Нормално ли е да сме емоционално зависими от партньора си

Нормално е да имаме определена емоционална зависимост от партньора си. По своята същност това едва ли е дисфункционално. Но когато тя е прекомерна, престава да бъде здравословна - за нас, за партньора ни и за връзката ни като цяло.

Литературата за релационна зависимост при възрастни подчертава, че е жизненоважно партньорът ни да може да ни предложи емоционална подкрепа, когато това е необходимо. Това до голяма степен е тясно свързано с убеждението, че сме с правилния човек, че сме разбрани и сме в безопасност. Винаги е успокояващо да знаем, че партньорът ни ще окаже необходимата ни подкрепа във всяка една ситуация, дори в тези, в които не споделя мнението ни. Нещо повече, готовността на партньора да потвърди нашите възгледи и поведение, дори когато те не съвпадат с неговите, може да повиши нашата увереност и самочувствие.

И все пак, да се нуждаеш от подкрепата на любимия човек е различно от това да си зависим от нея. Защо? Защото в терапията обикновено това означава, че сами не можем да удостоверим или успокоим себе си, че трябва да разчитаме на най-близките до нас хора, за да ни осигурят увереността, че сме достатъчно добри и достатъчно важни и заслужаваме тяхната безусловна любов.

Несигурността, съмнения и нуждата от одобрението на партньора постепенно подкопават взаимоотношенията ни. Когато постоянно имаме нужда от валидация, любовта ни отстъпва място на страха: „Ще ме напусне ли партньорът ми? Дали все още ме обича? Дали съм достатъчно добър за него? Дали не иска да ме замени, да ме изостави?“. Колкото повече разчитаме на уверенията на партньора си, че сме значими и ценни за него, толкова по-зависими ставаме от него. И в крайна сметка, това може да доведе до деградация на връзката.

Проблемът е, че е трудно да обичаш някого - и да му позволиш да бъде такъв, какъвто е, когато, несъзнателно, стоварваш върху него бремето на своята несигурност. Тя рядко е свързана с настоящия живот, по-скоро е следствие на по-ранна история, най-често причината може да се открие в детството и в отношенията с родителите, които не са успели да ни накарат да се чувстваме сигурно свързани с тях.

Ако рядко сме чувствали безусловната обич на родителите си, ще ни бъде трудно да се почувстваме истински уверени, че сме обичани и безусловно приети като възрастни. Ако не можем по някакъв начин да задържим увереността си, да я защитим отвътре и да я направим неразделна част от вече обновения си образ, нищо няма да бъде в състояние да ни убеди, че ние наистина сме ценени и обичани. Утешителните думи на партньора ни бързо ще изчезват от съзнанието и ние ще продължаваме да изискваме още доказателства.

Разбира се, не е добра идея да обвиняваме родителите, че не са успели да осигурят така необходимите за всяко дете утеха и сигурност. Всеки родител прави най-доброто, на което е способен, при отглеждането на детето си, като се има предвид (1) ограничената способност на детето да съобщава емоционалните си нужди, (2) техните собствени, вероятно недобре разбрани идеи за това какво е най-доброто за детето и (3) неспособността им да предложат на детето това, което те никога не са получили в своето възпитание.

Вместо да търсим виновниците за несигурността и емоционалната си зависимост, е много по-продуктивно да се опитаме да решим проблема си, на първо място – с осъзнаването му, а след това, и с помощта на опитен терапевт, който ще ни помогне да излекувате своите ранни психологически рани.

Това, което можем да направим ние, е да се научим как сами да утешаваме емоционално нестабилното, нервното или несигурното дете в самите нас.

Всеки път, когато се появяват нови съмнения, трябва да идентифицираме откъде идват, да се опитваме да ги разтълкуваме, да научим детето в себе си правилно да интерпретира случващото се с него.

За финал, никой не е напълно независим и дори хора, които изглеждат твърди и самоуверени, имат нужда от подкрепа, приемане и валидиране. Но е нездравословно да бъдем прекомерно емоционално зависими, защото това подкопава връзките ни, щастието ни и личностния ни растеж. Ето затова е важно да осъзнаем проблема си и да потърсим помощ за разрешаването му.