Най-разпространените митове за обсесивно-компулсивното разстройство

Непрекъснатото миене на ръцете поради интензивен страх от бактерии – това е представата на повечето хора за човек, страдащ от обсесивно-компулсивно разстройство. В други случаи хората си мислят, че поддържането на подреден и чист дом и твърде честото проверяване дали входната врата е заключена са в основата на разстройството.

Въпреки че горните две описания могат да важат за някои индивиди с обсесивно-компулсивно разстройство, тези ограничени виждания за сложното психично състояние карат хората да изпускат множество негови вариации. И така митове се раждат и разпространяват, а хората с диагноза остават неразбрани и често стават жертва на стереотипи. Психологът д-р Мартин Хсия разяснява, че обсесивно-компулсивното разстройство може да приеме редица различни форми, които обаче не се обсъждат достатъчно. Време е да преразгледаме някои от погрешните схващания, свързани с разстройството, развенчани от специалистите по психично здраве.

Факт: Съществуват множеството форми на разстройството

Хората, които страдат от паническо разстройство например, страдат от определени симптоми, но индивидите с обсесивно-компулсивно разстройство имат обсесивни идеи и натрапчиви импулси, които са често сравнително уникални. С други думи, паническата атака се проявява по точно определен начин като учестен пулс, задух, суха уста, изпотяване, страх от умиране и загуба на контрол.

Ситуацията с обсесивно-компулсивното разстройство обаче е съвсем различна. Повечето хора смятат, че разстройството се изчерпва с образа на чистофайника, който мрази безпорядъка. Това обаче е просто един от многото митове, които генерализират иначе сложното състояние.

"Страховете, които са основна част от обсесивно-компулсивното разстройство, индикират широкия спектър от човешки проблеми" – обяснява д-р Родни Буун, психолог и директор на Центъра за Когнитивно поведенческа терапия в Южна Калифорния. Тези страхове могат да произлизат от идеи, свързани със смъртта, задгробния живот, морала, религиозните традиции, заболяванията и безпорядъка, както и много други.

Според д-р Девон Макдермот, нюйоркски психолог, който специализира в областите на обсесивно-компулсивното разстройство, травмиращите събития и осъзната медитация, хората с диагноза могат да изпитват силен страх от това да направят грешка, да се изложат пред останалите или случайно да обидят някого. Също така е възможно индивидите с обсесивно-компулсивно разстройство да изпитват силно неудобство от липсата на точно определена организация на предмети, графици или действия.

Според д-р Хсия за някои хора, които дори не са религиозни, притеснения като "Ще отида ли в ада, ако не си кажа молитвата?" са напълно възможни.

Много индивиди изпълняват натрапчивите импулси, които представляват повтарящи се поведения или ритуали, чиято цел е да редуцират изключително силната тревожност. Това може да бъде всичко от предъвкването на успокоителни фрази отново и отново, непрестанната проверка за евентуални грешки, докосването/ натискането на определени предмети до обикалянето на блока отново и отново, за да се уверите, че не сте ударили никого с колата си.

Някои индивиди имат обсесивни идеи, но не и натрапчиви импулси – например те може да изпитват страхове относно нараняването на другите или тях самите, относно собствената си стойност (т.е. че са "лоши хора") или дали наистина обичат половинката си, но не практикуват повтарящи се действия с цел успокояване.

Обсесивно-компулсивното разстройство представлява засилен отговор към заплаха, който може впоследствие да "нападне всичко останало". Според Шева Раджаее, основател на Центъра за тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство в Ървин, Калифорния, ако мозъкът може да измисли някакъв страх или тревога, обсесивно-компулсивно разстройство го раздува и създава вихрушка от съмнения.

Едно от сравненията, които Раджаее използва, за да опише разстройството, е това на свръхгрижовен и тревожен родител, който живее в съзнанието ви, посочващ постоянно всички възможни негативни последици от действията ви.

