Йерархията на несъгласието: добрите и лошите аргументи

За все повече хора онлайн преживяванията са неотменно свързани с оживени спорове и конфликти както с близки и приятели, така и с непознати. Интернет пространството представлява полезен и удобен начин за споделяне на информация, но когато мненията се различават, това може да доведе до множество несъгласия и кавги.

Авторът на критичния анализ е Пол Греъм (Paul Graham) – компютърен програмист с докторантура от Харвардския университет, който също така е предприемач и писател. Олицетворявайки истинския ренесансов човек, Греъм също така е изучавал изобразително изкуство във Флорентинската академия за изящни изкуства и Института по дизайн в Роуд Айлънд, както и философия в Университета Корнел.

Определян като хакера философ, Греъм е писал интересни анализи на множество различни теми в своя популярен блог. Един от най-важните приноси на харвардския възпитаник е неговото есе на тема "Как да спорим", в което компютърният програмист предлага йерархия на несъгласието.

В разсъжденията си Греъм осъзнава, че интернет пространството се е превърнало в безпрецедентен проводник за комуникация между милиарди хора. Но в повечето случаи коментарите изразяват различията в позициите.

Въпреки че коментарите във форуми или други сайтове може да създаде впечатлението, че светът се изпълва с все повече гневни хора, реалността е съвсем различна. Според компютърния специалист обаче интернет споровете (а и всички други) могат се превърнат в по-добре конструирани дискусии с много по-благоприятни резултати. За да представи нагледно добрите (ефективните) и лошите (неефективните) аргументи, Греъм съставя "Йерархия на несъгласието".

"Йерархията на несъгласието" е съставена от 6 нива, като по-ниските представляват зле представени доводи, които по-скоро ще предизвикат бурна негативна реакция в опонента, отколкото да променят позицията му. С увеличаване на нивата аргументите стават все по-сложни и логични, а възможността спорът да предизвика промяна в становището на събеседника нараства значително.

Ниво 0: Обиди

За Греъм най-ниското ниво на разногласие представлява употребата на обиди. Това може да приеме формата на изключително груби и оскърбителни думи или изкусно написани нападки. Независимо от формулировката обидите, насочени към събеседника, няма да имат никакъв друг ефект, освен да разпалят страстите и да наранят чувствата.

Ниво 1: Ad hominem

Този вид аргументи атакуват личността вместо позицията, която опонентът заема. Буквалният превод от латински е към човека. Първото ниво на йерархията включва компрометирането на мнението чрез злепоставянето на индивида, който го изказва. Аргументите от този род не се фокусират върху основното твърдение, а върху качествата на този, който изказва становището си.

Ниво 2: Критика на тона

Ниво 2 представлява по-висока форма на разногласие, като фокусът на дебата се измества от личността към самите доводи. Критиката на тона представлява минимална реакция спрямо аргументите, като тя е насочена към презентацията, вместо към същността на думите.

Например изказванията в онлайн пространството могат да бъдат определени като високомерни, лекомислени или прекалено емоционални. Но какво значение наистина има презентацията на текста, особено когато определянето на тона на опонента е нещо изначално субективно?

Ниво 3: Опозиция

С изкачване на нивата на йерархията аргументите стават все по-смислени и сложни. Тук вече се критикува съдържанието на становището на опонента, като се представя противоположната позиция, но с много малко доказателства и обосновка. Индивидът, който използва подобни аргументи, просто представя нагледно собственото си мнение, което е в противоречие с това на събеседника си.

Ниво 4: Контрааргумент

Това ниво в йерархията на несъгласието е първата стъпка към по-продуктивни дискусии. Контрааргументът е противопоставяне, придружено от доказателства и разсъждения. Когато основният контрааргумент е насочен към същността на становището на опонента, то тогава добре съставените и логични доводи могат да бъдат убедителни и ефективни. За съжаление, прекалено често аргументите на двамата участници в спора са насочени към различни неща.

Ниво 5: Опровержение

Според Греъм това е една от най-успешните форми на изразяване на несъгласие, която превръща спора от безсмислена кавга в ползотворна дискусия. Добър начин за опровергаване на опонента е да използвате неговите думи, но да намерите пропуск в аргументацията му.

Ниво 6: Опровергаване на основния аргумент

Тази тактика е най-силната форма на несъгласие според Греъм, която включва опровергаването на основното твърдение в позицията на опонента. Това е различно от атакуването на не толкова важни аспекти от аргумента. Пример за това е, когато критикуваме граматиката или пунктуацията (което ни връща на Ниво 1) или посочваме фактически грешки, свързани с имена или дати. Осен ако тези детайли не са съществени за основния аргумент, нападките само служат за злепоставяне на противника в дебата отколкото за опровергаването на становището му.

Усвояването на тези способи за оценяване на ефективността на аргументацията може значително да помогне за поддържането на добрия тон. Не забравяйте, че независимо дали спорите с онлайн тролове или с близки и приятели, винаги може да се опитате да подобрите качеството на дискусията.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: bigthink.com
Снимки: pixabay.com; canva.com