Защо оплакването ни краде щастието и можем ли да си го върнем

Съществуват ред причини, поради които да се оплакваме е лош навик - то манипулира емоциите ви, отвеждайки ги към негативната част на скалата. Оплакването поддържа вашия фокус върху недостатъци и проблеми. То ви кара да звучите подозрително и недоверчиво, дразни хората, които ви слушат, или ги кара да се чувстват некомпетентни и безполезни. Като цяло, оплакванията стъжняват живота, както на оплакващите се, така и на околните.

Най-големият проблем при оплакването е, че невинаги се стига до сърцевината на проблема. В действителност то може да отвлича вниманието ви от това, което наистина трябва да обмислите. Вместо да се захванете да промените „ужасните страни на живота си“, вие се ангажирате да ги обсъждате и търсите емоционална подкрепа. Жалването е словестен израз на негативизъм, проникващ, самоналагащ се, неблагоприятен поглед към света. Мрънкането попада в групата на самосъжаление, осъждане и предупреждаване. Определянето на вида оплаквания, които правим, зависи от това дали нашият отрицателен разказ е съсредоточен върху нас, върху другите хора или върху нашите страхове за бъдещето.

Самосъжаление

То се фокусира върху това колко труден, несправедлив и неприятен е животът. Любимите теми за дискусия включват колко сте разочаровани от себе си, колко малко признание и възхищение получавате за вашите усилия, колко сте нещастни от всичко, което опитвате. Чувството, че сте неправилно разбрани, недооценени и неодобрени често би могло да ви наложи хронично лошо настроение. Самосъжалението има за цел да предизвика съчувствие и валидиране от околните и най-вече близките.

Осъждане

Фокусира се върху критикуване и осъждане на останалите, разкриване на недостатъците и грешките им. Любимите теми включват говорене за това колко некомпетентни, глупави, арогантни или объркани са другите хора. Всеки, който не отговаря на вашите произволни стандарти за върхови постижения, може да се превърне в мишена за презрение и подигравка. Понякога изказвате своите преценки непряко, като шеги, сарказъм или дори конструктивна обратна връзка. Негативизмът обаче си е негативизъм, независимо от това как го изразявате. Когато някой не е съгласен с вас, сте склонни да вярвате и прокламирате, че в него има нещо нередно.

Внимание

Този тип оплакване включва катастрофизиране – реагира се прекомерно на нормални събития, като те се описват като огромни проблеми със съществени последствия. Вие сте постоянно притеснени от последствията. Имате склонност да правите негативни прогнози. Когато другите виждат безопасност, вие виждате риск и опасност, ето защо вярвате в своята мисия да ги предупреждавате и да ги предпазвате от това, което те не могат да видят. „Пазете се! Икономиката се срива! Безработицата се разраства! Престъпленията са във възход! Политиците са корумпирани!“

Най-вероятната причина да се занимавате с този тип оплаквания е, че търсите някого, който да споделя мрачните пророчества и да бъдете уплашени заедно.

Как да спра да се оплаквам

Истината е, че всички сме изживявали и сме служили на трите вида негативизъм. Всички сме се оплаквали в миналото и ще го правим отново в бъдеще. Жалването е силна човешка страна. Независимо дали се оплакваме за себе си или за другите, дали негативността се проявява като самосъжаление, критика към някого или зловещи прогнози за бъдещето, причината, поради която хората се оплакват, е винаги една и съща - ние се оплакваме, когато не получаваме това, което искаме. Зад всяко оплакване се крие неизпълнена цел - и това е ключът към края на оплакванията.

Да се констатира проблемът е първата стъпка към решаването му. Оплакването премества фокуса върху болезнени точки, подтиквайки да изследвате и откривате причините зад непрестанното жалване. Това води до осъзнаване на неудовлетворените нужди, неизпълнени желания и цели.

Как жалването може да спре да е тегоба и да се окаже малка частичка от нашия напредък? За се случи това, трябва всеки път, когато усетим че се оплакваме да си задаваме три въпроса.

• „От какво се оплаквам?“
• „Какво искам и не получавам?“
• „Как да получа това, което искам?“

Отговорите на тези въпроси ще подпомогнат преместването на фокуса от това да сте негативни, към създаването на съзнателни, значими цели, за които да говорите, така че да получите желаното. Забележете нещата, които най-често предизвикват оплакванията ви. Открийте това, което не съобщавате и е на границата на осъзнатото недоволство. Какво е нещото, което всъщност искате да получите? И какво можете да направите, за да го добиете или постигнете?