Емоционално интелигентни ли сте

За да се развива добре индивидът, не са му нужни само желязна логика или добра памет. Всъщност му трябва адаптивност към обстоятелствата и емоциите, които те предизвикват в ума му. Идеята на това е, че не е толкова важно какво се случва край вас, а как ще го възприемете и третирате. Благодарение на подобна адаптивност, хората превръщат препятствията по пътя си във възможности. Фактически тази адаптивност се появява благодарение на емоционалната интелигентност на индивида и възможността му да контролира реакциите си.

Какво всъщност е емоционалната интелигентност

Емоционалната интелигентност е сравнително нова сфера на изследване, която се фокусира върху способността да усещате, разпознавате, комуникирате, отговаряте и разбирате емоциите. Тя не може да бъде установена чрез IQ тест — за да се установят степента и ръстът й са необходими повече наблюдения и анализи, отколкото обикновените хора подозират.

Разбиране на емоционалната интелигентност

Хауърд Гарднър за пръв път представя идеята за няколко вида интелигентност през 1983 г., но психологическата теория за емоционалната интелигентност е разработена от Питър Солоуи и Джон Майер. Концепцията е популяризирана от Даниъл Голман в неговата книга „Емоционална интелигентност: Защо може да има значение повече от коефициента на интелигентност“, издадена през 1995 г.

Терминът „емоционална интелигентност“ описва способността на човек да използва и разбира емоциите (както собствените, така и тези на другите), за да управлява по-добре умственото и физическото здраве, но и междуличностните умения. Емоционално интелигентният човек обикновено има способността да разпознава гнева и в резултат на това осъзнаване може да реши, че е най-добре първо да се успокои, преди да говори. Тази способност важи и за емоциите на другите. Емоционално интелигентният може да разпознае кога някой колега се чувства стресиран и да предприеме мерки, за да помогне, като му предложи помощ или като го посъветва да си позволи почивка.

Пет компонента на емоционалната интелигентност

Емоционалната интелигентност, описана от Голман, се състои от 5 компонента, които се проявяват индивидуално:

• Самосъзнание — разпознаване на настроенията и емоциите, както и тяхното въздействие върху околните.
• Саморегулиране — използване на емоционалните познания, за да се преработи настроението или емоциите, така че да не причинят импулсивни реакции или поведение.
• Вътрешна мотивация — да се предприемат действия или да се вземат решения в резултат на вътрешна нагласа, основана на оптимизъм, любопитство, желание за развитие или лични идеали, а не мотивация от незабавно награждаване или печалба.
• Емпатия — разбиране на чувствата на другите и използване на това знание, за да се взаимодейства с хората въз основа на тяхното емоционално състояние.
• Социални умения — използване на емоционалната интелигентност за установяване на здрави взаимоотношения и улесняване на успешните взаимодействия с връстници, колеги, близки и въобще с всички околни.

Емоционално познание и психично здраве

Изследванията показват, че определени състояния на психичното здраве са свързани с по-ниски нива на емоционална интелигентност. Синдромът на Аспергер се свързва с проблемна емоционална интелигентност. Хората, които са хванати в капана на депресията, изглежда също имат трудности при разбирането на емоциите и управлението на отрицателните чувства. Граничните личности може да показват чувствителност към израза на емоции, но по-слаби умения при идентифициране на чувствата и техните значения. А при злоупотреба с вещества може да се стигне до осезаем дефицит на емоционалната интелигентност.

Липсата й се отнася и до участието в разрушителни или саморазрушителни действия. По-високите нива на емоционалната интелигентност могат да намалят вероятността от нарушения на психичното здраве, като депресия или тревожност, да спомогнат за намаляване на тенденциите към агресия и също така да допринесат за бързото възстановяване от травматични или стресови събития.

Развиване на емоционалното познание

Всеки човек има някакво ниво на емоционална интелигентност, защото е развил до определена степен умения, свързани с нея. При част от хората емоционалната интелигентност е естествена, но при други емоциите преобладават и пречат както на комуникацията, така и на собствените им адекватни действия. За някои хора тези трудности могат да бъдат трайни и да причинят големи проблеми на работното място, у дома или в училище. Според академичните изследвания емоционалната интелигентност е по-важна за успехите в живота, отколкото това колко са умни хората. IQ-то на индивида може да е много високо, но ако той не е емоционално интелигентен вероятността да преуспее намалява.

Изследванията показват, че може да се развие по-висока емоционална интелигентност, особено в първите години от живота. Разработени са различни програми за "социално и емоционално обучение" (съобразени с детската и юношеска възраст), чиято цел е да се подпомогне развитието на по-добро емоционално осъзнаване, което според учените е и сигурен път към по-високия академичен успех. С помощта на тези програми младежите се научават да разбират и управляват много по-добре емоциите си.

От друга страна, уроците по емпатично поведение спомагат за намаляване на случаите на тормоз, насилие и друго недобро поведение. Ученици, работили по тези програми, често са по-добре подготвени да се справят с конфликти както самостоятелно, така и в група, и е по-вероятно да поемат отговорност за действията си.

Терапия за подобряване на емоционалната интелигентност

Терапията може да бъде полезна, когато човек желае да разбере и развие по-добре емоционалната си интелигентност. Благодарение на нея потребителят може да осъзнае по-добре своите силни страни и недостатъци, като подобри способността си да разпознава, да разбира и да се справя с емоциите. Някои хора, които започват терапия за депресия или социална тревожност, могат да открият, че досега са живели с по-слаба емоционална интелигентност. С помощта на терапевт те имат възможност да осъзнаят по-добре собствените си емоции, да започнат да укрепват способностите си и да открият, че подобреното емоционално съзнание води до подобряване на психичното здраве.