Емоционално дистанцирани родители: 7 последици за детето

Познавате ли родител, който е емоционално дистанциран и избягва да показва чувствата си пред другите? Ако се сещате за някого, който се вписва идеално в определението, тогава каква мислите, че е причината за нетипичното поведение? Дали първоизточникът не е психично разстройство, или нещо друго - като твърде много работа, желание за осъществяване на кариерна цел или предприемане на амбициозно начинание, свързано с продължаване на образованието?

Независимо от точната причина, емоционално дистанцираният родител може да повлияе по негативен начин върху развитието на детето си. Отглеждането от майки и бащи, които проявяват негативни модели на държание поради липса на самоосъзнатост, често променя детето по редица начини.

Тамара Хил е лицензиран терапевт, който специализира в работата с деца и юноши, страдащи от афективни разстройства, разстройства, свързани с нарушения в поведението и борещи се с последиците от преживяна травма. За много от нейните клиенти липсата на любящ родител води до по-висока честота на психиатрични симптоми, академични проблеми, страх от изоставяне и много други. В тази статия ще разгледаме 7 последици от израстването в дом, в който единият или двамата родители са емоционално дистанцирани.

Някои от симптомите, типични за емоционално незрелите и дистанцирани родители са:

• строгост (нежелание да се прояви гъвкавост при нужда);
• ниска толерантност към стрес (неумение да се толерира стреса по зрял начин); емоционална нестабилност, комбинирана с агресия (изблици на гняв, характеризиращи се със заплахи за прояви на физическа агресия, заплахи със самоубийство или други действия с цел самонараняване);
• нестабилни връзки (множество партньори или приятели, които създават проблемни ситуации);
• непрестанно търсене на внимание (търсене на похвали, признание или подкрепа на всяка цена).

За съжаление, децата на подобни родители се превръщат в мъже и жени, които също срещат редица трудности през живота си.

Някои от последиците от израстването в дом, управляван от емоционално дистанцирани и незрели родители, включват:

Проблемни взаимоотношения в зряла възраст

Според терапевта Тамара Хил детството оказва влияние върху взаимоотношенията ни с другите дори и по-късно в живота. Ако нашите родители са се държали по подходящ начин (показали са обич и грижа), най-вероятно и ние ще проявим и ценим високо същите тези емоции като възрастни. Обратното също важи: ако сме били пренебрегвани или тормозени, ние най-вероятно ще се превърнем в личности, които изграждат стени, за да се предпазят от болката от евентуалното отхвърляне, пренебрежение или наскърбяване. Някои вече пораснали деца на емоционално дистанцирани родители изпитват трудности в поддържането на дългосрочни връзки, което води до множеството кратки и нестабилни такива.

Терапевтът Тамара Хил отбелязва, че не всяко дете с емоционално дистанциран родител ще се превърне във възрастен с проблеми. Някои мъже и жени стават много по-добри личности, отколкото техните родители биха могли да бъдат. Всяка ситуация е различна и променливите в живота на децата с подобни майки и бащи също са различни. Имайки предвид това в по-голямата си част децата с емоционално дистанцирани родители порастват и се превръщат в юноши и възрастни с проблеми.

Страх от привързване и силни чувства като любов

Децата с емоционално дистанцирани родители често се превръщат в тийнейджъри и след това в зрели индивиди, които трудно се привързват емоционално към другите и дават/ получават любов. Терапевтът Тамара Хил забелязва, че клиентите й, които са преживели тормоз (емоционален, физически или сексуален), срещат редица трудности в установяването на близки, интимни връзки, като едновременно с това не успяват да поддържат подходящи професионални отношения с колегите си. Също така за тях е трудно да изградят отношения, базиращи се на взаимно доверие, с психотерапевта си и/или други специалисти по психично здраве.

Доверието представлява основен компонент за изграждането на позитивни емоционални връзки. Когато едно дете не е получило от родителите си обич, грижа и чувство за сигурност, то може да развие защитни механизми, които го отделят от другите хора по редица начини. За жалост, защитните механизми често пречат на един индивид да се отдаде напълно на терапевтичния процес и да повярва, че може да се чувства щастлив и сигурен във взаимоотношенията си.

