Вслушвайте се в ревността - как да се научим да превръщаме тази болезнена емоция в катализатор

"Живеем в културни условия, които не толерират ревността. По-голямата част от хората са неспособни да говорят за тази емоция, защото имат усещането, че това е тема табу. Това е жалко, защото въпреки че в своите крайни форми може да бъде опасна, тя е универсална човешка емоция, една от многото, които са част от многопластовото преживяване на любовта. Нещо повече, тя може да бъде катализатор за подобряване на връзките. Ако можехме просто да се научим да се вслушваме в нея, бихме могли да подобрим нашия романтичен и сексуален живот - и да си спестим малко порцелан", казва семейният терапевт Естер Перел.

Целта на ревността

Ревността обикновено се определя като емоционална реакция към заплаха за връзката, свързана с истински или въображаем романтичен съперник. Тя се различава от завистта, тъй като винаги включва трета страна. Завистта е да искаме това, което имаш ти. Ревността е: „Имам нещо, което мисля, че ти искаш”.

Една от причините, поради която е болезнено да признаем, че чувстваме ревност, може да покаже липса на равновесие в отношенията. В даден момент, а може би и по време на цялата връзка, единият от партньорите е с по-висока стойност, например, смята се, че той е по-привлекателният физически, че е по-общителен, по-успешен. Вследствие на това възниква и страхът, че може да ви напусне. Така че хората умишлено се опитват да потискат изражението на ревността.

Ревността обаче има и цел: Еволюционните психолози я виждат като механизъм, който помага на хората да предотвратят бракониерството.

"Когато се появи заплаха и хората станат ревниви, тази ревност ги мотивира да се ангажират с поведения, които да попречат на партньора им да отиде някъде другаде", казва професорът по психология Едуард Лимей.

Такива действия, като да прегърнете любимия по време на парти или да се сприятелите с очарователната му колежка, се наричат поведение за задържане на партньора. В скорошно проучване (Lemay and Angela Neal, University of South Carolina, Lancaster) участниците трябвало ежедневно да попълват дневник, в който да съобщават дали са били изкушени от друг човек, дали смятат, че техният партньор е бил изкушен и дали се чувстват ангажирани във връзката си. Изследователите са установили, че участниците в проучването съвсем точно разкриват изкушенията на партньорите.

Не е изненадващ и другият извод от изследването, а именно че хората са по-склонни да използват действия за задържане на партньора, когато забележат нещо „съмнително” в поведението му. Но също така участниците в изследването съобщават за по-голяма степен на ангажираност към взаимоотношенията, след като единият от партньорите предприема действия за задържане на партньора.

Може да е досадно някой да поглежда в телефона ви или пък да се опитва да разбере нещо повече за новия ви колега, но също така може да бъде успокояващо и дори малко вълнуващо да знаете, че той се притеснява...

Сигнал за събуждане

Проучването включва най-вече млади двойки в нови взаимоотношения - ситуации, при които e най-вероятно да се появи ревност, тъй като в този етап партньорите са особено чувствителни към ангажираността на другия. В дългосрочните отношения ревността е по-скоро затихваща, точно затова, когато се появи, би било разумно двойката да я приеме като сигнал за събуждане на може би заспалите отношения, да приеме ревността не като пожар, а като опасност от такъв.

"Това може да е знак, че нещо във връзката не е съвсем правилно", казва терапевтът Мишел Шейнкман. По думите й двойката може да е заедно от много години, когато внезапно се случи нещо, което се нуждае от внимание.

Според терапевта дългогодишните връзки често влизат в период на полусън, когато дори сексът е рутина, а понякога дори напълно липсва. И тогава изведнъж: Бум! Готин фитнес инструктор все по-често заговаря съпругата, а сладка самотна майка в училище все по-широко се усмихва на съпруга… И тогава партньорите са поразени от просветлението: „Ооо, другите смятат любимия ми за готин, но и аз го смятам за готин! По-добре да започна да го показвам”…

"Много е интересно колко хора не обръщат внимание на партньора си, докато не се появи някой друг", казва Шейнкман.

Ако ревността е здравословна или дори полезна, защо причинява поразии в толкова много взаимоотношения?

Проблемът всъщност не е усещането, а как действаме с него. И въпреки че според изследването няма разлика в „задържащите” постъпки, все пак не всички постъпки, продиктувани от ревността са еднакви, защото е едно да използваш това усещане като искрицата, която отново да запали огъня, а съвсем друго са преследването, прекомерното раздразнение, манипулацията и контрола.

„Дългогодишната ми практика като семеен терапевт показва, че повечето хора всъщност се гордеят, че са над тази слаба емоция. Клиентите ми настояват, че са ядосани, раздразнени, травматизирани - всичко друго, но не и че ревнуват. Случвало ми се е често да казвам:

„Слушах ви внимателно, но струва ми се има нещо, което не ми казвате: че ревнувате”. Ако ми кажат, че ревнуват, тогава всъщност мога да видя жена или мъж, на които им липсва партньорът им. И ето вече сме в правилната история”, споделя Естер Перел.

Укротяване на звяра

Когато един партньор изпитва ревност, той може да започне цикъл на обвинение и защита. Необходимо е разчупване, необходимо е двамата партньори да отхвърлят вината и срама и да преминат от отбранително поведение към уязвимост.

Усещането е същото, но когато можеш да говориш от позицията на уязвимия, имаш много по-добри шансове да се справиш с ревността. Важно е също двойките да преценят какво липсва в отношенията им, какво би довело до евентуално поглеждане встрани, към други алтернативи.

Терапевтът Естер Перел съветва клиентите си да напишат бележка до партньора си, обяснявайки, че се чувстват пренебрегнати или самотни, но също и че те самите са допуснали някакъв пропуск в отношенията.

Тогава ще бъдете в състояние да казвате: "Аз ревнувам, защото виждам колко много те харесват други хора” или „Виждам колко много се стараеш да впечатлиш другите и ми се иска да полагаш същите усилия и с мен”…