Защо е полезно да започнем нова връзка след скорошна раздяла

Раздялата винаги причинява стрес и ни тежи. Близките ни приятели, водени от добрите си намерения, ни предупреждават да не бързаме да се впускаме в нова авантюра, особено ако човекът много прилича на бившия ни партньор.

„Как може да забрави така бързо бившата си половинка?!“

Обществото е заклеймило онези, които твърде бързо решават да продължат напред. Въпреки това има доказателства, че именно крачката напред може да ни спаси от мрачното настроение и тъгата. Защо тогава стигмата все още съществува? Как да поставим началото на нова връзка? И рисковано ли е да се впуснем в нова връзка с човек, който да е много сходен като характер на бившата ни вече половинка?

Клаудия Бръмбау (Claudia Brumbaugh) е психолог в университета "Сити" в Ню Йорк и работи в областта на взаимоотношенията между възрастните. Тя споделя: „Хората, които сравнително бързо започват нова връзка, изпитват по-силни романтични чувства.“ Тя стига до това заключение, след като е провела изследване за оценка на психичното състояние на хора, претърпели раздяла наскоро. „Те се чувстват по-уверени, желаещи и обичащи - вероятно защото са се доказали пред самите себе си. Чувстват се израснали, съзрели и независими. Имат усещането, че са преодолели бившия и се чувстват по-сигурни. Не така стоят нещата при тези, които са преживели раздяла, но са останали дълго сами.“

По-висока самооценка и по-слаба тревожност

Бръмбау казва, че за повечето хора е нормално да се изчака около 5 месеца преди да се даде шанс на нова романтична връзка, както и че според повечето от тях прибързаните авантюри не продължават дълго. Това обаче е просто мнението на мнозинството. Данните от направените проучвания сочат нещо съвсем различно. Тя изследва хора, които наскоро са се разделили с партньора си и са започнали нова връзка. При тях се забелязва по-висока самооценка, по-добро общо състояние и тонус, както и по-слаба тревожност. Причината се крие в това, че статусът им на обвързване е почти непрекъснат, което им помага да продължава да живеят без много стрес и плавно да преминат от едната връзка в другата.

Не всичко е толкова розово обаче. Хората, които бързо намират нов романтичен партньор, са тези, които са се чувствали несигурни с предишния. Вероятно звучи противоречиво точно несигурните хора да имат висока самооценка, но става въпрос за несигурност, която те изпитват към края на връзката. Повечето от нас усещат кога взаимоотношенията с даден човек не вървят добре и рано или късно ще се стигне до раздяла. Високата самооценка също има своето обяснение – веднага, щом намерят нов партньор, те се чувстват по-добре и по-уверени.

Израстване след раздяла – реално ли е?

Една от причините да изчакваме, преди да започнем нова връзка е, защото имаме нужда от време да излекуваме раните си и да израснем. Звучи логично.

 До този момент ставаше въпрос за собствената представа на човека, че е израснал и се е променил в положителна посока. Това означава, че в действителност случващото се е малко по-сложно. Може и да твърдим, че сме независими, но дали наистина сме? Много от проучванията потвърждават, че споделеното от човек, претърпял травматична промяна, често не съвпада с действителното му състояние. Казваме си, че сме се променили към по-добро и че сме се развили заради когнитивната ни склонност, наречена позитивни илюзии.

Според психолога Ти Таширо (Ty Tashiro) хората понякога преувеличават, за да осигурят буфер на ниската си самооценка. При всички положение той смята, че раздялата ни кара да се чувстваме ненужни, недооценени, но ако повтаряме на себе си, че сега сме по-независими отпреди, ще постигнем разумен баланс. Това далеч не означава, че наистина сме по-независими, но по-лесно ще заживеем с мисълта, че сме били изоставени.“

Чия е вината?

