Защо мозъкът винаги си намира нови проблеми

Чудили ли сте се защо много от проблемите ви продължават да изглеждат все така неразрешими, макар че опитвате всячески да се справите с тях? Съществува една странност на човешкия мозък – когато проблем или тревога започнат да избледняват, той сякаш ги изважда отново на повърхността, за да ви ги напомни.

Представете си следната ситуация: във вашия квартал се сформира група от доброволци, които следят за нередности и при нужда се обаждат в полицията. В началото всички те подават сигнали, когато забележат наистина тревожни знаци за възможни сериозни престъпления, като например нападение или кражба с взлом.

В един момент усилията им дават резултат. Престъпленията намаляват. Какво мислите, че ще направят доброволците? Едната възможност е, че ще се успокоят и в крайна сметка ще спрат да звънят в полицията. Сериозните престъпления са в миналото, животът продължава.

Според учените обаче е много вероятно да се развие и друг сценарий: много от доброволците не само, че няма да приемат мисълта, че са си свършили добре работата, но и ще продължат да се обаждат в полицията за „подозрителни“ според тях неща, които обаче по-скоро са нормални – пешеходец, пресичащ неправилно или човек, разхождащ се нощно време.

Деформация на концепцията

Сигурно много подобни ситуации са изникнали вече в съзнанието ви. Проблеми, които никога не ви оставят на мира, защото продължавате да променяте дефиницията и представата си за тях. Този феномен се нарича „деформация на концепцията“, като постоянна смяна местоположението на футболната врата на игрището. Тя може да се окаже много неприятно изживяване. Как да сте сигурни, че напредвате с разрешаването на даден проблем, ако мозъкът ви не спира да променя дефиницията за разрешен проблем?

Кога се случва? Защо? Как можете да го избегнете?

В търсене на… проблеми

За да разберат как точно се променят концепциите на човека, когато даден проблем вече не е сериозен, учените сформират група от доброволци при лабораторни условия и им задават елементарна задача: да наблюдават компютърногенерирани лица и да решат кое от тях им се струва „застрашително.“ Лицата са внимателно проектирани от учените, за да има както много страшни, така и съвсем безобидни.

Колкото по-малко на брой страшни лица им се показват, толкова повече участниците в експеримента променят представата си за страшен. Разширяват я непрестанно. В един момент, когато вече не им се показват плашещи изражения, те започват да ги намират сред такива, които преди това са определяли като безобидни. Вместо критериите им за заплаха да остават непроменливи във времето, се оказва, че те се променят според броя заплахи. Колкото по-малък е той, толкова повече ги откриват сред останалите.

Този тип непоследователност не се ограничава само със заплахите. При друг експеримент хората са помолени да вземат още по-лесно решение, а именно дали цветните точки на екрана са сини или лилави.
Колкото по-малко са сините точки, толкова повече те започват да определят лилавите като сини.

Хората го правят дори, когато бъдат предупредени, че сините точки ще стават все по-малко, или когато им се предложи парично възнаграждение, ако не променят мнението си.

Тези резултати доказват, че подобно поведение не може да се контролира изцяло. В противен случай хората щяха да отстояват една и съща позиция, за да спечелят парите.

Концепцията за неморално се разширява

След визуалните експерименти със страшните лица и цветните точки, учените решават да проверят дали преценката и поведението на хората се отнася само до зрителната им система. Дали резултатите ще са същите, ако става дума за ситуации, свързани с нравствена, вътрешна оценка?

Лесно ли се променят моралните убеждения?

Те провеждат опит, при който карат участниците да се запознаят с различни научни изследвания, след което да споделят дали ги определят като морални или не. Учените смятат, че тук няма да открият същата непоследователност и изменчивост, както при лицата и цветните точки.

Защо ли? Защото моралните оценки са по-устойчиви във времето. В крайна сметка, ако днес смяташ, че жестокостта и насилието са проблем, почти сигурно е и утре да си на същото мнение, без значение на колко сцени на насилие си станал свидетел в рамките на деня, нали?

За тяхно учудване обаче същата променливост се наблюдава и тук. Колкото по-малко са неморалните проучвания, толкова по-често започват да определят другите като такива, тоест стават по-строги съдници.

Мозъкът обича сравненията

Защо хората не могат да спрат да намират нови и нови проблеми, дори когато те вече са решени? Според учени от областта на когнитивната психология и невробиологията този тип поведение е следствие от основния начин, по който мозъкът обработва информацията. Той постоянно сравнява това, което в момента му се предоставя, с онова, което е обработил по-рано.

Вместо внимателно да преценявам колко страшно изглежда наистина едно лице, сравнено с другите, мозъкът може просто да го съпостави с останалите лица, които човекът е видял допреди малко, с вече изградената обща представа за видените до този момент изражения или с най-малко или най-много заплашителните сред тях. Сред серия от безобидни лица, човек започва да вижда и тях като страшни.

Относителни сравнения

Оказва се, че за мозъка относителните сравнения често изискват по-малко енергия, отколкото абсолютните измервания. За да ви стане още по-ясно, си представете как би било по-лесно първо да запомните кой е най-висок от братовчедите ви например. Чак след това, на база тази информация, можете да посочите кой сред тях е по-нисък и най-нисък.

Човешкият мозък е еволюирал до степен да използва относителните сравнения в най-различни ситуации, защото те много често му осигуряват достатъчно информация, за да можете да се справяте с житейските трудности и да правите избори. При това с цената на минимални усилия.

По-последователен, когато се налага

Има случаи, когато относителните сравнения вършат чудесна работа, да. Ако търсите приятен ресторант, е нормално представата ви за „приятен“ да е различна, ако сте в Париж, Тексас или в Париж, Франция.

Би било опасно обаче да променяте критериите си за подозрително и опасно, защото това би навредило на хора, които вероятно не са сторили нищо лошо в действителност.

Как да бъдете по-последователен? На този етап учените все още търсят ефективни начини да се противопоставят на тези чудатости на човешкия мозък.

Възможна стратегия е когато вземате решения и последователността има много важно значение, да си поставите ясни граници и критерии. Така лесно ще можете да си спестите намирането на нов за вас, а всъщност несъществуващ, проблем.