Гранични и нарцистични личностни черти

Нарцистичното личностно разстройство и граничното личностно разстройство са две разстройства, които могат да окажат негативно влияние не само върху страдащия, а и върху неговите близки и приятели. Емоционално нестабилните настроения, характерни за граничното личностно разстройство, могат да доведат до спорове, параноя, обвинения и физическа или вербална агресия. Егоизмът, свръхувереността и арогантно поведение на нарцистичната личност могат да накарат развиващите се деца да се чувстват отчуждени емоционално от този родител. Без подходящо терапия тези две нарушения могат да дестабилизират динамиката в дома. И така децата на емоционално дистанцираните родители затварят цикъла от нездравословни отношения и проявяват неприемливо поведение спрямо собствения си партньор и деца.

При родителите, които са емоционално дистанцирани, често се наблюдават редица психологически дефицити. Не е изненадващо, че този тип родители имат множество проблеми, които произлизат от тяхното собствено детство. Майките и бащите с психологически дефицити често не могат да откликнат на емоционалните и психологически нужди на своите синове и дъщери.

Според терапевта Тамара Хил някои от емоционално дистанцираните родители заслужават съчувствието ни, тъй като те не притежават уменията да се справят със своите собствени емоции и психологически нужди. Резултатът е, че тези индивиди се превръщат в един от следните типове родители: отхвърлящи, емоционално отдалечени, незрели, егоцентрични или нарцистични, или амбицирани да успеят на всяка цена в живота.

Вижте някои последици от израстването в дом, в който родителите са емоционално дистанцирани

Егоизъм

Тамара Хил счита себичността за личностен дефицит. Според терапевта неумението да споделяте с другите може да доведе до емоционално откъснато и незряло поведение. Тамара Хил разказва за един неин 10-годишен клиент, който обича да си играе на своя таблет след училище. Майка му, която е преживяла някаква форма на тормоз в детството си, решава да му забрани да играе на таблета си. Разбира се, тази майка не е единственият родител, който не иска детето му да прекарва прекалено много време пред екраните, забавлявайки се, докато домашните задачи остават недовършени.

Терапевтът обаче се изненадва от истинската причина за ограничаването на достъпа до таблета. В крайна сметка майката си признава, че просто не харесва синът й да докосва електронното устройство, защото е инвестирала много пари в закупуването му и й харесва това, че таблетът все още изглежда като чисто нов. Освен това тя разказва, че като малко момиче рядко е притежавала нещо само нейно и сега изпитва силна нужда да "опази" инвестициите си. Подобна проява на егоизъм може да доведе до продължителен конфликт между родител и дете. С течение на времето момчето пораства и започва да поставя под съмнение мотивите и кореспондиращото поведение на майка си. В даден момент синът осъзнава причината за държанието на майка си, което силно го наранява и в крайна сметка го мотивира да се премести да живее при баща си. Връзката е разрушена.

Злоупотреба с наркотични вещества/зависимост

Тамара Хил споделя, много хора се обръщат към наркотиците като начин да се справят с непоносимата скръб и да "притъпяват болката". Пристрастяването коренно променя живота на зависимата личност – взаимоотношенията с другите, работата и други важни области на живота вече не са приоритет за злоупотребяващия с наркотични вещества.

Липса на идентичност и посока в живота

Бивша клиентка на Тамара Хил не спира да задава следния въпрос по време на почти всяка индивидуална сесия: "Как можеш да разбереш какви точно отношения трябва да имаш, ако всички предишни връзки в живота ти са били експлоататорски или са включвали някаква форма на тормоз?". Терапевтът винаги отговаря на клиентката си като подчертава колко е важно да има налична стабилна морална основа и изградена идентичност. Когато не разбирате кой сте всъщност, сте много по-склонни да следвате тълпата и да позволявате на всекиго, който е проявил дори малък интерес спрямо вас, да стане част от живота ви. Когато знаете какво искате и кое е най-доброто за вас, вие най-вероятно ще бъдете по-внимателни в избора на хора, които да включите в близкия си кръг от доверени лица. Липсата на идентичност може да доведе до множество нестабилни взаимоотношения, които са краткотрайни и неуспешни.

Безнадеждност и липса на радост

Голям брой мъже и жени, които са израснали с емоционално дистанцирани родители, подхранват дълбоки чувства на скръб и загуба. "Загубата" на родител, който все още е жив, но не присъства активно в живота на детето, може да изглежда като трагично и дълбоко нараняващо преживяване.

Невъзможността да се свържете емоционално с най-близките си хора — вашите родители — може да предизвика дълбока мъка. За съжаление, децата често губят надеждата, че поведението на родителите им някога ще се промени. Някои вече пораснали деца не успяват да се справят с негативните си емоции от детството и започват да се чувстват депресирани, страдат от суицидни мисли и/или практикуват умишлено самонараняване.