5 лоши навика, убиващи отношенията

Връзките ви са предизвикателства, изпълнени със страст, конфликти и изтощение? Щом редовно се оказвате ощетени и изнемощели след края на отношенията, може би е добре да прочетете списъка с навици, имащи вина за подобни ситуации.
Ако съзрете един (а може би и повече) от тези навици в себе си, то ще сте направил първата крачка към това да ги промените.

1. Предположения

Когато обичаме някого и сме прекарали много време с него, лесно е да се предположи, че знаем точно какво мисли и чувства.
Но правенето на предположения е събирателен антипод на двете неща, които осигуряват здравословна връзка, а именно доброто слушане и ясната комуникация. Иначе речено противодействате пряко на добрата си връзка.
Мислите, че никога не правите предположения за партньора си? Потърсете навици като завършване на изреченията му, използване на за думи като "винаги" и "никога", когато говорите с него или за него. Неща като „никога не мие чиниите“ или „винаги си седим у дома, докато другите се забавляват“, всъщност ви оборват.

2. Проекция

Психологическата проекция е, когато приписвате мисли и чувства, които не харесвате в себе си, върху хората около вас, обикновено, без да осъзнавате, че правите това. Тя може да остави другия човек като в капан, на това че не сте възприемчиви към думите и действията му и дори го тормозите. Например, ако сте "дълбоко разтревожени", че вашата половинка е променила чувствата си (докато всъщност вие имате съмнения в своите), то може би игнорирате всичко, което прави за вас, обвинявайки го, че вече не ви обича достатъчно.
Проекцията е знак, който се разпознава изключително трудно самостоятелно, защото е естествено и удобно да приемате ролята на жертва, да претендирате за сила и отговорност, докато отричате дълбоките си чувства. Често това е следствие на наказания в ранна възраст, че не сте били „добри“ през цялото време. Криенето на емоции дори от себе си най-често е следствие от детството.

3. Съмнение

Има съмнения в отношенията, които са нормални в процеса на опознаване на другиго, преди да стигнете до следващото ниво на ангажираност. Например, може да се съмнявате, ако се преструвате, че харесвате приятелите на партньора си или се питате той ли би бил единствения, щом интимните ви контактни не са впечатляващи.
Някой съмнения наистина не са разрушителни, а полезни. Ако той/тя е взел от парите ви, без да пита — то е съвсем разумно да се зародят съмнения в надеждността му.
Но е съвсем друго, ако във всяка връзка непрекъснато поставяте под въпрос мотивите на другия и намирате вина. Манталитета „не съм аз виновен, те са!“, ви кара да виждате в изкривена светлина партньора си и връзката си. Подобни подозрения ви саботират. Замислете се над тази черта, тя може да издава страх от интимност, несигурност, ниска самооценка, детска травма и неспособност да се доверявате.

4. Липса на граници

Личните граници са "знаците за спиране", които имате в живота — ограниченията, поставени върху начина, по който другите могат да се отнасят с вас и какво могат да очакват. Ако не ги поставите правилно, може да се окажете уморени, тайно да се оплаквате от партньора си или да се чувствате непризнати като жертва, просто защото той несъзнателно прекалява.
Този навик най-често разбива няколко връзки, преди да бъде усетен и премахнат, защото хората трудно съзнават, че партньорите им не желаят да ги контролират и да показват неуважение. Вие сте хората, решаващи къде да се сложат граници. Може дори да сте наливали време и енергия, без да са били поискани (знак за силна емоционална зависимост). За съжаление подобно поведение е моделирано отново в детството, когато сте били насърчавани да се влеете в семейната динамика, а сега развивате нови форми на зависимост (поради липсата на по-добри модели).

5. Импулсивност

Импулсивността означава, че сте склонни да действате, подтикнати от емоциите и мислите си, преди да можете да се спрете. Тя ще доведе взаимоотношенията до постоянни възходи и падения, в които непрекъснато ще трябва да се борите да „връщате“ изгубените обич и доверие на партньора.
Твърде силните форми на този навик са един от симптомите на граничното личностово разстройство, свързано с травма в детска възраст (най-често физическо или сексуално насилие).

Познато ли ви звучи? Спокойно! Можете да преодолеете тези лоши навици

Ако се разпознаете в описаните горе навици, не се паникьосвайте. Лошите привички могат да се променят и признанието винаги е мощната първа крачка напред.
Всички написани неща са такива, над които може да се работи. Винаги можете да вземете книга за самопомощ и да напреднете много, благодарение на нея. Ако ви притеснява, че някой от тях е твърде силен, и виждате здравите му корени в детството си, то е най-разумно да се обърнете към психолог. Той може да напътства изясняването на моделите и обработването на преживяванията, които са ви довели до това поведение. Добър специалист ще подпомогне неимоверно промяната в мисленето и изграждането на здрави взаимоотношения.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимки: ravishly.com; psychologos.ru; lifestyle.ng

Още по темата:

• С правилния партньор ли съм? – част 1
• 4 начина да изберете по-добър партньор
• Качество # 1, което да търсите в един романтичен партньор
• Партньорът ви прилича на някой от родителите ви - трябва ли да ви притеснява