъде: "Това е всичко." Думата "за" сигнализира, че отговорът е недостатъчен за цялата история. Хората, които казват истината, свързват всички факти, без страх от правни или социални последици. Лъжецът не разказва цялата история, защото има нещо, което не иска да разкрие.

2. "Не можеш да докажеш това!"

Думата "докажеш" предполага, че съществуват доказателства, за да се потвърди предположението или обвинението, но говорителят не успява да открие скритото доказателство. Честните хора не мислят за доказателство. Те знаят, че доказателства просто няма, защото не са направили това, в което ги обвиняват. Лъжците знаят, че съществуват доказателства за тяхната измама, но отсрещният все още не е открил достатъчно в подкрепа на обвинението.

3. "Защо ми е да правя това?"

Отговорът на въпроса с въпрос е червен флаг, който показва възможността за измама. Честните хора правят преки опровержения. Те обикновено отговарят: "Не съм го направил". Лъжците са уклончиви, а когато бъдат хванати, се нуждаят от допълнително време, за да мислят за правдоподобен отговор. "Защо ми е да правя това?" дава ценно време, за да се формулира такъв отговор.

4. "Обвиняваш ли ме?"

Освен отговора на въпроса с въпрос, обвиняемият може да се опита да обърне всичко към своя обвинител, като постави питащия в отбрана - "Как смееш да ме обвиняваш? Подготви се да се защитиш". Тази фина контраатака подбужда обвинителя да оправдае обвиненията си. По този начин обвиняемият печели време за контраатака или за подготвяне на правдоподобна история. Простият отговор на този въпрос: "Да, обвинявам те, в противен случай не бих повдигнал въпроса" проваля контраатаката и връща обвиняемия обратно в отбрана.

5. "Не помня да съм правил това."

Измамниците често твърдят, че липсва спомен, като начин да се покрие истината. Тази защита поставя два капана за виновника:

Първо, за да не помните какво сте направили, първо трябва да имате наличен спомен за събитието. По дефиниция, за да не си спомняте нещо, първо трябва да сте съхранили информацията в паметта си. Липсата на спомен показва, че информацията се съхранява в мозъка, но човекът не може да я извлече. Хората, които казват истината, обикновено отговарят "Не знам". Липсата на спомен предполага, че човекът не може да възвърне паметта си и следователно не знае какво се е случило. Честните хора се стремят да направят всичко възможно, за да извлекат паметта си за събитието. Лъжците не искат да дават запомнената информация от страх да не разкрият истината.

Вторият капан е подобен. Човек не може да каже: "Не си спомням да съм направил това", освен ако той не си спомня какво всъщност е направил. Думата "това" предполага, че човекът не си спомня да прави конкретен набор от действия. За да каже: "Не съм го направил", човекът трябва да знае какво е правил. Логично, как може човек да каже, че не си спомня да прави нещо, когато няма спомен за събитието? Думата "това" предлага наличен спомен за събитието.

Отговорът на питащия трябва да бъде "А какво си спомняш да си правил?". Честните хора ще ви кажат какво помнят, за да подкрепят алибито си. Лъжците обикновено се придържат към липсата на спомен, казвайки нещо от сорта на: "Не знам какво съм направил". Тук отговорът на въпроса трябва да бъде: "Ако не знаеш какво си правил, тогава е възможно да си направил точно това, което аз описвам". Лъжците не правят опит да възвърнат паметта си за дадено действие, поради страх да не разкрият истината.

Ключът към откриването на измама е да слушате внимателно това, което ви казва отсрещния. Думите не не се търкулват просто така от устата на отсрещния. Те имат смисъл и са пряко изложение на това, което човек мисли. Думите могат и го правят – да разкриват измама.