Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Вслушвайте се в ревността - как да се научим да превръщаме тази болезнена емоция в катализатор

Вслушвайте се в ревността - как да се научим да превръщаме тази болезнена емоция в катализатор

Вслушвайте се в ревността - как да се научим да превръщаме тази болезнена емоция в катализатор - изображение

Ревността е болезнена емоция и повечето от нас мразят да признават, че някога са я изпитвали. Да бъдеш романтично ревнив е да признаеш, че партньорът ти може да почувства привличане към някой друг, че може да последва това чувство и че може да бъдеш безсилен да го спреш. Това осъзнаване може да предизвика коктейл от емоции, толкова силни и вредни - ярост, несигурност, неудобство - че много хора предпочитат да отрекат съществуването й.

"Живеем в такива културни условия, които не толерират тази емоция", казва терапевтът Esther Perel и допълва, че по-голямата част от хората са неспособни да говорят за ревността, защото имат усещането, че това е тема табу.

Това е жалко, казва Perel, защото докато ревността може да бъде опасна в крайните й форми, усещането е напълно нормално. "Това е универсална човешка емоция, една от многото, които са част от многопластовото преживяване на любовта".

Нещо повече, тя може да бъде катализатор за подобряване на връзките. Ако можехме просто да се научим да се вслушваме в нея, бихме могли да подобрим нашия романтичен и сексуален живот - и да си спестим малко порцелан.

Целта на ревността

Ревността обикновено се определя като емоционална реакция към заплаха за връзката, свързана с истински или въображаем романтичен съперник. Тя се различава от завистта, тъй като винаги включва трета страна. Завистта е да искаме това, което имаш ти. Ревността е: „Имам нещо, което мисля, че ти искаш”, обяснява Erica Slotter, професор по психология във Villanova University.

„Една от причините, поради която е болезнено да признаем, че чувстваме ревност, може да покаже липса на равновесие в отношенията”, смята David Buss, професор по психология в University of Texas в Austin. В даден момент, а може би и по време на цялата връзка, единият от партньорите е с по-висока стойност, например, смята се, че той е по-привлекателният физически, че е по-общителен, по-успешен. Вследствие на това възниква и страхът, че може да ви напусне. Така че хората умишлено се опитват да потискат изражението на ревността.

Според специалиста в своята най-крайна форма ревността може да бъде изключително вредна - това е водещият двигател на убийството на романтични партньори, особено на съпруги, приятелки и бивши любими. Също така може да принуди хората да се опитват да контролират партньорите си по нездравословни начини - непрекъснато наблюдават местонахождението им, разделят ги от приятели и семейство или се опитват да подкопаят самоуважението им и да ги убедят, че никой друг няма да ги има.

Ревността обаче има и цел: Еволюционните психолози я виждат като механизъм, който помага на хората да предотвратят бракониерството.

"Когато се появи заплаха и хората станат ревниви, тази ревност ги мотивира да се ангажират с поведения, които да попречат на партньора им да отиде някъде другаде", казва професорът по психология Edward Lemay, University of Maryland.

Такива действия, като да прегърнете любимия по време на парти или да се сприятелите с очарователната му колежка, се наричат поведение за задържане на партньора. В скорошно проучване (Lemay and Angela Neal, University of South Carolina, Lancaster) участниците трябвало ежедневно да попълват дневник, в който да съобщават дали са били изкушени от друг човек, дали смятат, че техният партньор е бил изкушен и дали се чувстват ангажирани във връзката си. Изследователите са установили, че участниците в проучването съвсем точно разкриват изкушенията на партньорите.

Не е изненадващ и другият извод от изследването, а именно че хората са по-склонни да използват действия за задържане на партньора, когато забележат нещо „съмнително” в поведението му. Но също така участниците в изследването съобщават за по-голяма степен на ангажираност към взаимоотношенията, след като единият от партньорите предприема действия за задържане на партньора.

„Така че малко ревност може да бъде от полза за една връзка. Твърде много обаче може да има лоши последици. В някои отношения ревността е положително нещо. Ако във връзката ви няма дори капчица ревност, това определено е тревожен сигнал”, смята Edward Lemay.

