Житейските уроци по време на пандемия

COVID-19 се превърна в истинско предизвикателство за всички ни. Предизвикателство, с което още не сме се справили. Не е възможно да се завърнем към предишния си начин на живот, нито да гледаме на заобикалящия ни свят както преди. Все още се лутаме в търсене на новото нормално, което ще ни позволи отново да се чувстваме комфортно, но и ще ни научи как да се справяме с бъдещи заплахи. Днешният ден не е реалността, която ни очаква. Каква точно ще е тя, никой не знае. Засега.

На фона на пандемията наблюдаваме политически обрати, криза, свързана с климата и икономически и социални катастрофи, които не разбираме. Случващото се засилва още повече усещането ни за несигурност и непредсказуемост.

Простосмъртие и уязвимост

Уязвими сме, при това до степен, която не сме подозирали. Същевременно сме и устойчиви и иновативни, особено, когато се изправим лице в лице с трудност. Постиженията в медицината и технологиите ни помагат да бъдем още по-силни и смели.

Коронавирусът ни разедини, пръсна ни в различни посоки. Ще бъдем ли някога пак заедно, сплотени? По-агресивните и леснопреносими варианти ни научиха на мъдрост, точно, когато си мислехме, че сме господари на ситуацията.

Теория за управление на ужаса

Всеки мечтае за свобода на избора. Но какво се случва, когато наистина я получим. Как избираме да живеем живота си оттук нататък? Смъртта около нас е не просто абстрактно понятие, тя е реална. Според теорията за управление на ужаса (ТУУ) осезаемото й присъствие ни напомня колко сме беззащитни всъщност и че не сме безсмъртни.

Изследвания, свързани с теорията, разкриват, че колкото по-често сме изправени пред катаклизми, толкова по-силно се разклаща представата ни за неуязвимост. Прибягваме до религиозни и културни вярвания и индивидуални техники за възвръщане на усещането за сигурност. Доколко адаптивни сме, зависи от множество фактори, сред които преживяна травма, личностни характеристики, налични средства за справяне, подготвеност и характерен стил на поведение в трудни ситуации.

Изследване върху промените в живота на хора по време на локдаун

През настоящата година екип от испански учени провежда изследване, което е публикувано в списание „Journal of Happiness“, като основната му цел е да проследи как се справят хората, когато са затворени принудително по домовете си*. Началото му е през март 2019 г., по време на най-сериозния локдаун в Испания, и трае 3 месеца, като за целия период участниците попълват 4 въпросника по различно време. Окончателната оценка е направена в края на локдауна.

Анкетите, които попълват, съдържат въпроси за смисъла на живота, чувството на благодарност и удовлетвореност. Някои от тях служат за оценяване степента на устойчивост по скалата Конър-Дейвидсън, а други – за определяне способността да изпитват състрадателна обич. Учените използват и методи за изчисляване на емоционалния стрес.

С помощта на въпросника за посттравматично израстване (ПТИ) екипът открива как реагират различните хора при сблъсък с травмиращо събитие и дали успяват да го използват за лично усъвършенстване. Те се фокусират върху пет основни аспекта:

• нови възможности;
• свързване с другите хора;
• вътрешна сила;
• до каква степен ценят живота си;
• духовна промяна.

По-стари проучвания доказват, че посттравматичното израстване (ПТИ) e най-осезаемо, когато симптомите на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) са умерено изявени. Ако състоянието е тежко, се нарушава способността на индивида да се адаптира успешно.

Четири типа реакции на човека при налагане на локдаун

Резултатите от изследването очертават четири основни групи участници, всяка от които е избрала различен подход за справяне и реагиране на наложения локдаун.

Оцеляване

Доброволците успяват да поддържат нормален начин на живот, без да се нарушават техните основни функции. Те изпитват умерен, не силен, стрес и проявяват симптоми на депресия, но имат и периоди, в които се чувстват добре. Посттравматичното им израстване е слабо. Успяват да се съхранят по време на локдауна, но израстват едва забележимо.

Възраждане

Животът на участниците от тази група протича сравнително спокойно. Нямат сериозни оплаквания и изпитват по-голяма благодарност от всички останали. В определен момент проявяват симптоми на депресия, които постепенно отшумяват. Към края на третия месец преобладават положителните емоции, посстравматичното израстване (ПТИ) е средно до значително. В края на локдауна тяхната вътрешна сила е много по-голяма, започват да ценят повече живота и претърпяват духовна промяна.

Устойчивост

При хората в тази категория се наблюдава положителна тенденция за справяне в началото на строгите ограничителни мерки. Устойчивостта и чувството за благодарност тогава са най-силно изразени, а стресът – едва доловим. Участниците изпитват умерени положителни емоции. Според експертите посттравматичното им израстване през целия тримесечен период и след края му е много слабо. Възможно е това да са хора, които вече са усвоили свои техники за справяне с трудностите и затова при тях да не настъпват сериозни промени. Важно е да се уточни, че тук попадат по-възрастни доброволци от тези в групите Оцеляване или Възраждане.

