Емоционално дистанцирани родители: 7 последици за детето – Част 1

Познавате ли родител, който е емоционално дистанциран и избягва да показва чувствата си пред другите? Ако се сещате за някого, който се вписва идеално в определението, тогава каква мислите, че е причината за нетипичното поведение? Дали първоизточникът не е психично разстройство или нещо друго като твърде много работа, желание за осъществяване на кариерна цел или предприемане на амбициозно начинание, свързано с продължаване на образованието? Без значение от точната причина емоционално дистанцираният родител може да повлияе по негативен начин върху развитието на детето си. Отглеждането от майки и бащи, които проявяват негативни модели на държание поради липса на самоозънатост, често променя детето по редица начини.

Тамара Хил е лицензиран терапевт, който специализира в работата с деца и юноши, страдащи от афективни разстройства, разстройства, свързани с нарушения в поведението и борещи се с последиците от преживяна травма. За много от нейните клиенти липсата на любящ родител води до по-висока честота на психиатрични симптоми, академични проблеми, страх от изоставяне и много други. В тази статия ще разгледаме 7 последици от израстването в дом, в който единият или двамата родители са емоционално дистанцирани.

Някои от симптомите, типични за емоционално незрелите и дистанцирани родители са: строгост (нежелание да се прояви гъвкавост при нужда), ниска толерантност към стрес (неумение да се толерира стреса по зрял начин), емоционална нестабилност, комбинирана с агресия (изблици на гняв, характеризиращи се със заплахи за прояви на физическа агресия, заплахи със самоубийство или други действия с цел самонараняване), нестабилни връзки (множество партньори или приятели, които създават проблемни ситуации) и непрестанно търсене на внимание (търсене на похвали, признание или подкрепа на всяка цена). За съжаление, децата на подобни родители се превръщат в мъже и жени, които също срещат редица трудности през живота си.

Някои от последиците от израстването в дом, управляван от емоционално дистанцирани и незрели родители, включват:

Проблемни взаимоотношения в зряла възраст. Според терапевта Тамара Хил детството оказва влияние върху взаимоотношенията ни с другите дори и по-късно в живота. Ако нашите родители са се държали по подходящ начин (показали са обич и грижа), най-вероятно и ние ще проявим и ценим високо същите тези емоции като възрастни. Обратното също важи: ако сме били пренебрегвани или тормозени, ние най-вероятно ще се превърнем в личности, които изграждат стени, за да се предпазят от болката от евентуалното отхвърляне, пренебрежение или наскърбяване. Някои вече пораснали деца на емоционално дистанцирани родители изпитват трудности в поддържането на дългосрочни връзки, което води до множеството кратки и нестабилни такива.

Терапевтът Тамара Хил отбелязва, че не всяко дете с емоционално дистанциран родител ще се превърне във възрастен с проблеми. Някои мъже и жени стават много по-добри личности, отколкото техните родители биха могли да бъдат. Всяка ситуация е различна и променливите в живота на децата с подобни майки и бащи също са различни. Имайки предвид това, в по-голямата си част, децата с емоционално дистанцирани родители порастват и се превръщат в юноши и възрастни с проблеми.

Страх от привързване и силни чувства като любов. Децата с емоционално дистанцирани родители често се превръщат в тийнейджъри и след това в зрели индивиди, които трудно се привързват емоционално към другите и дават/получават любов. Терапевтът Тамара Хил забелязва, че клиентите й, които са преживели тормоз (емоционален, физически или сексуален), срещат редица трудности в установяването на близки, интимни връзки, като едновременно с това не успяват да поддържат подходящи професионални отношения с колегите си. Също така за тях е трудно да изградят отношения, базиращи се на взаимно доверие, с психотерапевта си и/или други специалисти по психично здраве.

Доверието представлява основен компонент за изграждането на позитивни емоционални връзки. Когато едно дете не е получило от родителите си обич, грижа и чувство за сигурност, то може да развие защитни механизми, които го отделят от другите хора по редица начини. За жалост, защитните механизми често пречат на един индивид да се отдаде напълно на терапевтичния процес и да повярва, че може да се чувства щастлив и сигурен във взаимоотношенията си.

Гранични и нарцистични личностни черти. Нарцистичното личностно разстройство и граничното личностно разстройство са две разстройства, които могат да окажат негативно влияние не само върху страдащия, а и върху неговите близки и приятели. Емоционално нестабилните настроения, характерни за граничното личностно разстройство, могат да доведат до спорове, параноя, обвинения и физическа или вербална агресия. Егоизмът, свръхувереността и арогантно поведение на нарцистичната личност могат да накарат развиващите се деца да се чувстват отчуждени емоционално от този родител. Без подходящо терапия, тези две нарушения могат да дестабилизират динамиката в дома. И така децата на емоционално дистанцираните родители затварят цикъла от нездравословни отношения и проявяват неприемливо поведение спрямо собствения си партньор и деца.

Разберете кои са останалите четири последици от израстването в дом, в който родителите са емоционално дистанцирани, във втора част на статията.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychcentral.com
Снимки: pixabay.com