4 етапа на развитие при човека: Къде се намирате вие

Всеки човек преминава през различни етапи на развитие, но често се случва да попадне в капан и да не може да продължи напред. Експертите очертават четири основни фази и те са: зависимост, контразависимост, независимост, взаимозависимост.

Зигмунд Фройд разработва модел на човешкото развитие, който включва 5 етапа. Всеки от тях има свои особености и крие различни рискове. С негова помощ ученият не само успява да проследи човешкия растеж, но и да открие моментите на застой, които формират личността години по-късно.

По-съвременна интерпретация на модела предлага Стивън Кови. Неговият Континуум на зрелостта включва четири етапа, които ще разгледаме по-долу. Можете сами да разберете в кой от тях се намирате вие в момента.

Етап 1: Зависимост

3-месечно бебе не може да си смени памперса, а 8-годишно дете не може да отиде само на тренировка. Зависимостта е спойката между хората. Тя ги привързва и сближава. Малчуганът разбира дали и доколко безопасен е светът, на кого може да се довери и кой може да удовлетвори нуждите му.

Предизвикателства: За някои деца светът не е безопасно място, а възрастните, които се грижат за тях, не са любящи и не вдъхват доверие. За да оцелеят, те са принудени от ранна възраст да бъдат бдителни и да следят за опасности. Други избират различен път и развиват ранна хипернезависимост. Те не допускат никого до себе си. Аз и Аз.

Има и деца, които получават твърде много внимание и са обгрижвани непрекъснато. Те нямат възможност сами да водят битките си, да се борят и да разберат на какво са способни и на какво – не. Те не са развили онази твърдост, която лежи в основата на самоувереността. Когато пораснат, се чувстват привилигеровани и продължават да бъдат зависими. Очакват от другите да ги накарат да се чувстват добре, да разрешават проблемите им и, въобще, да управляват живота им.

Етап 2: Контразависимост

Тя се развива около втората година и всеки родител добре знае какво означава този период. Тогава малкото дете се бунтува срещу всичко, научава се да казва „Не“ и да се противопоставя. Поведението се наблюдава отново, когато то навлезе в пубертета. Етапът се нарича „контразависимост“, защото около 13-тата си година човек все още е зависим, не може да напусне дома си и да започне работа, но започва да се съпротивлява. Тийнейджърът се отдръпва от родителите си и търси одобрението на своите връстници. Вече не възрастните, а приятелите са негова опора. Това е първата стъпка към извоюване на независимост и постигане на индивидуалност. Подрастващият се учи от грешките си в общуването с другите тийнейджъри.

Предизвикателства: Някои тийнейджъри не се бунтуват срещу решенията и напътствията на родителите си. Те никога не избухват. Това са онези добри деца, които отрано се научават да се страхуват от конфликти и силни емоции и угаждат на околните. Те не знаят какво означава да имаш власт и да експериментираш с живота си, не подозират, че могат да се изправят и да заявят твърдо позицията си. Години по-късно тази тяхна слабост отново ще напомни за себе си и ще им попречи да бъдат щастливи. На 32 години част от тях може би ще са ядосани на родителите си за причинените травми и ще се дистанцират от тях. Други няма да могат да изградят дълготрайна връзка, а трети ще изневеряват. Накратко, те ще правят всичко онова, което подрастващите е нормално да правят и което им е липсвало преди години.

И тук, както в етапа на зависимостта, ще има хора, които няма да могат да продължат напред. Тяхната идентичност ще отразява всичко, което никога не са могли да бъдат в миналото си. Затова често изпадат в крайности, страдат от пристрастеност към вещества или се сблъскват с проблеми в личния си живот. Неизменни спътници в техния живот са самотата, гневът и чувството, че не са чути. Аз срещу целия свят.

>>> Некачествените взаимоотношения в ранна възраст повишават риска от зависимости

Етап 3: Независимост

Възможно е човек да премине успешно през първите два етапа. Успокоява се и рядко се конфронтира с родителите си. Продължава образованието си или пък напуска бащиния дом, за да изкарва сам прехраната си. Той взема самостоятелно решения и създава приятелства. Почти е достигнал етапа, когато е наистина самият себе си.

Този период обаче може да бъде много опасен, особено през първите години. Страхът да не попадне в предишната зависимост, от която тъкмо се е откъснал, често води до самодостатъчност. Въпреки че вече не се опълчва срещу родителите си както преди, самодостатъчният човек отказва да приеме каквато и да било помощ от тях. Той е непреклонен и иска да направи всичко по свой начин.

Предизвикателства: Фазата на независимостта също може да се окаже капан за цял живот. За разлика от травмираното дете, този, който остане завинаги в нея, може да се доверява на другите, но чувството му за независимост е твърде силно изразено. Той не може да поиска и да приеме помощ, защото е убеден, че това е проява на слабост.

Етап 4: Взаимозависимост

Когато излезе от фазата на самодостатъчност, индивидът е приел, че не е способен да се справя сам с всичко, че е напълно нормално да получава помощ, без да изглежда слаб, и това по никакъв начин не влияе негативно на самочувствието му. Той може да отстоява себе си и да се довери на другите.

Предизвикателства: Вече е съвсем близо до финалната точка от своето развитие. Сега е моментът да се научи да разчита на околните, но и да контролира сам ситуацията.

Как да излезете от капана на етапа, в който сте останали?

Добрата новина е, че това е възможно. Нужно е да усвоите уменията, с които да изживеете всичко, което сте пропуснали.

Ако например смятате, че сте недоверчив, правете опити да се доверите на своя партньор. Разбира се, стъпка по стъпка.

Ако сте твърде зависим, започнете да полагате усилия да вземете живота си в ръце.

В случай, че сте попаднали в капана на етапа на контразависимостта, ще ви се наложи да овладеете своя разрушителен гняв и упорство. Още по-важно е да се научите да вземате решения, които се основават не на реакциите ви, а на вашите собствени желания.

Ако смятате, че сте самодостатъчни, се предизвиквайте и отказвайте да упражните контрол. Прогонете мисълта, че вие трябва да направите всичко.

Ако сте твърде самокритични, не спирайте да се борите с този свой вътрешен глас.

Помнете, че не е нужно да останете там, където сте в момента. Способни сте да излекувате раните от миналото сега.