Как лъжите увреждат емоционално самия лъжец

Случвало ли ви се е да разкажете на приятел напълно измислена история или случка, за да го развеселите или да му спестите неприятно изживяване? Познавате ли някого, който ви е признавал, че е завишил некоректно допълнителните си заработени часове, за да получи по-голяма заплата?

„Белите“ лъжи

Някои биха определили тези лъжи като „бели“ или незначителни. Сякаш са нещо безобидно, леко кривване от правия път, дреболия на фона на мащабните корпоративни измами, които се случват навсякъде. Смята се, че „бялата“ лъжа не е нищо сериозно, ако има за цел да предпази отношенията ни с някого. Учените анализират възможните финансови и законови последици от подобни дребни лъжи като например раздуването на направени разходи или пък кражбата на химикалки от офиса. Дали обаче последиците са само от такъв характер? Дали нечестността не се отразява негативно на емоционалната ни интелигентност? Лъжите се пропиват в способността ни да разчитаме чувствата на околните. Според изследванията щетите са реални и трайни.

Повече лъжи – по-ниска емоционална интелигентност

След извършени проучвания по темата учените стигат до извода, че една нечестна постъпка би могла да навреди сериозно на умението на човека да общува с другите. Дори и с хора, които нямат връзка с лъжата. Когато изречем лъжа или постъпим нечестно, е много по-вероятно да се отдалечим от останалите и да не чувстваме близост (например да не се чувстваме обвързани с другите било то в ролята си на сестра, приятел, колега или баща). Впоследствие по-трудно успяваме да разгадаем чуждите емоции.

Този тип проучвания са отправна точка в опитите да се разбере основополагащата вътрешноличностна динамика най-вече в организациите. Служебните взаимоотношения могат да бъдат продуктивни – тоест да обогатяват и вдъхват сили, или разяждащи – да причиняват болка и неправилно функциониране на системата.

Способността да разчитаме и откликваме адекватно на емоционалното състояние на другите помага да бъдем подкрепящи, просоциални и състрадателни. А подобно поведение е в основата на стабилните служебни взаимоотношения. Когато не сме честни на работното си място, попадаме в затворен кръг от недоразумения и пропуснати възможности за създаване на позитивни връзки, тъй като лъжата води след себе си отдалечаване от останалите и отслабване на способността да изпитваме емпатия. А тези последици са разрушителни не само за организацията, а и за хората вътре в нея – онзи, който е нечестен, и околните.

Лъжата вреди на способността да разчитаме чуждите емоции – научни експерименти

Експеримент 1

Въпросната динамика е предмет на изследване, в което участват 250 двойки. Във всяка от двойките единият трябва да излъже или да каже истината, но и двамата трябва да оценят емоциите на отсрещната страна. Заключението е, че тези, които лъжат, сравнени със своите партньори, са по-малко прецизни при разпознаване емоциите на другия. Хората, които трябва да излъжат, са инструктирани не да измислят голяма лъжа, а по-скоро да си съчинят история за това как търсят работа – нещо, което би развеселило другия, или пък би го накарало да се почувства по-добре, предвид собствения му опит в търсене на нова работа.

Другата част от участниците трябва да разкажат истинска история, свързана с опитите им да си намерят работа.

След като си споделят един на друг историите, всеки от тях трябва да изслуша реалната история на партньора си и да опише емоциите, които според него той изпитва. В края на експеримента и инструктираните да излъжат, и техните партньори разкриват собствените си чувства, както и тези, които са доловили, че изпитва отсрещната страна. Изследването използва именно тази информация, за да изчисли точността на всеки от участниците при дефиниране на емоциите, на база разликата между отговорите на едната и другата група. Резултатите показват, че онази част от хората, които са били инструктирани да излъжат, са се справили много по-зле в разгадаването на чувствата на партньора си.

Изненадващо е, но се оказва, че тези на пръв поглед дребни лъжи, зад които няма користна цел, успяват да навредят сериозно на човешката способност за разбиране на чуждите емоции впоследствие.

Направени са още два допълнителни експеримента. При единия се създават специфични условия, които да предразположат участниците към лъжа. А при другия - точно обратното – премахнати са всички предпоставки за нечестност.

Експеримент 2

Всички участват в игра на зарове, при която колкото по-висок е резултатът, толкова повече пари могат да бъдат спечелени. Има и възможност за бонус, в зависимост от числото, което се падне. Всеки от участниците е помолен да избере дали бонусът му ще се определя от числото, което е отгоре или отдолу на зара, но преди да го хвърли. Част от хората наистина правят своя избор предварително, но останалите записват какво избират, след като са хвърлили зара, което им позволява да изберат по-голямото число и съответно да печелят по-голям бонус. Тяхната печалба надвишава в пъти тази на честните играчи, което означава, че те наистина са спечелили бонусите си по нечестен начин.

След края на играта тези, които са излъгали, трябва да изгледат 42 кратки видеа, с които да се оцени способността им да разчитат емоциите на другите. В тези видеа актьори изразяват най-различни емоции посредством гримаси, промяна в гласа и език на тялото.

Обобщените резултати и от четирите експеримента с общо 1879 участници разкриват, че онези, които вероятно са излъгали, са се справили по-слабо на теста за определяне степента на емпатия, в сравнение с другите, които или не са имали възможността да излъжат, или просто са избрали да бъдат честни. Учените забелязват, че нечестните играчи сякаш се чувстват много по-слабо свързани с околните по какъвто и да е начин. Те се дистанцират от тях, а това неизменно води до по-слабо умение да разбират чувствата им.

Експеримент 3

На по-късен етап е проведено още едно изследване, вече в извънлабораторна среда. В него 250 служители на пълен работен ден споделят колко често постъпват нечестно или изричат лъжа (например „Има случаи, когато нарушавам условия по договора с клиента.“).

След това участниците са подложени на тест за оценяване нивото на емпатия, така наречения “Reading the mind in the eyes”, или тест за разгадаване на мислите чрез погледа. Той е разработен от Симон Барон-Коен и негови колеги от университета в Кембридж. По време на експеримента са направени 36 теста. Участниците трябва да погледнат актьор в очите и да посочат какво чувства той според тях. Учените заключават, че колкото по-често е лъгал участникът в реалния живот, толкова по-трудно и погрешно е дефинирал емоцията на актьора.

Все пак негативният ефект се изразява с различна сила в зависимост от нивото на социална сензитивност, заложено на всеки човек. Хората, които са по-чувствителни към социално-емоционалните нюанси на заобикалящата ги среда, не са така силно повлияни от лъжата, когато трябва да проявят емпатия. При средностатистическия участник обаче се забелязва силно отрицателно въздействие.

Лъжата дехуманизира

Намалената способност да изпитват емпатия създава допълнителни затруднения за хората, които постъпват нечестно. Тези, които използват лъжи, за да спечелят повече пари в играта със заровете, са по-склонни да дехуманизират актьорите във видеата. Характерно за тях е също така, че вероятността да постъпват по сходен начин и в други ситуации е много по-голяма.

Фалшивото поведение отслабва способността ни да разгадаваме чуждите емоции и ни нанася много вреди. Веднъж постъпили нечестно, е напълно възможно да се дистанцираме от другите като ги дехуманизираме. Допуснем ли това, пред нас се отварят още и още възможности да излъжем. Дори дребните на пръв поглед лъжи или нечестни постъпки могат да имат негативни последици, а именно да отслабят основата на човешкото в нас: социалната ни свързаност.