Как да насърчите комуникацията при малките деца

Всеки родител знае, че думите не са единственият начин за комуникация. Пеленачетата посочват с пръст, поддържат зрителен контакт или използват невербална комуникация, за да предадат посланието си на възрастните в обкръжението им.

Идентифицирането, насърчаването и награждането на тези прекурсори на говора могат да окажат положителен ефект върху следващите етапи на развитие, а именно генерирането на думи и сформирането на изречения. Но още преди децата да разберат как да сочат към нещо, което искат, те комуникират с родителите си по редица други начини.

Говорът идва малко по-късно

Още от много ранна възраст бебетата забелязват, че има връзка между действията им (плач, викане, смях) и поведението на родителите им. Първоначално, когато пеленачетата плачат, те го правят, защото са гладни или им е неудобно – тоест реагират на това как се чувстват в момента. Когато обаче родителите интерпретират и реагират на виковете и звуците на малчуганите, бебетата започват да забелязват важната връзка между вокализацията и задоволяването на техните нужди. Това насърчава пеленачетата съзнателно да комуникират своите желания, като посочват предмети или издават повече (и по-силни) звуци.

С времето думите се превръщат в най-ефективния метод за общуване с околните, но докато не настъпи този момент, родителите не трябва да пренебрегват важността на развиването на невербалната комуникация. Благодарение на нея детето осъзнава огромната полза от успешното общуване с другите, което го мотивира да усвоява нови и далеч по-сложни начини за комуникация.

Връзката между символичната игра и говора

Един от най-интересните аспекти на езиково-говорното развитие при децата е, че то е тясно свързано с играта. Периодът, в който децата започват да формулират първите си думи (обикновено около 12-ия до 13-ия месец), е и времето, когато се развива символичната игра. Под символична игра се разбира способността на малчуганите да използват предмети, действия или идеи, за да представят други предмети, действия или идеи, докато си играят. Класически пример е детето, което държи банан до ухото си и се преструва, че плодът всъщност е телефон.

Звучи логично, че тези две умения се появяват едновременно, тъй като децата първо трябва да се научат да мислят символично, за да използват езика – самият език е символичен (думата обозначава предмет). Така че когато се присъедините към играта с измислени принцове, замъци и чудовища на вашите малчугани, вие всъщност ги насърчавате и им помагате да разширят своя капацитет да си представят нещата символично.

Наблюдаването и разбирането на уменията на децата за игра могат да ви подскажат какво да очаквате. Например, ако детето ви продължава да удря с лъжицата по масата, за да покаже своето недоволство, това означава, че намерението за комуникация все още се развива.

Насърчаване на комуникацията

Има много начини, по които родителите могат да поощрят децата си да упражняват уменията си за общуване. Любимата стратегия на Рейчъл Кортезе (Rachel Cortese) – специалист по езикова и говорна патология и сертифициран поведенчески анализатор – е да се поставят предмети извън обсега на детето. Например, вместо да подавате на сина или дъщеря си шоколада, който иска, го оставете много близо до малчугана (но не толкова близо, че да може да го вземе) и изчакайте да го поиска по някакъв друг начин.

Поощрете любознателния ум

Подредбата на мебелите и предметите във вашия дом може да създаде редица възможности за говорене. Рейчъл Кортезе съветва родителите да се разходят из къщата и да се опитат да забележат къде се намират книгите и играчките. Едно от предложенията й е да поставите любимите играчки на рафт или маса (но все пак там, където детето може да ги вижда). Също така може да дадете на малчугана само някои части от пъзел или играчка. Нека той да ви помоли за останалите компоненти, от които се нуждае. Целта на този метод не е да ядосва или разстройва детето, а да му се предостави контрол над околната среда така, че да задава повече въпроси, да забелязва случващото се около него и да общува целенасочено.

„Разсеяни“ родители

Друг забавен начин да мотивирате децата да комуникират е да се преструвате, че забравяте лесно. По време на рутинно действие, което е част от ежедневието ви – например обличането сутрин – може „случайно“ да забравите да обуете чорапите му, преди да сложите обувките. Ако малчуганът вече знае, че чорапите трябва да се обуят преди обувките, той ще забележи промяната в рутината и ще ви напомни.

Също така може да направите пауза по време на някаква предсказуема дейност, например докато пеете любимата на вашето дете песен. Ако малчуганът харесва „Патешка история“, може да започнете заедно да пеете „Всяко мъничко дете знае патета безчет…“, но в един момент спрете, насърчавайки го да довърши сам изречението.