Атазагорафобия – страх да не забравиш и да не бъдеш забравен

Акценти

Атазагорафобия означава страх да не забравиш и да не бъдеш забравен. За всеки човек е изключително важно да знае, че помни и че другите го помнят. Има обаче хора, които изпитват силна тревожност при мисълта, че могат да загубят паметта и спомените си.

Специфичните фобии, каквато е атазагорафобията, обикновено се повлияват и контролират ефективно с помощта на когнитивно-поведенческа или експозиционна терапия и медикаменти.

Симптоми на атазагорафобия

Страдащият от този вид фобия изпитва два вида страх – да не бъде забравен и да не забрави, които от своя страна предизвикват тревожност.

Страх да не бъде забравен

Страхът да не бъде забравен е подобен на страха, който измъчва човек със социална тревожност. И в двата случая става въпрос за фиксация върху мисълта, че околните ще го отхвърлят, няма да имат с какво да го запомнят или пък няма да го забележат.

При атазагорафобията обаче този страх се основава на убеждението, че ще бъде забравен – след смъртта си или още сега, от хората в неговото обкръжение. Страхът прераства във фобия, когато тази мисъл стане натрапчива, въпреки че няма повод да се тревожи.

Страх да не забрави

Не е необичайно човек да се притеснява, че би могъл да загуби спомените си заради злополука, амнезия, болест или напреднала възраст. Ако в семейството има близък с болест на Алцхаймер или друга форма на деменция, е напълно нормално страхът да е още по-голям.

Да страдаш от атазагорафобия не означава, че си загубил паметта си, а че си фиксиран върху мисълта, че това може да се случи някога. В някои случаи страхът управлява живота на човека и му пречи да изпълнява ежедневните си задължения.

Симптоми на тревожност

Често признаците на атазагорафобия се препокриват с тези на тревожност. Симптомите, характерни за този вид фобия, са:

• силно притеснение;
• потене;
• ускорен пулс;
• треперене;
• гадене;
• стомашни болки;
• избягване на срещи с други хора.

Причини за атазагорафобията

Поради липсата на достатъчно изследвания, специалистите смятат, че причините за възникване на атазагорафобията са същите като при другите специфични фобии, а именно генетична предразположеност, психически нарушения, социални фактори и фактори, свързани със заобикалящата среда.

Семейството, в което човек израства, също може да увеличи риска от развитие на фобия. Има фобии, които се предават от поколение на поколение, което означава, че и гените играят роля.

Не по-малко важна е средата. Ако родителят страда от фобия и реагира по определен начин на даден тригер, детето може да възприеме реакцията и да я повтори, което би довело до развитие на същата фобия.

» Най-честите видове тревожност: от социална тревожност до ОКР

Диагностициране на атазагорафобия

Ако се притеснявате, че може да страдате от атазагорафобия, би било добре да посетите личния си лекар и да го помолите да ви препоръча психолог или психиатър. Друга възможност е сами да потърсите такъв специалист.

Ако изберете посещение при вашия лекар, той ще ви зададе въпроси, свързани със симптомите и онова, което ги отключва. Имайте предвид, че диагноза не може да се постави въз основа на един-единствен тест или изследване.

За разлика от лекаря, психологът използва диагностични критерии (DSM-5), които са специфични за различните видове фобии.

За да ви постави или да отхвърли диагноза за специфична фобия, специалистът ще обърне внимание на следните особености и симптоми:

• високо ниво на тревожност по отношение на конкретна ситуация, предмет или мисъл;
• много силна тревожност при сблъсък с тригера;
• усилия да избегнете тригера на всяка цена;
• ирационална или прекомерна тревожност предвид реалния мащаб на заплахата;
• страх или притеснения, които не отшумяват в рамките на поне шест месеца;
• влошаване качеството на живот;
• други психични разстройства, които могат да отключат същите симптоми.

Лечение на атазагорафобия

Според специалистите най-ефективни при лечение на специфични фобии са когнитивно-поведенческата, експозиционната и груповата терапии. В някои случаи може да се наложи прием на медикаменти за справяне с тревожността. Изборът на лечение е строго индивидуален и е изцяло по преценка на психиатъра.

Как можете да се предпазите от атазагорафобия

Невинаги е възможно да се предпазите от развитието на фобия, но можете да й попречите да наруши нормалния ритъм на живота ви, като преборите страховете си. Освен терапията, която е златен стандарт при лечението на фобии, има и други алтернативни начини за намаляване на тревожността:

• осъзнатост или медитация;
• пълноценен сън;
• редовна физическа активност;
• ограничена консумация на алкохол и кофеинови напитки.

Съпътстващи психични разстройства

Макар че е специфична фобия, не е изключено, атазагорафобията да е придружена и от други психични нарушения.

• Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) – То се изразява в обсесивно поведение, натрапчиви мисли и компулсивни действия. Възможно е например пациент с ОКР да е обсебен от числа, броене, последователност и подредба и съответно да изпитва силен страх, че може да забрави нещо.
• Социална фобия – Често атазагорафобията и социалната фобия (социална тревожност) имат сходни симптоми. Хората, които страдат от тях, погрешно вярват, че околните не ги уважават и постоянно ги съдят.

Живот с атазагорафобия

В някои случаи състоянието отшумява с възрастта, в други остава за цял живот. Хората, които са принудени да живеят с фобията до края на дните си, не бива да забравят, че винаги могат да потърсят подкрепа.

Ако изпитвате силна тревожност или страх, не се притеснявайте да потърсите професионална помощ. Разговаряйте с вашия личен лекар, насрочете си среща с психолог или психиатър и не отказвайте подкрепа от страна на близките. В групите за взаимопомощ ще се запознаете с хора като вас и ще срещнете разбиране.