Д-р Макдермот добавя, че обсесивно-компулсивното разстройство е изключително болезнено и ограничаващо психично състояние. Повечето страдащи индивиди са преследвани ежедневно – дори и ежеминутно – от собствените си заплашителни и разстройващи мисли. Ако извършат натрапчивите импулси, те често изпитват последиците от ужасна вътрешна борба – получили са така желаното краткотрайно успокоение, но често ясно осъзнават нелогичността и липсата на обосновка за повтарящото се поведение.

"Хората с обсесивно-компулсивно разстройство почти винаги знаят, че техните мисли няма да се превърнат в реалност и че следването на натрапчивите си идеи няма да подобри ситуацията, но те се чувстват прекалено безпомощни, за да спрат или игнорират импулсите си. Тези неприятни и натрапчиви мисли или страхове често произлизат от това, което хората ценят най-много", коментира д-р Хсия. Пример за такова поведение според д-р Хсия са страховете на новите майки да не изпуснат или удавят бебета си, без да искат.

Факт: Обсесивно-компулсивно разстройство притежава променящата се същност

Друг мит за сложното разстройството включва схващането, че натрапчивите мисли – да проверявате дали сте изключили печката по 15 пъти след всяко ползване, звъненето на близките хора ежечасово, за да се уверите, че са добре или миенето на пода по няколко пъти на ден поради страх от замърсяване – остават непроменени и статични. Това обаче не отговаря на реалността, с която част от хората с диагнозата се сблъскват.

За Кандис Гейнджър, писател с обсесивно-компулсивно разстройство, състоянието се проявява по най-различни начини и често наподобява хамелеон.

Това означава, че когато Гейнджър преминава през значителна промяна или голям стрес, тя забелязва изменения в обичайните си действия. "Ако в продължение на много време съм си избирала за обяд печен картоф и съм се хранила само с тази храна в точно определен час, в даден момент мозъкът ми решава да избере нещо ново и ще започна да консумирам това всеки ден. Дори и да знам, че в момента съм стресирана или изпитвам тревожност, няма как да разбера как ще се измени поведението ми и колко дълго ще изпълнявам новите натрапчиви импулси", споделя Гейнджър.

Идеята на повечето хора за обсесивно-компулсивното разстройство вероятно се базира на телевизионни герои като Монк – чистофайник, който страда от бактериофобия, и изпитва силната нужда обкръжаващата го среда да са намира в пълен и абсолютен ред.

Въпреки че това описание важи с пълна сила за някои индивиди с разстройството, поставянето на страдащите в рамка пренебрегва сложността и множеството проявления на обсесивно-компулсивното разстройство. Свръхгенерализирането на състоянието води до появата на митове, които поставят индивидите с диагноза в шаблон и довеждат до дезинформираност относно състоянието им.

Факт: Не само че потискането на натрапчивите мисли не е възможно, а и може да влоши състоянието

Самите психотерапевти и общността вярват в редица други митове относно сериозното разстройство. Друг упорит мит включва схващането, че хората с диагноза могат да спрат мислите си само ако се опитат. Всички експерти в областта споменават, че потискането на мислите не само не работи, а и може да влоши състоянието.

"Като цяло, колкото повече се опитваме да не изживеем и да избягваме от дадено нещо, с толкова по-голям интензитет го изпитваме след това. Когато се опитваме да спрем реакциите си в мисловен и емоционален план, ние изпращаме съобщение на мозъка ни, че подобни мисли и чувства, породени от обсесивно-компулсивното разстройство, са опасни" – казва Раджаее.

Д-р Макдермот обяснява как останалите хора погрешно разбират обсесивно-компулсивното разстройство: Представете си, че най-големият ви страх се материализира точно пред вас. Някой ви моли просто да останете на мястото си – без да реагирате по никакъв начин, нито пък да бягате – докато чудовището от най-ужасяващите ви кошмари изчезне само. Малко е трудно, нали?

