Най-честите видове тревожност: от социална тревожност до ОКР

Тревожността е една от най-големите злини на нашето време. Всъщност към днешна дата са установени множество видове тревожност и непрекъснато се правят нови класификации. Последното не е чудно предвид това колко динамичен и забързан е днешният свят. 

Тревожността е едно от многото лица на страха. Но за разлика от страха сам по себе си, в този случай нямаме конкретен стимул, който я задейства. Страхът е нормален, когато сте изправени пред конкретна заплаха и усетите, че сте в опасност. Тревожността обаче е форма на страх, който често пъти няма определена причина. Ето защо не е лесно да се намери нейния произход или онова, което я кара да се повтаря.

Знаете, че това е тревожност, понеже се чувствате неспокойни, несигурни или загрижени за "нещо", което не можете да формулирате ясно. Може да се чувствате сякаш сте в самолет, който се разбива, докато просто седите в хола си у дома. Може да усещате вътрешно изтръпване, което да не ви дава мира. А това да ви прави нервни и раздразнени. И въпреки това да не може да идентифицирате причината.

Има много различни видове общо безпокойство. Някои предпочитат просто да го наричат „стрес“ или „притеснение“. Но ако го разгледате подробно, това може да е един от по-сериозните видове тревожност. Хубавото е, че всеки един от тези видове тревожност може да се лекува. За начало, нека научим повече за тях.

Два често срещани типа тревожност: генерализирана тревожност и социална тревожност

Генерализираното тревожно разстройство се определя като състояние на постоянно притеснение, без видима причина с продължителност най-малко 6 месеца. И като цяло е придружено от затруднено заспиване, раздразнителност, проблеми с концентрацията и обща умора.

Социалната тревожност от своя страна е състояние, при което човекът изпитва страх или се разстройва, когато трябва да взаимодейства с другите. По същество хората с тези видове тревожност се страхуват от контакта с другите. Интересно е, че в голяма степен тази тревожност е предварителна. Тоест, това се случва, преди да се осъществи застрашителния социален контакт.

И двете състояния влияят значително на качеството на живот на човека. Освен това те не просто се подобряват с времето. Тези видове тревожност също се подхранват чрез избягващо поведение. И нека припомним, че вие не просто преминавате през труден период; вие имате състояние, което се нуждае от лечение.

В повечето случаи терапията за кратък период от време е всичко необходимо, за да си възвърнете контрола над емоциите. Друг път се изисква повече време. Независимо от това, вероятността да се преодолеят тези състояния е много голяма.

Обсесивно-компулсивно разстройство и посттравматично стресово разстройство

ОКР се характеризира с постоянни и натрапчиви мисли, които предизвикват страх и тревожност. Колкото и да се опитва да премахне идеята от главата си, страдащият не може да го направи. Манията може да нахлуе в личността на индивида и да повлияе значително на живота му.

ПТСР, от друга страна, се случва, след като някой е преминал през травматично преживяване. Проявява се като неспокойствие, затруднено заспиване и най-вече — повтаряща се фантазия за повторение на травмата. Следователно лицето винаги е в голяма степен на готовност. То подхранва своята несигурност и изолация.

И в двата случая, в зависимост от тежестта на симптомите, има различни начини за справяне с проблема. Използването на техники за релаксация може значително да намали тревожността на човек. Това може също да повиши способността му да се концентрира. Ако тези методи се провалят, професионалната терапия е отличен избор и често е много успешна.

Агорафобия и хипохондрия

Днес aгорафобията е един от най-често срещаните видове тревожност. Това е неясен, неопределен страх от всяка ситуация, в която изглежда няма път за бягство. С други думи, страдащият се страхува от ситуации, които го хващат в капан, и могат да попречат да получи помощ в случай на паническа атака.

По някакъв начин това е нещо като страх от самия страх. Ежедневно се увеличава броят на хората, които търсят помощ за своята агорафобия. Тези хора наистина страдат и имат затруднения да водят нормален живот.

Нещо подобно се случва с хипохондриците, които интерпретират всеки знак, който тялото им дава, като най-лошия сценарий. Те се притесняват, че имат сериозно заболяване и състоянието им може да се влоши всеки момент. Освен това те чувстват, че не могат да направят нищо по въпроса.

И в двата случая техниките за релаксация са силно препоръчителни. Те помагат за намаляването, деактивирането на тревожността, както и за нейната  ескалация. Тези техники могат да научат страдащия как да разчита знаците, които тялото му изпраща, и да му дават усещането за самоконтрол. Редовните физически упражнения също са полезни. И както винаги, за всички видове тревожност е добре да се посещава терапевт.