Когнитивно развитие през третата година на детството

Тригодишните са деца, вече преживели емоционалните и когнитивни предизвикателства на „ужасната втора годишнина“, навлизат в по-сложна фаза на когнитивен растеж. В периода около третата година психиката не само ще забележи, че небето е синьо, а и ще пожелае да знае защо. През 3-та и 4-та година опознаването на околната среда се извежда на различно ниво за личността. Важност придобиват причинно-следствените връзки и „защо“ става най-използваната дума

Категоризация

Едно от най-съществените за развитието неща през първите пет години е изучаването и разделянето на категории. Цветовете, животните, цифрите и буквите са едни от най-ранните примери за категории, които децата научават. Тригодишното трябва да е започнало да разпознава цветовете и да стартира ученето на цифри, да брой (с помощта на възрастен) и да проявява желание да знае какво значат надписите. Категоризирането ще му е полезно в бъдеще, когато се опитва да разбере нещата и да проследи логиката им. През третата година се създават основите на способността, върху която впоследствие детето ще гради бъдещите си знания.

Памет

Паметта на тригодишна възраст също постепенно расте, като ще стигне до ниво, в което ще може да се разбират няколко последователни стъпки за извършване на действията. Може да помолим детето да прибере играчка, да си събуе обувките и да дойде на масата за вечеря. Повечето деца запомнят все повече от инструкциите, които са им дадени. До третата година последователността е убягвала на детето, трябвало е стъпките, за извършване на действията, да се подават по една, но в третата година е нужно да му се дават постепенно по няколко, с цел да се усъвършенства.

Въображение

Фантазията играе важна роля и в развитието на мозъка при всички възрасти, но може спокойно да се каже, че е един от двигателите за напредъка на интелигентността в тригодишната възраст. Децата могат говорят за въображаеми приятели или да се преструват, че са любимите си герои от телевизията и животинки, които харесват. Неприятната страна е, че започват да лъжат и да проверяват колко им се вярва. Фантазирането развива изключително много логиката на ума и възможността за критично мислене. Тя подпомага изживяването на социално неприемливи желания и ограничения, които детето трябва да приеме и подкрепя решаването на творчески проблеми. Колкото по-оригинална е фантазията (неограничена от родителите или телевизионните правила), толкова по-голяма е мозъчната експанзия. Важно е да не ограничаваме поривите на въображението, дори те да се изразяват в лъжа, защото това няма да спре лъжите по принцип, но пък ще въведе елемент на нежелателност във въображението и креативността.

Поредност

Тъй като децата започват да разбират истории и фантазии, редът, в който се случват нещата, става важен и по-лесен за асимилиране. Малчуганите ще започнат опитите да преразказват любима история и да информират за основните събития в правилния им ред. С времето разказването става все по-умело и е разумно възпитатели и родители да започнат да задават въпроси относно историите и причините за случващото се в тях, това ще подпомогне логическите процеси и скоро детето само ще започне да задава въпроси. Подобно ориентиране в последователността на случващото се и търсене на логични причини за реда повишават интелигентността и спомагат за узряване на детската психика.

Питане

Между третата и четвъртата година въпросите изглеждат безконечни. Това може да уморява околните, но всъщност е основата, на която се градят знанията за света, защото без тях, детето може да реши, че всички неща следват само една схема и да не потърси други логични обяснения. На тази възраст мисълта от фиксирана бавно прераства в гъвкава, което се характеризира като една от най-големите промени в мозъчната функция на детското развитие.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologydictionary.org
Снимка: child842.rssing.com

Още по темата:

• Моментът, в който децата се учат да лъжат, е важен етап в развитието им
• Социално и емоционално развитие в ранното детство
• Теории и примери за детското развитие — част 2
• Теории и примери за детското развитие — част 3