Как да превърнем ревността от разрушител в катализатор

Акценти:

"Живеем в общество, което не толерира ревността. Повечето хора избягват да говорят за нея, защото я възприемат като табу. Това е жалко, защото въпреки че в своите крайни форми може да бъде опасна, тя е универсална човешка емоция, една от многото, които са част от многопластовото преживяване на любовта. Нещо повече, тя може да бъде катализатор за подобряване на връзките. Ако се научим да я разбираме, бихме подобрили романтичния и сексуалния си живот – и бихме избегнали няколко счупени чинии", казва семейният терапевт Естер Перел.

Целта на ревността

Ревността обикновено се определя като емоционална реакция към заплаха за връзката, свързана с истински или въображаем романтичен съперник. Тя се различава от завистта, тъй като винаги включва трета страна. Завистта е да искаме това, което имаш ти. Ревността е: „Имам нещо, което мисля, че ти искаш”.

Една от причините, поради които ревността е болезнена, е, че разкрива дисбаланс във връзката. В даден момент, а може би и по време на цялата връзка, единият партньор може да бъде възприеман като по-привлекателен, по-общителен, по-успешен. Това поражда несигурност и страх от загуба, което често кара хората съзнателно да потискат ревността си, вместо да я признаят и осмислят.

Но ревността има и еволюционна цел. Според психолозите тя е защитен механизъм, който помага на хората да запазят връзките си. „Когато усетим заплаха, ревността ни подтиква към поведение, което да задържи партньора ни“, обяснява професорът по психология Едуард Лимей.

Това включва жестове като прегръдка на любимия по време на парти или изграждане на приятелски отношения с потенциални съперници. В изследване (Lemay & Neal, University of South Carolina) участниците попълвали дневник за изкушенията в своите връзки. Резултатите показали, че хората често разпознават, когато партньорът им изпитва привличане към друг.

Проучването също установява, че ревността води до по-голяма ангажираност във връзката, когато провокира внимателни и обмислени реакции. В малки дози тя може да е полезна – напълно отсъстващата ревност може да е знак за безразличие.

Може да е досадно някой да поглежда в телефона ви или пък да се опитва да разбере нещо повече за новия ви колега, но също така може да бъде успокояващо и дори малко вълнуващо да знаете, че той се притеснява...

>>> Защо ревността и завистта могат да бъдат полезни за нас

Сигнал за събуждане

Ревността е най-силна в началните етапи на връзката, когато партньорите са несигурни в ангажираността си. В дългосрочните отношения тя обикновено намалява, но когато се появи отново, това може да е сигнал, че нещо във връзката се нуждае от внимание.

„Понякога двойките живеят в комфортна рутина, докато не се появи някой нов – харизматичен фитнес инструктор или чаровна колежка. Тогава осъзнават, че партньорът им е желан и от други. Това събужда интереса им и ги мотивира да покажат повече обич“, казва терапевтът Мишел Шейнкман.

Но ако ревността може да бъде полезна, защо толкова често разрушава взаимоотношенията?

Проблемът не е самата емоция, а как реагираме на нея. Едно е да я използваме като подтик за обновяване на връзката, друго е да изпадаме в контролиращо или агресивно поведение.

Укротяване на звяра

Когато ревността се появи, е важно партньорите да я признаят, без да се обвиняват взаимно. Вместо агресия или забрани, много по-продуктивно е да изразим истинските си чувства: „Ревнувам, защото искам да се чувствам специален за теб“ вместо „Ти си безотговорен“.

Терапевтът Естер Перел съветва клиентите си да изразяват своите нужди чрез лични послания, без обвинения. Например: „Забелязвам колко се стараеш да впечатлиш другите – би ми харесало да виждам същото и в нашата връзка.“

Ревността не е враг – тя може да бъде ценен ориентир за това, което липсва в една връзка. Въпросът е как ще изберем да я използваме.