5 лоши навика, убиващи отношенията

Взаимоотношенията ви са предизвикателства, изпълнени със страст, конфликти и изтощение? Щом редовно се оказвате ощетени и изнемощели след като настъпи разрив в тях, може би е добре да прочетете списъка с навици, имащи вина за подобни ситуации.

Ако съзрете един (а може би и повече) от тези навици в себе си, то ще сте направили първата крачка към това да ги промените.

1. Предположения

Когато обичаме някого и сме прекарали много време с него, лесно е да се предположи, че знаем точно какво мисли и чувства.

Но правенето на предположения е събирателен антипод на двете неща, които осигуряват здравословна връзка, а именно доброто слушане и ясната комуникация. Иначе речено противодействате пряко на добрата си връзка.

Мислите, че никога не правите предположения за партньора си? Потърсете навици като завършване на изреченията му, използване на думи като "винаги" и "никога", когато говорите с него или за него. Неща като "никога не мие чиниите" или "винаги си седим у дома, докато другите се забавляват" всъщност ви оборват.

2. Проекция

Психологическата проекция се състои в това да приписвате мисли и чувства, които не харесвате у себе си, върху околните, обикновено без да осъзнавате, че правите това. Когато ползвате този психичен защитен механизъм, другият може да се чувства в капан на това, че не сте възприемчиви към думите и действията му, дори го тормозите. Например, ако сте "дълбоко разтревожени", че вашата половинка е променила чувствата си (докато всъщност вие имате съмнения в своите), то може би игнорирате всичко, което прави за вас, обвинявайки го, че вече не ви обича достатъчно.

Проекцията е знак, който се разпознава изключително трудно самостоятелно, защото е естествено и удобно да приемате ролята на жертва, да претендирате за сила и отговорност, докато отричате дълбоките си чувства. Често това е следствие на наказания в ранна възраст, че не сте били "добри' през цялото време. Криенето на емоции дори от себе си най-често е следствие от детството.

3. Съмнение

Има съмнения в отношенията, нормални в процеса на опознаване, преди да сте стигнали до следващото ниво на ангажираност. Например, може да се съмнявате, ако се преструвате, че харесвате приятелите на партньора си или се питате той ли е Човекът, щом интимните ви контактни не са впечатляващи.

Някои съмнения наистина не са разрушителни, а полезни. Ако той/тя е взел от парите ви, без да пита — то е съвсем разумно да се зародят съмнения в надеждността му.

Но е съвсем друго, ако във всяка връзка непрекъснато поставяте под въпрос мотивите на другия и намирате вина. Манталитетът "не съм аз виновен, ти си!" ви кара да виждате в изкривена светлина партньора си и връзката си. Подобни подозрения ви саботират. Замислете се над тази черта, тя може да издава страх от интимност, несигурност, ниска самооценка, детска травма и неспособност да се доверявате.

4. Липса на граници

Личните граници са "знаците за стоп", които имате в живота си. Те са ограниченията за начина, по който другите могат да се отнасят с вас, и за това какво могат да очакват. Ако не ги поставите правилно, може да се окажете уморени, тайно да се оплаквате от партньора си или да се чувствате непризнати т.е. като жертва, просто защото той несъзнателно прекалява.

Този навик най-често разбива няколко връзки, преди да бъде усетен и премахнат, тъй като хората трудно съзнават, че партньорът им не желае да бъде контролиран и третиран с неуважение. Вие сте този, който решава къде да се сложат граници. Може дори да сте наливали време и енергия, без да са били поискани (знак за силна емоционална зависимост). За съжаление подобно поведение е моделирано отново в детството, когато сте били насърчавани да се влеете в семейната динамика, а сега развивате нови форми на зависимост (поради липсата на по-добри модели).

5. Импулсивност

Импулсивността означава, че сте склонни да действате, подтикнати от емоциите и мислите си, преди да можете да се спрете. Тя ще доведе взаимоотношенията до постоянни възходи и падения, в които непрекъснато ще трябва да се борите да "връщате" изгубените обич и доверие на партньора.

Твърде силните форми на този навик са един от симптомите на граничното личностово разстройство, свързано с травма в детска възраст (най-често физическо или сексуално насилие).

Добрата новина е, че лошите навици могат да се променят и признанието винаги е мощната първа крачка напред. Всички изброени по-горе неща са такива, над които може да се работи. Винаги можете да вземете книга за самопомощ и да напреднете много, благодарение на нея. Ако ви притеснява, че някое от тях е твърде силно, и виждате корените му в детството си, то е най-разумно да се обърнете към психолог. Той може да напътства изясняването на моделите и обработването на преживяванията, които са ви довели до това поведение. Добър специалист ще подпомогне неимоверно промяната в мисленето и изграждането на здрави взаимоотношения.