Бедността оказва пагубно въздействие върху развитието на детския мозък

от 01 фев 2018г., обновено на 14 авг 2020г.

Двадесет и два процента от децата в САЩ живеят в бедност, което може да има дългосрочни отрицателни последици за развитието на мозъка, емоционалното здраве и академичните постижения. Ново проучване, публикувано в JAMA Pediatrics, предоставя още по-убедителни доказателства, че израстването в бедност оказва неблагоприятно въздействие върху мозъка.

Изследване на Вашингтонския университет

Джоан Лъби (професор по детска психиатрия и ръководител на програмата за ранно емоционално развитие на Вашингтонския университет) и екипа й са идентифицирали промени в архитектурата на мозъка, които могат да доведат до проблеми през целия живот с депресия, трудности при ученето и ограничена способност за справяне със стреса.

И все пак, според учените, родителите могат да компенсират някои от негативните ефекти върху мозъчната анатомия, наблюдавани при бедните деца. Например подобряването на основни родителски умения – като пълноценно общуване и възпитаване на определени ценности, може да осигури дългосрочна полза за децата.

"Нашите изследвания показаха, че последиците от бедността върху развиващия се мозък, особено в хипокампуса, са силно повлияни от родителските грижи и всекидневния стрес, който децата преживяват", коментира проф. Лъби.

Изследване на Университета в Илинойс

Луан Фан, професор по психиатрия в Университета на Илинойс, открива, че хора, живели в лоши условия до 9-годишна възраст, показват (като възрастни) по-голяма активност в амигдалата - област в мозъка, участваща в управлението на страха и други отрицателни емоции. Тези индивиди проявяват по-малко активност в областите на префронталната кора, една област в мозъка, замислена да регулира отрицателните емоции.

Проф. Фан обяснява, че амигдалата и префронталната дисфункция на кортекса са свързани с разстройства на настроението, включително депресия, безпокойство, импулсивна агресия и злоупотреба с вещества.

„Добре известно е, че отрицателните последици от бедността могат да създадат "каскада от нарастващи рискови фактори" за развитие на физически и психологически проблеми като възрастни. Способността за регулиране на отрицателните емоции може да осигури защита срещу физическите и психологически последици за здравето от острия и хроничния стрес”, обяснява още Фан.

Изследване на Университета в Торонто

Според ново изследване на екип от университета в Торонто определен дял от мозъка – хипокамп или амонов рог, свързва ниските доходи в семейството с намалената способност на детето да запомня и учи езици. По-старо проучване показа, че децата от по-бедни семейства не могат да запомнят така лесно, както техните връстници от по-богати семейства. На базата на същото проучване учените обобщиха още два важни извода - че хипокампът е особено чувствителен на хроничен стрес в резултат на лоши социално-икономически условия и че неговият размер е по-малък при деца, чиито родители печелят по-малко средства.

Изненадващо, тогава учените не стигат до заключението, че именно амоновият рог създава тясната връзка между доходи и когнитивни умения.

Александра Декер (Alexandra Decker) е кандидат за доктор на психологическите науки към Катедрата по психология в университета на Торонто и автор на проучване, публикувано на 13 август 2020 г. в списание "Nature Communications“. Според нея новото в изследването е, че вече се знае причината за връзката между статуса на семейството и академичното представяне на детето, а именно хипокампът.

Хипокампът е разположен в темпоралния лоб на мозъка. Като част от лимбичната система, той играе ключова роля в процеса на учене и запомняне. Амоновият рог се състои от две зони – предна и задна. Декер и екипът й откриват, че всяка от тях се развива различно и съответно влияе по различен начин на когнитивните функции при човека. Най-същественото обаче е, че всяка част е различно податлива на стрес.

Макар данните, използвани в изследването, да касаят най-вече доходите на семейството, Декер добавя и още няколко фактора, отново свързани със социално-икономическия статус, които биха могли да имат значение – стрес и наличие на материални и нематериални средства в дома.

Родителите на семействата с по-високи доходи могат да отсъстват повече, да бъдат по-гъвкави в работата си и е малко вероятно да работят на няколко места едновременно. Също така те имат възможността да запишат децата си в образователни курсове и да им осигуряват пълноценно и разнообразно хранене.

При децата от по-бедните семейства има няколко основни стресора. Те са свързани с тревогите на родителите им да платят наема или ипотеката, да плащат месечните сметки навреме и да осигуряват храна.

Все пак, учените наблюдават подобрение в мозъчната дейност само до определен праг на доходите. Когато този праг (75,000 долара годишно за американско семейство) бъде преминат, хипокампът вече не играе толкова важна роля. Защо? На този въпрос психолозите тепърва ще търсят отговори.

Въз основа на тези нови проучвания и на данните, които са известни до момента, може да се заключи с голяма убедителност, че бедността оказва пагубно въздействие върху развитието на мозъка при децата, което се отразява и на живота им като цяло. Това, от своя страна, налага необходимостта от създаване на стратегия за подпомагане на семействата, които живеят в трудни условия.