10 тревожни поведения, които могат да бъдат реакция на травма в детството

Освен по външния вид, хората се различаваме и по поведението си. Понякога то не е странно за обкръжението ни, но може да изглежда неестествено за външен наблюдател. Въпреки че поведението ни може да е приемливо за околните, понякога то е резултат на повишени нива на тревожност.

Някои от характерните черти на тревожността включват нервност, страх от говорене на публично място или страх от тълпи. Но някои форми на безпокойство не са толкова очевидни, като например страх от усамотение с друг човек. Независимо от тяхната разпознаваемост, много тревожни поведения могат да бъдат свързани с преживяна травма в детството. Изследванията показват връзка между детската травма и редица симптоми на тревожност, установявайки, че нашите преживявания в детството често водят до прояви на поведение, присъщи и в зряла възраст.

Страхът от критика и негативна оценка се проявява по много различни начини. Много хора, преживели травма в детството, се страхуват да бъдат поставени в ситуация, от която не могат да избягат. Желаем да избегнем всяко преживяване, което ни напомня за времето, когато не сме били в състояние да избягаме от дискомфорта.

Тези реакции се проявяват в много различни области от живота на човек. Десетте най-често срещаните са:

1. Избягване на телефонни разговори

За хората, които не страдат от социална тревожност, отговарянето на телефонно обаждане може да изглежда като проста задача, а избягването на разговорите като мързел. Това, което различава този вид тревожност от нормалния мързел, е скокът на нивата на адреналин и кортизол. Докато поръчването на храна за вкъщи може да бъде неутрално преживяване, отговорът на неочаквано обаждане предизвиква страх.

>>> 3 начина да се справите с фобията си от говорене по телефона

2. Усамотение и мълчание по време на групови събития

Много форми на социално безпокойство могат да бъдат резултат от израстването в хаотична среда, в която да бъдеш постоянно подготвен за вербална разправия е необходимост. Поради това нервната система на много възрастни, преживели подобна травма, е свръхстимулирана по време на групови събития. Ситуациите, в които се очаква човек да е постоянно ангажиран с другите, могат да бъдат крайно изтощителни, което поражда необходимост от усамотение и мълчание. Много хора със социална тревожност откриват, че това преживяване всъщност е по-стресиращо, отколкото събитие, на което не са подложени на натиск.

3. Чувство на дискомфорт от непознати хора, седящи в близост

Много хора със социална тревожност предпочитат да бъдат сами в киносалона или на голямо разстояние от останалите зрители. Присъствието на непознат човек в близост до тях им пречи да се съсредоточат върху филма. Тази тревожност всъщност може да е резултат от израстването в среда, в която границите са били постоянно нарушавани. Следователно, наличието на голям личен балон е от съществено значение за поддържането на вътрешен комфорт.

4. Необходимост от сядане на определени места

Хора, преживели травма в детството, съобщават, че предпочитат да седят с гръб към стената, а не към врата или открито пространство. Поради постоянното състояние на свръхбдителност, нервната система е в режим на постоянна готовност за всяка заплаха, дори и нелогична. Сядането на място, от което може да се наблюдават стаята и хората в нея, изглежда успокоява това нервно напрежение.

5. Прекомерен прием на храни и алкохол

Преживелите травма прилагат методи за самоуспокоение, често под формата на прекомерен прием или избягване на храна или алкохол. Според проучване, проведено през 2021 г., хората с хранителни разстройства често имат анамнеза за неблагоприятни детски преживявания и травми. Въпреки че не всички нездравословни модели на хранене или употреба на вещества отговарят на критериите за разстройство, съществува връзка между прекомерния прием и травмите в детството.

6. Страх от неочаквано почукване на вратата

Според Кейти Гилис, психотерапевт, има два типа хора – хора, които отварят вратата, когато чуят почукване, и такива, които се крият и чакат човекът да си тръгне. Кейти е на 30 години, когато разбира, че реакцията й на неочаквано почукване на входната врата не е присъща за всички хора. Често това повишено чувство на параноя и тревожност е свързано с неприятни преживявания в детството.

7. Постоянна нужда да се извиняваш

Когато хората са постоянно критикувани или карани да се чувстват, че всичко е по тяхна вина, те развиват силно чувство на срам. Това се проявява в постоянна нужда да се извиняват, дори когато не са направили нищо лошо. Това често е резултат от емоционално насилие или пренебрегване в детството.

>>> Защо някои хора постоянно се извиняват

8. Нарушен стресов отговор

Когато нервната система не се регулира правилно за продължителен период, е нормално човек да има повишен отговор на шумове или стимули, които другите не забелязват. Наличието на усилен рефлексен отговор след стряскане е свързано с детска травма и насилие.

9. Нежелание за съжителство с други хора

Нежеланието за съжителство с други хора често се дължи на невъзможността за контролиране на безопасно пространство в миналото, като например израстването в дом, в който границите са размити и поверителността е нарушена.

10. Неудобство в присъствието на определени хора

Израстването в среда, в която възрастните невинаги са в безопасност и заслужават доверие, кара мнозина да се чувстват неспокойни в присъствието на непознати. Хората, които са преживели травма в детството, имат засилено усещане относно чувството на комфорт и доверие.