Начало Психология Поведенческа психология Патология Най-разпространените митове за обсесивно-компулсивното разстройство – Част 1

Най-разпространените митове за обсесивно-компулсивното разстройство – Част 1

Най-разпространените митове за обсесивно-компулсивното разстройство – Част 1 - изображение

Непрекъснатото миене на ръцете поради интензивен страх от бактерии – това е представата на повечето хора за човек, страдащ от обсесивно-компулсивно разстройство. В други случай хората си мислят, че поддържането на подреден и чист дом и твърде честото проверяване дали входната врата е заключена са в основата на заболяването.

Въпреки че горните две описания могат да важат за някои индивиди с обсесивно-компулсивно разстройство, тези ограничени виждания за сложното психично състояние карат хората да изпускат множеството вариации на заболяването. И така митове се раждат и разпространяват, а хората с диагноза остават неразбрани и често стават жертва на стереотипи. Психологът д-р Мартин Хсия разяснява, че обсесивно-компулсивното разстройство може да приеме редица различни форми, които обаче не се обсъждат достатъчно. Време е да преразгледаме някои от погрешните схващания, свързани със заболяването, развенчани от специалистите по психично здраве.

Мит: Обсесивно компулсивното разстройство винаги се проявява по един и същи начин.

Факт: Съществуват множеството форми на психичното заболяване.

Хората, които страдат от паническо разстройство например, страдат от определени симптоми, но индивидите с обсесивно-компулсивно разстройство имат обсесивни идеи и натрапчиви импулси, които са често сравнително уникални. С други думи, паническата атака се проявява по точно определен начин като учестен пулс, задух, суха уста, изпотяване, страх от умиране и загуба на контрол. Ситуацията с обсесивно-компулсивното разстройство обаче е съвсем различна. Повечето хора смятат, че заболяването се изчерпва с образа на чистофайника, който мрази безпорядъка. Това обаче е просто един от многото митове, които генерализират иначе сложното състояние.

"Страховете, които са основна част от обсесивно-компулсивното разстройство, индикират широкия спектър от човешки проблеми" – обяснява д-р Родни Буун, психолог и директор на Центъра за Когнитивно поведенческа терапия в Южна Калифорния. Тези страхове могат да произлизат от идеи, свързани със смъртта, задгробния живот, морала, религиозните традиции, заболяванията и безпорядъка, както и много други.

Според д-р Девон Макдермот, нюйоркски психолог, който специализира в областите на обсесивно-компулсивното разстройство, травмиращите събития и осъзната медитация, хората с диагноза могат да изпитват силен страх от това да направят грешка, да се изложат пред останалите или случайно да обидят някого. Също така, е възможно индивидите с обсесивно-компулсивно разстройство да изпитват силно неудобство от липсата на точно определена организация на предмети, графици или действия.

Според д-р Хсия за някои хора, които дори не са религиозни, притеснения като "Ще отида ли в ада, ако не си кажа молитвата?" са напълно възможни.

Редица индивиди изпълняват натрапчивите импулси, които представляват повтарящи се поведения или ритуали, чиято цел е да редуцират изключително силната тревожност. Това може да бъде всичко от предъвкването на успокоителни фрази отново и отново, непрестанната проверка за евентуални грешки, докосването/натискането на определени предмети до обикалянето на блока отново и отново, за да се уверите, че не сте ударили никого с колата си.

Някои индивиди имат обсесивни идеи, но не и натрапчиви импулси – например те може да изпитват страхове относно нараняването на другите или тях самите, относно собствената си стойност (т.е. че са "лоши хора") или дали наистина обичат половинката си, но не практикуват повтарящи се действия с цел успокояване.

Обсесивно-компулсивното разстройство представлява засилен отговор към заплаха, който може в последствие да "нападне всичко останало". Според Шева Раджаее, основател на Центъра за тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство в Ървин, Калифорния, ако мозъкът може да измисли някакъв страх или тревога, обсесивно-компулсивно разстройство го раздува и създава вихрушка от съмнения. Едно от сравненията, които Раджаее използва, за да опише заболяването, е това на свръхгрижовен и тревожен родител, който живее в съзнанието ви, посочващ всички възможни негативни последици от действията ви нонстоп.

Д-р Макдермот добавя, че обсесивно-компулсивното разстройство е изключително болезнено и ограничаващо психично състояние. Повечето страдащи индивиди са преследвани ежедневно – дори и ежеминутно – от собствените си заплашителни и разстройващи мисли. Ако извършат натрапчивите импулси, те често изпитват последиците от ужасна вътрешна борба – получили са така желаното краткотрайно успокоение, но често ясно осъзнават нелогичността и липсата на обосновка за повтарящото се поведение.

"Хората с обсесивно-компулсивно разстройство почти винаги знаят, че техните мисли няма да се превърнат в реалност и че следването на натрапчивите си идеи няма да подобри ситуацията, но те се чувстват прекалено безпомощни, за да спрат или игнорират импулсите си. Тези неприятни и натрапчиви мисли или страхове често произлизат от това, което хората ценят най-много" – коментира д-р Хсия. Пример за такова поведение според д-р Хсия са страховете на новите майки да не изпуснат или удавят бебета си, без да искат.

Мит: Веднъж установените натрапчиви мисли и действия остават същите, докато заболяването трае.

Факт: Обсесивно-компулсивно разстройство притежава променящата се същност.

Друг мит за сложното заболяване включва схващането, че натрапчивите мисли – да проверявате дали сте изключили печката по 15 пъти след всяко ползване, звъненето на близките хора ежечасово, за да се уверите, че са добре или миенето на пода по няколко пъти на ден поради страх от замърсяване – остават непроменени и статични. Това обаче не отговаря на реалността, с която част от хората с диагноза се сблъскват.

За Кандис Гейнджър, писател с обсесивно-компулсивно разстройство, състоянието се проявява по най-различни начини и често наподобява хамелеон.

Това означава, че когато Гейнджър преминава през значителна промяна или голям стрес, тя забелязва изменения в обичайните си действия. "Ако в продължение на много време съм си избирала за обяд печен картоф и съм се хранила само с тази храна в точно определен част, в даден момент мозъкът ми решава да избере нещо ново и ще започна да консумирам това всеки ден. Дори и да знам, че в момента съм стресирана или изпитвам тревожност, няма как да разбера как ще се измени поведението ми и колко дълго ще практикувам новите натрапчиви импулси" – споделя Гейнджър.

Разберете кои са останалите митове във втора част на статията >>> ТУК <<<

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychcentral.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияНаправления в медицинатаИсторияПатологияНовиниСпециалистиНормативни актовеФизиологияЛайфстайлСпортЛюбопитноСнимкиЛеченияЗдравни съвети