Какво трябва да знаем за тревожността според специалистите по психично здраве

Тревожността изглежда като сравнително лесна за дефиниране тема – все пак всеки един от нас изпитва тази емоция от време на време. Интензивното и трудно за преодоляване безпокойство е често срещано състояние. Всъщност според Американската асоциация за тревожност и депресия (Anxiety and Depression Association of America) тревожните разстройства представляват най-често срещаното разстройство в САЩ, като приблизително 18% от населението на възраст над 18 години съобщават за симптоми всяка година.

Маргарита Тартаковски (Margarita Tartakovsky) пита специалисти по психично здраве какво според тях всеки човек трябва да знае за тревожността. Продължавайте да четете, за да разберете какви интересни и често изненадващи твърдения споделят психолозите.

Тревожността може да бъде полезна

"Статии със заглавия от сорта на "Десет начина да се справите с тревожността" могат неволно да изпратят посланието, че тревожността е нещо опасно, което трябва да бъде изкоренено напълно от ежедневието ни.", обяснява д-р Емили Билек (Emily Bilek), доцент по клинична психология в Мичиганския университет, която специализира в областта на тревожните разстройства.

"Но тревожността не е просто нормална емоция. Тя също така е адаптивна и полезна. Например тя ни напомня кога трябва да бъдем по-осъзнати и бдителни, като например когато пресичаме натоварена улица или посещаваме нов град.", разяснява Зои Кан (Zoë Kahn), лицензиран клиничен социален работник с частна практика. Тревожността ни подсеща кои задачи не сме завършили и кои крайни срокове наближават.

Психологът д-р Алиша Кларк (Alicia H. Clark) също подчертава, че тревожността може да бъде нещо рационално и продуктивно. "Тревогата съществува, за да ни помогне да защитим това, за което ни е грижа най-много, впрягайки енергията си, за да направим необходимото."

"Например, ако започвате да се притеснявате, че вашият приятел или роднина не се е свързвал с вас от известно време вероятно ще се запитате какво става. Да не би нещо лошо да се е случило с него? Напълно е възможно да се запитате какво може да направите, за да се свържете отново с него. Този прилив на загриженост може да ви даде тласъка, който ви е необходим, за да направите нещо по въпроса.", допълва д-р Кларк.

Можете също така да се притеснявате за различни изисквания на работното място: Отговорих ли на всички имейли? Отделих ли си достатъчно време, за да завърша проекта? Достатъчно изчерпателно ли отговорих в доклада си? Тези тревоги ви помагат да останете фокусирани, за да изпълните успешно задълженията си.

"Възможно е и да се тревожите за здравето си: уморени сте и се ядосвате на най-малката пречка. Косата ви почва да пада, а кожата ви е необичайно бледа. Всички тези тревоги ви подтикват да предприемете някакви действия и да обмислите дали нямате нужда от повече сън, повече спортни дейности или медицинска помощ.", допълва д-р Кларк.

Д-р Билек оприличава тревожността и страха на алармените системи в дома. Те ни помагат да реагираме по адекватен начин, когато съществува опасност или риск. Но някои мъже и жени обаче имат изключително чувствителна система. "Тя се активира, когато има истинска заплаха - като крадец например, но и когато просто има силен вятър."

Не трябва да се опитваме да елиминираме напълно тревожността

Вместо да се опитваме да се "отървем" от тревожността, д-р Билек насърчава хората да се фокусират върху начините, по които тя пречи на нормалното им функциониране. "Когато идентифицираме важните за нас неща, които може би липсват в живота ни поради тревожността, ние имаме по-добър шанс да разберем как да разрешим дадения проблем." – допълва д-р Билек.

Представете си следното: Вие обожавате да пеете, но се притеснявате да го правите, когато другите ви гледат. За да избегнете тревожността, вие просто решавате да спрете да ходите на прослушвания. Спирате да пеете в групови представления. С течение на времето спирате да ходите и на репетиции. За кратко вие се чувствате по-добре и намирате спокойствие. Но чрез избягването вие се учите, че не можете да се справите с тези ситуации. След време вие започвате да избягвате и други ситуации, които ви карат да се чувствате тревожни. Ето защо решавате да посетите терапевт, който да ви помогне да се изправите пред страховете си по безопасен, систематичен и ефективен начин (например чрез систематичната десентизация).

Според Зои Кан също така е важно да не поставяме тревожността в определена рамка. Клиничният социален работник предлага да си зададете следния въпрос по един мил и внимателен начин, без да критикуваме себе си: "Какво чувствам в момента и защо?". Понякога помага да използвате тон, с който бихте си послужили, ако задавате същия въпрос на свой близък приятел или роднина.

>>> Терапевтите разкриват най-добрите начини за редуциране на стреса и тревожността

Ако изпитвате високи нива на тревожност често, потърсете причината

"Тревожността не изниква от нищото.", казва Лаура Рейгън (Laura Reagan), интегративен терапевт от Балтимор, САЩ, специализиращ в сферата на травми на развитието, свързани с преживявания от детството. С други думи, ако сте разтревожени през по-голяма част от времето и страдате от чести изблици на силна тревожност, които понякога водят до панически атаки, това е сигнал, че трябва да обърнете внимание на психичното си здраве.

Подобни интензивни реакции спрямо случващото се обикновено се коренят в травмиращи събития от детството и/или от по-късен етап. Също така е възможно те да са причинени от неудовлетворени потребности на детето през първите етапи на привързаност – когато вероятно ви е било повтаряно, че емоциите ви са неуместни, че сте твърде нуждаещи се от внимание, че трябва да се държите "добре" през цялото време и т.н.

Според Рейгън това е сравнително често срещано при малчуганите, чиито родител е депресиран, хронично болен, скърбящ заради загубата на любим човек, страдащ от тревожност или претоварен с исканията, свързани с отглеждане на едно дете.

С други думи, майките и бащите "не могат да отговорят на емоционалните нужди на малчуганите". Неудовлетворените потребности могат да окажат негативно влияние върху развитието на малчуганите. Рейгън дава следния пример: ако постоянно се опитвате да сте добри, то тогава вие потискате своята любознателност, гняв, тъга или други емоции, с които родителите не могат да се справят. То ви кара да се дистанцирате от своята креативност и емпатия заедно с всички останали качества, които изграждат личността ви. Според Рейгън подобно потискане на чувствата може да доведе до перфекционизъм, тревожност, депресия и отчаяние.

Рейгън пояснява, че не е задължително да живеете с тази изтощителна тревога – винаги може да подобрите емоционалното си състояние, като работите с опитен терапевт.

"Терапията, която отива отвъд уменията за справяне, ви помага да достигнете и излекувате раните, свързани с привързаността и/или травма, причиняващи постоянна тревожност, и ще ви накара да се почувствате по-добре, отколкото може да си представите.", казва Рейгън.

Тревожността е "нормална част от човешкото състояние". Тя може да бъде полезна, като ни подтиква към действие. Но когато тревожността започне да ограничава живота ви и да диктува всяка ваша крачка, то тогава е време да потърсите помощ. Добрата новина е, че тревожните разстройства са напълно лечими.