Как да научим децата си да създават приятелства

Ако някога сте чували детето си да споделя, че никой не го харесва или че никой не иска да си играе с него, вече сте наясно колко болезнено преживява то самотата и отхвърлянето. Като родители ние не можем да заместим приятелите на децата си, но можем да им помогнем да разберат кои са ключовите съставки, необходими за създаването на истинско приятелство във всички възрасти.

Първа ключова съставка на доброто приятелство: Откритост

Всяко приятелство започва с някакъв знак, че двама души се интересуват един от друг и имат желание да станат приятели. Така че първата стъпка към създаването на приятелство е показването, че харесваме даден човек. Малките деца често директно се питат: "Искаш ли да бъдем приятели?", но по-големите много по-рядко са толкова директни.

Как да научим детето си да е по-открито? Ето няколко предложения:

• Поздравяване

Един от начините, които помагат да покажем своята откритост, е разбира се като казваме „Здрасти” на потенциалните си приятели. Срамежливите деца често имат проблеми с това. Ако друго дете им каже "Здравей", то е склонно да се отдръпне и да не каже нищо или просто да промърмори нещо в отговор.

Това се случва, защото се чувства неудобно, но посланието, което изпраща на другото дете, е: "не те харесвам и не искам да имам нищо общо с теб". Естествено, това изобщо не е така, но се възприема именно по този начин.

Ако това поведение ви е познато, можете да помогнете на детето си да се научи как да поздравява. Обяснете му, че приятелският поздрав включва контакт с очите, топла усмивка и достатъчно силно говорене, за да бъде чуто. А казвайки името на другото дете, поздравяването става по-лично. След като му обясните това, осигурете му възможности да поздравява хора в реалния живот, за да се упражнява.

• Комплименти

Комплиментите са още един лесен начин да се покаже откритост. Всеки човек се чувства добре, когато му казват хубави неща и е естествено да харесваме хора, които оценяват нашите добри качества!
Обяснете това на детето си и го посъветвайте да отбелязва положителните неща, които забелязва, когато е със своите съученици: „Пишеш много красиво”, „Пуловерът ти много ми харесва”…

• Доброта

Малките добрини могат да бъдат друг начин да сигнализираме, че харесваме някого. Примери за такива са: подаване на изпуснат на земята предмет, помощ за носене на нещо или споделяне на обяд. Нека вашето дете да разбере, че любезността предизвиква любезност и добрата и от отсрещната страна и е един от най-добрите начини за започване на приятелство.

Изследванията показват, че не са малко децата, които се опитват да си „купуват” приятелства – като раздават пари или подаряват ценни вещи. Това определено не работи. Другите деца вероятно ще вземат всичко, което им предлага, но няма да отстъпят и е възможно да загубят уважение към детето ви. „Купуването” на приятелство може да подскаже отчаяние, а не доброта и любезност.

Още нещо, на което трябва да обърнете внимание:

Понякога малките деца се унасят да прегръщат и целуват съученици, или да настояват, че дадено дете трябва да играе само с тях. Ако другото дете се чувства неудобно от това поведение, това не се счита за доброта. Може да се наложи да помогнете на детето си да намери по-малко натрапчиви начини за изразяване на любовта си.

Откритостта е първата важна стъпка към създаването на приятелство, но това не гарантира, че нещата ще се получат. За да се увеличат шансовете и приятелството да разцъфне, малчуганите трябва да имат по-широк кръг от познати, за да намерят децата, с които си пасват най-добре. Именно приликите са втората ключова съставка на едно истинско приятелство.

И така стигаме до:

Втора ключова съставка на доброто приятелство: Приликите

Приликите привличат, защото са удовлетворяващи за децата – както на на практическо, така и на емоционално ниво. На практическо ниво е удобно да имате приятел, който се радва на същите дейности, които вършите вие самите! На емоционално ниво сходството осигурява усещане за комфорт и приемане.

• Отхвърляне на магнитната теория на приятелството

Много деца не разбират важността на приликите при започване на приятелства, защото следват така наречената Магнитна теория на приятелството. Те вярват, че трябва някак си да бъдат толкова прекрасни и изобретателни, че да правят впечатление и да привличат приятели по същия начин, по който един магнит привлича стоманата. Най-често това личи в репликите: "Мога да направя това! Знам това!". Детето използва подобни реплики, защото се надява, че връстниците му истински ще се впечатлят и ще поискат да му бъдат приятели. С тях то казва: "Искам да ме харесате!", но действителното послание, което другите деца получават, е: "Мисля, че съм по-добър от теб!". Това не е начин да се започне приятелство.