Факт: Разстройството се повлиява доста добре от психотерапията

Някои мъже и жени автоматично приемат, че, веднъж поставена, диагнозата е за цял живот. Всъщност д-р Макдермот обяснява, че разстройството е едно от най-добре повлияващите се на интервенции разстройства. Най-ефективното лечение за състоянието е тип когнитивно-поведенческа терапия, носеща името излагане и предотвратяване на реакциите. Тя представлява систематично, постепенно изправяне на индивидите лице в лице със страховете им и практикуване на въздържане от натрапчивите ритуали.

Защо митовете продължават да се разпространяват

Според д-р Макдермот телевизионни сериали като "Монк" представят обсесивно-компулсивното разстройство като "чудата, смешна черта на главния герой, чиято цел е да предизвика смях в зрителите". Неправилните изобразявания в медиите е една от причините, поради които разстройството е толкова погрешно разбрано.

Според Шева Раджаее съществуват още два източника на купищата митове по темата. Първият е стигмата, свързана с психичното здраве, която кара много хора да страдат мълчаливо. Липсата на гласност по въпроса разпалва спекулациите и води до разпространението на погрешна информация.

Другият източник на митовете е липсата на достатъчно добро и изчерпателно обучение за студентите по психология. Шева Раджаее смята, че не всички професионалисти по психично здраве са правилно информирани относно състоянието, така че според нея не може да се очаква ситуацията сред общността да е по-различна.

Шева Раджаее споделя, че редовно чува притеснителни истории от клиентите си, които разказват за несполучливите си опити с психотерапията. Някои психотерапевти дори са уведомявали полицията, след като са интерпретирали натрапчивите мисли на клиентите си като истини. Други са съветвали посещаващите терапевтичните сесии да споделят на останалите за своите обсесивни идеи на сексуална тематика.

"Терапевтите трябва да могат да правят разграничение между обсесивни мисли – които противоречат на ценностната система и желания на клиента, така наречените егодистонични мисли – и кога човек наистина е объркан относно идентичността си" – обяснява Раджаее.

Според д-р Хсия най-добрият учител са новите преживявания, опознаването на различни дейности и ситуации. Това се противопоставя напълно на идеята, че страховете не са реални, а страдащите само си въобразяват тревогите и заплахите. С други думи, отричането на проблема всъщност поддържа и засилва симптомите на разстройството.

След като завършат лечението някои хора откриват, че симптомите им вече не съществуват, като голяма част от хората изпитват огромно облекчение. Д-р Хсия дори съобщава, че някои пациенти правят значителен прогрес само след няколко терапевтични сесии.

Прочетете още:

• Как да управляваме обсесивно-компулсивното разстройство с метода на Шварц

Шева Раджаее подчертава, че прогнозата за живот без разстройството е напълно възможна и постижима. Майките, които не са можели да държат в ръцете си своите бебета, защото ги е било страх да не ги наранят, сега имат стабилни и здравословни отношения с децата си. Учениците, които са пренаписвали домашната си работа отново и отново, докато не е перфектна, са успели да завършат училище.

За съжаление обаче обсесивно-компулсивното разстройство не е толкова голяма рядкост. Д-р Макдермот споменава, че един на 50 души страда от разстройството. Замислете се за ресторанта, който последно посетихте със семейството си, или задръстването, в което попаднахте в понеделник сутрин.

Спомнете си за всичките си приятели и колеги. Някои от тези хора могат да крият симптомите си умело.
Обсесивно-компулсивното разстройство е сложно разстройство, което може да превърне живота в изключително самотен и труден. Информираността за симптомите, причините и възможните терапии не само ще ви помогне да приемете състоянието на близките си, но и ще повиши емпатията ви и желанието да ги подкрепяте и да им бъдете полезни.

Достатъчно страшно е за страдащия да преминава през трудностите, причинени от разстройството, така че бъдете мили към тези около вас. Опитайте се да покажете разбиране, дори когато някой аспект от разстройството не ви е напълно ясен. Емпатията има значение и проявата на съчувствие към другия човек може да възпре натрапчивите ритуали дори за малко.