Процъфтяване

В тази последна категория попадат хора, които реагират добре на наложения локдаун и чийто живот не се влошава. Те високо ценят всичко, което имат, и са устойчиви на негативните промени. Изпитват умерени положителни и едва забележими отрицателни емоции. Състоянието им се запазва през трите месеца. При втората оценка учените забелязват леки признаци на депресия и зараждане на негативни чувства, които обаче до края на локдауна изчезват. Това означава, че те се адаптират успешно. Макар депресивните симптоми при тях да са слабо изразени, степента на посттравматично израстване е висока както по време, така и след затварянето у дома. Според учените тези доброволци умеят да извличат положителното от тежките периоди в живота си, без да изпадат в тежка депресия. И тук възрастта е по-напреднала, отколкото при хората от групите Оцеляване и Възраждане.

Изводи

Това, което според испанския екип е общовалидно за четирите категории, е, че изпитват силен емоционален стрес в началото и, че с напредването на времето превес вземат положителните емоции. Депресивните симптоми се проявяват в рамките на няколко седмици, след което започват да отшумяват. Нивата на стрес също плавно се понижават.

По отношение на посттравматичното израстване учените установяват, че в началото на тримесечния период участниците се чувстват свързани с околните и изпитват благодарност за живота, който имат. Към края на третия месец повечето от тях признават, че са станали по-силни и са развили уменията си за справяне с проблемите.

Тревожността остава леко завишена през трите месеца, което според специалистите е напълно нормална ответна реакция, защото силният стрес задейства преди всичко механизмите за оцеляване, а не тези за справяне. Добрата новина е, че нито един от доброволците не страда от опасно висока степен на тревожност или депресия.

Човек израства след трудностите

Няколко са тенденциите, които се открояват по време на цялото изследване. В началото на локдауна хората изпитват по-голяма благодарност и състрадание и търсят по-трескаво смисъла в живота си. След това обаче емоциите се уталожват, което доказва, че те са били реакция на непредвидена ситуация. Обикновено подобно поведение се наблюдава и при бедствия. През първите месеци обществото се сплотява, за да обедини усилия и ресурси за справяне. Хората са по-сърдечни, алтруистично настроени и сякаш споделят общи крайни цели.

До последното, четвърто, оценяване по време на проучването, удовлетвореността от живота остава висока при всички анкетирани. За съжаление, постепенно чувството за сплотеност и споделеност отслабва и отстъпва място на дългосрочното очакване и планиране. Намалява и вътрешната потребност на хората да поделят ресурсите, с които разполагат. Ако не бяха се отдалечили отново един от друг и бяха продължили да си помагат взаимно, със сигурност дългосрочните решения щяха да бъдат много по-ефективни и полезни. Според теорията за управление на ужаса именно културните и индивиуалните различия в защитните механизми, когато осъзнаем, че сме смъртни и уязвими, ни отдалечават от околните.

По-стари проучвания, свързани с пандемията, разкриват, че намирането на смисъл в живота прави хората по-устойчиви и намалява тревожността и стреса.

Всяка ситуация ни учи да бъдем по-ефективни и по-устойчиви

Различните ответни реакции могат да бъдат полезен инструмент, когато се подготвяме и планираме действията си по време на криза. Какви ще бъдат те, зависи от умението ни да се справяме с трудностите и стреса.

Голяма част от доброволците остават в една и съща група през целия период на изследването, но при някои настъпват промени и от категория Оцеляване например преминават в категория Възраждане. Повечето от нас биха искали да попаднат в група Процъфтяване, в която хората се чувстват добре, изпитват лек стрес и израстват значително. По-важно е обаче всеки да открие своя начин за справяне с непредвидени и травмиращи събития, който да отговаря на индивидуалните му потребности. Да, личностното израстване е важно и е напълно възможно по време на криза, но не е по-важно от това да продължим да живеем пълноценно и да посрещаме личните си нужди. Напълно излишно е да настояваме хората, които живеят само в настоящето, да погледнат цялата картина и да мислят в перспектива. Обикновено не дава резултат, а може и да навреди.

В дългосрочен план, когато вече сме преодолели кризата, би било добре да отделим време и да помислим какво е дало резултат и какво ни е попречило да бъдем по-ефективни. Само така ще можем да се усъвършенстваме и да сме малко по-подготвени при следващите форсмажорни обстоятелства.

* Baños, R.M., Garcés, J.J., Miragall, M. et al. Exploring the Heterogeneity and Trajectories of Positive Functioning Variables, Emotional Distress, and Post-traumatic Growth During Strict Confinement Due to COVID-19. J Happiness Stud (2021).