По принцип приятелството е връзка между равните, така че магнитната теория е напълно погрешна. Вместо да се опитват да накарат другите деца да им възхищават, те трябва да намерят общи допирни точки с потенциалните си приятели.

• Приятелството расте на обща основа (Разясняване на концепцията)

Може да обясните концепцията за общата основа, като начертаете два припокриващи се кръга и кажете: "Този кръг сте вие. Другият кръг е другото дете. Частта в средата - припокриването - е мястото, където приятелството расте. Всичко, което е извън мястото на припокриването, се отнася само за вас, а не за другото дете, и няма нищо общо с приятелството."

Поговорете с детето си по темата и тренирайте наученото. Попитайте го дали открива обща основа с вас самите – така ще му помогнете да е по-наблюдателно и правилно да преценя с кои от децата около себе си има обща основа и с кои няма никакви сходства.

Трета съставка на доброто приятелство: споделените забавления

Класическо проучване на психолога Джон Готман разглежда зараждането на приятелство между непознати деца. 18 двойки деца, на възраст от 3 до 9 години, се събират в един от домовете за игри в три поредни срещи. Изследователите установяват, че ключов фактор за събирането на всички деца за втората и за третата среща, е степента, в която те са успели да поддържат споделена активност по време първата и втората среща.

За да се поддържа споделена активност и забавление, е необходимо детето да се държи по начин, който радва и се приема от партньора му в игрите, да избягва или да умее да разрешава възникнали спорове, да споделя какво харесва и какво не. Има много начини, по които нещата могат да се объркат: пренебрегване или отдръпване от другото дете, отказване да сподели нещата си, викане или удряне на приятелчето – всичко това пречи на споделеното забавление.

• Планирани срещи за игра

След като детето ви установи първоначална, приятелска връзка с дадено дете, най-доброто, което можете да направите, за да помогнете на това приятелство да расте, е да осигурите възможност да се виждат по-често. Организирането на подобни срещи ще увеличи шансовете за споделени забавления и съответно - близостта между децата.

Преди да поканите дете вкъщи, поговорете с детето си за това как да бъде добър домакин – доброто гостоприемство е гаранция, че гостът ще си прекара много добре. Основните правила на добрия домакин е да не спори и да не се кара със своя гост, да не го оставя сам и да не му отказва играчка (ако детето ви има любими предмети, които за нищо на света не иска да дели с други, по-добре е да ги приберете преди идването на госта).

В началото на всяка среща има неловък момент, когато едното дете пита: "И така ... какво искаш да правим?", а другото дете отговаря: "Не знам. Ти какво искаш правим?". Опитайте се да предотвратите това, като помогнете на детето си предварително да разбере какво иска да прави. Предложете му да помисли за поне две възможности малко преди пристигането на госта.

Друга възможност е определена дейност да бъде част от самата покана, например – каране на колело, печене на бисквитки, гледане на филм или играене на баскетбол. Ако споделената дейност е забавна, другото дете ще асоциира вашето с удоволствие, което е своеобразен път приятелството.

По време на срещата не ги шпионирайте, но все пак дискретно може да следите за евентуални конфликти. Ако детето ви изглежда разстроено, може да поговорите с него насаме и да го успокоите, след което да му дадете съвет как да постъпи. Ако пък усетите напрежение, предложете на децата нещо за хапване – това ще има даде време да се успокоят и да забравят спора си. След тази кратка почивка те ще се върнат заедно към забавленията си.

Намирането на обща основа не означава, че вашето дете трябва да бъде клонинг на всички останали и също така не означава, че детето ви никога не може да стане приятел с някой, който има различен произход или различни интереси. Това означава само, че приятелството започва с връзка. За да се сприятеляват, децата трябва да развият или да открият тези области, които започват с "Аз също!".

Ако откритостта отключва вратата на приятелството, приликите прогнозират кой ще премине през тази врата, третата съставка на приятелството е това, което насърчава хората да прекарат време заедно, вършейки неща, приятни и за двете страни, което ще насърчи растежа на приятелството.