ревност

Може да е досадно някой да поглежда в телефона ви или пък да се опитва да разбере нещо повече за новия ви колега, но също така може да бъде успокояващо и дори малко вълнуващо да знаете, че той се притеснява...

Сигнал за събуждане

Проучването на Lemay and Angela Neal включва най-вече млади двойки в нови взаимоотношения - ситуации, при които e най-вероятно да се появи ревност, тъй като в този етап партньорите са особено чувствителни към ангажираността на другия. В дългосрочните отношения ревността е по-скоро затихваща, точно затова, когато се появи, би било разумно двойката да я приеме като сигнал за събуждане на може би заспалите отношения, да приеме ревността не като пожар, а като опасност от такъв.

"Това може да е знак, че нещо във връзката не е съвсем правилно", казва терапевтът Michele Scheinkman. По думите й двойката може да е заедно от много години, когато внезапно се случи нещо, което се нуждае от внимание.

Според терапевта дългогодишните връзки често влизат в период на полусън, когато дори сексът е рутина, а понякога дори напълно липсва. И тогава изведнъж: Бум! Готин фитнес инструктор все по-често заговаря съпругата, а сладка самотна майка в училище все по-широко се усмихва на съпруга… И тогава партньорите са поразени от просветлението: „Ооо, другите смятат любимия ми за готин, но и аз го смятам за готин! По-добре да започна да го показвам”…

"Много е интересно колко хора не обръщат внимание на партньора си, докато не се появи някой друг", казва Scheinkman.

Ако ревността е здравословна или дори полезна, защо причинява поразии в толкова много взаимоотношения? Проблемът всъщност не е усещането, а как действаме с него. И въпреки че според изследването на Lemay and Angela Neal няма разлика в „задържащите” постъпки, все пак не всички постъпки, продиктувани от ревността са еднакви, защото е едно да използваш това усещане като искрицата, която отново да запали огъня, а съвсем друго са преследването, прекомерното раздразнение, манипулацията и контрола.

„Дългогодишната ми практика като семеен терапевт показва, че повечето хора всъщност се гордеят, че са над тази слаба емоция. Клиентите ми настояват, че са ядосани, раздразнени, травматизирани - всичко друго, но не и че ревнуват. Случвало ми се е често да казвам: „Слушах ви внимателно, но струва ми се има нещо, което не ми казвате: че ревнувате”. Ако ми кажат, че ревнуват, тогава всъщност мога да видя жена или мъж, на които им липсва партньорът им. И ето вече сме в правилната история”, споделя Esther Perel.

Укротяване на звяра

Когато един партньор изпитва ревност, той може да започне цикъл на обвинение и защита. Необходимо е разчупване, необходимо е двамата партньори да отхвърлят вината и срама и да преминат от отбранително поведение към уязвимост, съветва терапевтът Michele Scheinkman.

Започнете да приемате ревността си, а в същото време разпознайте правилните емоции, които стоят зад нея, а именно – любовта ви към партньора, страхът да не го загубите. Този подход е много по-продуктивен, отколкото отправянето на обвинения или забрани към любимия всеки път, когато срещне приятел от детството от другия пол. Да кажеш: „Аз съм толкова ревнив” е много различно от „Ти си задник".

"Усещането е същото, но когато можеш да говориш от позицията на уязвимия, имаш много по-добри шансове да се справиш с ревността", съветва Scheinkman.

Важно е също двойките да преценят какво липсва в отношенията им, какво би довело до евентуално поглеждане встрани, към други алтернативи.

Терапевтът Esther Perel съветва клиентите си да напишат бележка до партньора си, обяснявайки, че се чувстват пренебрегнати или самотни, но също и че те самите са допуснали някакъв пропуск в отношенията.

Тогава ще бъдете в състояние да казвате: "Аз ревнувам, защото виждам колко много те харесват други хора” или „Виждам колко много се стараеш да впечатлиш другите и ми се иска да полагаш същите усилия и с мен”…

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: Psychology Today
Снимки: thepeoplegroup.com, vixendaily.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЛайфстайлЗдравни съвети