Изкореняване на лошия навик

Ежедневно затвърждаваме действия, които отдавна са ни станали навик, без дори да се замислим, какво ни носят те. Палим цигара (уж, за да излезем от офиса), дъвчем разсеяно бърза храна (а щяхме да спазваме режим), почиваме си, лежейки пред телевизора с часове (и се оплакваме от схванат гръб).

Може да продължите да изброявате и сами, докато се сдобиете с дълъг списък с множество навици, които вредят, и докато внезапно осъзнаете, че постепенно сте се отказали от карането на колело и разходките, от здравословното хранене, от книгата вечер, от пътуванията…

Защо поддържаме лоши навици?

Саморазрушителното поведение, поддържащо навици, които унищожават здравето, изключително рядко е съзнателно. Освен склонните към самонараняване и самоубийство хора, които си вредят пряко, малко хора си причиняват умишлена вреда с такива бавни способи, като поддържането на вредни навици.

Оказва се, че и тук можем да видим как инстинктите са се намесили и вместо да помагат, пречат на нашите планове. Несъзнателно ние сме склонни към мързел, още от времето, когато е било много трудно да се набавя нужната за живот храна, е останало желанието да пестим енергия. Да се стараем да постигаме резултати с малко усилие, да сме пасивни, когато обстоятелствата не изискват друго, е съвсем естествено.

Второто нещо, което виним за граденето на лоши навици, е подсъзнателното желание за повече. Предпочитаме храната по-вкусна, усещанията по-силни, изображенията по-ярки. Това желание за засилване на нещата е водило човечеството по пътя към индустриалния и научен прогрес, но е довело и човека до желанието да приема храната си с по-ярко изразен вкус (тоест с повече сол, захар, мазнини), леглото да е по-меко, телевизорът по-голям, удоволствията повече и по-силни, а усилията по-малко.

Личността не се замисля дали тези удоволствия са полезни, или вредни, поради простата причина, че социумът ги насърчава и ги прави желани. По-силното удоволствие, оправдано с масовостта на действието, което го доставя, се приема от психиката като нещо съвсем нормално. Защото сме приласкани от инстинкта за доставяне на удоволствие и заблудени от отношението на околните - щом те го правят, значи няма да ни нанесе вреда.

Инстинктите ни могат да ни водят за носа цял живот, но нали човечеството се гордее, че е прекрачило през тях и вече е на друго, различно ниво. Ние обработваме информацията различно от останалите видове на планетата и можем да съзнаем дългосрочните последствия от действията си. Ето защо, когато получим, обработим и осъзнаем информация, отнасящата се до нашето здраве, в нас се появява желание да прекратим практиките, които ни вредят.

Въпросът е дали ги потискаме, или напротив - даваме сили на подобни желания?

Как да изкореним навика

Ако усетите порив да спрете някой неприятен, вреден или просто забавящ развитието ви навик, трябва да знаете няколко неща. Времето, в което вземате това решение, не е особено дълго. Информацията, алармирала съзнанието ви, че си вредите няма да е особено тревожеща след ден, ако навикът ви носи удоволствие през това време. Не е необходима много воля, за да поддържате тенденцията на обмисляне, необходима ви е информация – подробности, детайли, които да дават храна за анализ на личността на всички нива. Вярно е, че отказването от вече категоризиран като вреден навик изисква упоритост, но постоянното информиране, вземането на незабавни мерки и заместването му, могат да свършат изключително добра работа. Информирането относно последствията може да ви се стори като излишно натоварване с плашеща или неприятна информация. Но всъщност е начинът да добиете пълна яснота с какво се борите, а това ви е необходимо.

Незабавното предприемане на действия е начинът да вземете мерки въобще. Факт е, че всичко оставено за после се върши с много по-малка мотивация. Това ще ви попречи. Техническото изпълнение, изискващо отлагане трябва да бъде започнато най-малко като подготовка. Всяко нещо, което отлагате, ще е с по-ниска мотивация, всяко нещо, което искате да насърчите, трябва да се случва възможно най-скоро.

Заместването

Познато ли ви е твърдението, че "само навик може да замести навик". Факт е, че едно заучено поведение се замества най-ефективно със заучаване на друго поведение, което носи повече доволство, облаги или друга приоритетна за личността ценност. Намирайки с какво да заместим неприятния навик, няма да дадем много шансове на самите себе си за отпорa, които по принцип срещаме при отказването от нещо желано.

Ние всички сме хора, гордеещи се с това, че живеем по свой избор.

Наистина ли бихме избрали вредата, която си причиняваме, ако ни бяха дали този избор отново?