Какво се крие зад повтарящи се действия (компулсии) като гризането на ноктите

„Една вечер с 11-годишната ми дъщеря решихме да гледаме филма „Титаник“. Знаете колко е завладяващ той и може би именно заради това в началото не обърнах внимание. Не след дълго обаче в по-тихите моменти от филма започнах да чувам един и същи звук. Обърнах се към нея и видях, че си гризе ноктите. Като всеки родител първата ми реакция беше да й кажа да не го прави. Като психолог обаче се замислих защо го прави.“

Поведението на дъщеря му кара Лорън Соейро, клиничен психолог от Ню Йорк Сити, да разгледа по-задълбочено проблема с повтарящите се действия, насочени към собственото тяло (body-focused repetitive behaviors).

Омагьосаният кръг на саморазрушителните навици

Гризането на ноктите е един от многото навици, насочени към собственото тяло. Те са безобидни на пръв поглед, но всъщност представляват потенциално саморазрушителни компулсии, които изглежда, че носят на човека временно облекчение, но по-късно се завръщат. Това са действия, които трябва непрекъснато да бъдат повтаряни, за да се постигне краткотрайно удовлетворение. В определен момент се превръщат в поведенчески капан, от който няма спасение. Обикновено се появяват в детството, но невинаги отшумяват след това. Има тийнейджъри, а и възрастни, които продължават да са подвластни на импулсите си.

Според клиничния психолог от медицинското училище в Харвард Роберто Оливардия две от най-често срещаните причини за възникването на подобни компулсии са скуката и тревожността. Натрапливото поведение може да доведе до физическо нараняване или обезобразяване като оставяне на белези или инфекции по кожата. Освен върху външния вид, повтарящите се действия имат неизбежен негативен ефект и върху емоционалното състояние, предизвиквайки силен стрес.

Към момента не е открито лечение за преустановяване на повтарящите се действия, насочени към собственото тяло. Американското дружество по въпросите на тревожността и депресията заявява, че няма официално одобрен медикамент за точно този вид компулсии. Голяма част от хората остават тяхна жертва до края на живота си.

>>> Какво е компулсивно поведение

Видове компулсивни действия, насочени към собственото тяло

Онихофагия

Онихофагия е терминът, с който се описва гризането на нокти. Последиците от нея могат да бъдат гъбични инфекции в нокътното легло, хронично възпаление на пръстите, заболяване на венците или проблеми със зъбите като например леки пукнатини. Учените смятат, че гризането на ноктите обикновено е провокирано от силна тревожност, макар че категорична причинно-следствена връзка между двете не е открита.

Трихотиломания

Сигурно ви се е случвало да станете свидетел как някой си играе или усуква точно определен кичур от косата си. Трихотиломанията не се ограничава само до скалпа. Има хора, които си играят с окосмяването по лицето си – вежди или мигли, с космите от подмишницата или дори с пубисните си косми (в интимната област). Според експертите от Американското дружество по въпросите на тревожността и депресията 1 от 25 души страда от тази компулсия. В резултат може да се стигне до хронични, смущаващи плешиви петна по скалпа или тялото, инфекции в корена на косъма или трайна загуба на коса/ окосмяване. Статия от 2012 г., публикувана в списание „Psychiatry Research“, сочи, че вредният навик вероятно е свързан с някои други известни разстройства от обсесивно-компулсивния спектър.

Дерматиломания

Вид разстройство, при което човек изпитва хронично желание непрекъснато да откъсва малки парченца от кожата си, да отстранява люспички или просто да докосва или трие определени участъци от нея. Данните разкриват, че до 5% от американското население (75% от които жени) са подвластни на компулсията и често страдат от видими кожни проблеми.

Съществуват няколко други повтарящи се действия, насочени към собственото тяло, които остават незабелязани от околните, защото хората, страдащи от тях се опитват да ги прикрият.

• дерматофагия: хапане или ядене на кожата или на коричките от зарастващи рани;
• лингварум: хапане на езика;
• morsicatio buccarum: хапане на вътрешната страна на бузите;
• morsicatio labiorum: хапане на вътрешната страна на устната;
• онихотиломания: дърпане на кожички около ноктите на ръцете и краката;
• ринотилексомания: твърде често бъркане в носа, което води до разраняване;
• трихофагия: дъвчене и гълтане на коса от скалпа (наблюдава се при 20% от хората, които си играят с кичур коса);
• триходаганомания: откъсване с уста и дъвчене на косми от други части на тялото;
• трихотемномания: непреодолимо желание за отскубване на косми от тялото.

Какво да направим, ако сме подвластни на компулсия

Психологът д-р Соейро уточнява, че всеки от гореизброените навици се превръща в сериозен проблем, ако сме направили няколко неуспешни опита да го изкореним. Той подчертава, че в повечето случаи хората ги смятат за напълно безобидни, но всъщност те крият сериозни рискове за здравето и са предупреждение за много по-голям проблем.

Първата крачка към справяне с компулсията е да забележим, че тя съществува. Важно е да обърнем внимание как се чувстваме, когато си гризем ноктите или дърпаме кожичките и какви мисли ни спохождат, когато изпитаме желание да го направим. Ако става въпрос за действие, което включва хапане или дъвчене, е добра идея да намерим заместител, така че устата ни да е заета през това време – дъвка, бонбон или слънчогледови семки например.

Много е вероятно навикът да се отключва вследствие на някои наши мисли или чувства, които опитваме да избегнем. Тогава би било добре да потърсим помощ при терапевт.

Ако компулсията продължава да ни измъчва или ни създава по-сериозни проблеми, може би имаме нужда от обучение за отказване от вредния навик. Роберто Оливардия пояснява, че то включва три основни компонента:

1. Повишаване осъзнатостта, че повтаряме едно и също действие, установяване на причините и на свързаните с него ритуали.

2. Прилагане на ефективна техника за справяне с навика.

3. Търсене на подкрепа с цел преодоляване чувството на срам, раздразнение и разочарование. Полезен инструмент е цялостната поведенческа терапия, която се състои от няколко фази на оценка на компулсията, насочена към собственото тяло, избор на подходяща стратегия за удовлетворяване на незадоволени нужди и ревизирането й, след като се изчисли дали е достатъчно ефективна във времето.

Д-р Соейро уверява, че повтарящите се действия, насочени към собственото тяло, не са доживотна присъда. С повишена осъзнатост, заострено внимание, дълбок самоанализ и подходяща терапия, голяма част от тях могат да бъдат контролирани.