За раздяла вина винаги имат и двамата партньори. Ако разберем каква е нашата собствена вина, със сигурност ще сме по-мъдри. Каква е нашата вина? А на партньора? Дали има намесени външни фактори? Хората, които търсят причините само във външните обстоятелства, като работа или неразбирателство с роднини, също в известен смисъл израстват и помъдряват. Най-слабо израстване чувстват онези, които обвиняват себе си за края на връзката.

Хората, които са постигнали своето израстване по по-специфичен начин след раздяла, е по-вероятно да подходят мъдро към следващата си връзка. Таширо казва, че любимият му отговор от участник е бил този на мъж, който споделил, че раздялата го е научила да казва „Съжалявам.“ Според Таширо именно такъв тип израстване е специфично. То звучи истинско. Умението на този мъж да казва, че съжалява ще му помага изключително много в бъдеще.

 Привързаност

Степента, в която очакваме емоционална подкрепа от околните се определя от стила ни на привързване. Начинът, по който търсим чужда помощ, е обвързан със собствените ни усещания за сигурност, тревожност или избягване.

Хората, които се чувстват сигурни в своите връзки, най-вероятно са били отгледани по същия начин и от родителите си. Те могат да се доверят на другите и нямат проблем да поискат емоционална подкрепа от близките приятели или семейството.

Теорията на привързаността става доста по-сложна, когато се отнася за хората, изпитващи несигурност във взаимоотношенията си. Тези, които в предишните си връзки са били несигурни, са по-склонни да се впуснат в нова, но причините са различни. Едната е тревожността, свързана с привързаността, която те асоциират с фиксацията върху бившия, а другата – да отмъстят за причинената болка. Те изпитват по-силен физически и емоционален дистрес и биха направили всичко възможно да възобновят приключилата връзка.

Избягването се наблюдава при хората, които разчитат по-силно на себе си. Те могат изобщо да не мислят за бившия си партньор, когато продължат напред.

Бръмбау казва, че „тревожните хора са винаги тревожни и ревниви или пък всячески търсят начини да привлекат внимание, но не правят същото в замяна.“ „Избягващите хора не искат интимност и не могат да се доверяват. Те по-скоро биха се отдали на работа. Не обичат интимностите, но въпреки това биха се впуснали в нова връзка.“

Ако родителите ни не са били топли и сърдечни, това не означава, че ние самите ще сме от избягващия тип завинаги. Всичко може да се промени. Ако партньорът ни е сърдечен, той би могъл да ни помогне. Има обаче и доказателства, че тези стилове на привързаност са наследствени, което означава, че дори и да настъпи промяна, е възможно тя да не е толкова радикална.

Приемственост във взаимоотношенията

Обикновено човекът следва един и същи режим на привързаност, без значение кой е партньорът му. Голяма част от схващанията за предишния са все още налице и се прехвърлят върху следващия.

Хората обичат постоянството и приемствеността. Когато срещнат нов човек, който много прилича на предишния им партньор, те получават точно това. Тези, които много бързо започват нова връзка, забелязват повече прилики между бившия и настоящия си партньор. Приликите може да не са реални и да са видими само за конкретния човек.

Преплитане на двата Аз-а

Двойките имат припокриващи се Аз-концепции, което означава, че те виждат себе си като част от другия. Те споделят хобита и приятелства. Преплитането на двата Аз-а впоследствие кара и двамата да се чувстват по-уязвими, ако се разделят. Сякаш изведнъж са загубили част от своята идентичност. Ако открият човек, който би могъл да отговори на тези техни нужди, те ще успеят по-лесно да преодолеят травмата и да продължат.

Да виждаме прилики там, където такива няма, има своите предимства и недостатъци. Тогава може да имаме по-големи очаквания към новия си партньор. Може да искаме той да бъде романтичен като бившия и всеки път, когато не е, да се разочароваме.

Със сигурност впускането в нова връзка бързо след преживяна раздяла не е най-доброто лекарство за наранената ни душа. Но не е и бедствието, което нашите приятели смятат, че е. То носи своите ползи. Разделите често са травматични, а да внесем мъничко любов в живота си никога не е грешка.