Какво си мислят другите: развитието на "Теорията на ума" при децата

от 30 юли 2018г.

Психолозите използват понятието "Теория на ума", за да опишат умението ни да разбираме чуждите мисли и действия, като същевременно осъзнаваме, че възприятията и гледната точка на другите може да се различават от нашите. Придобиването на "Теория на ума" е важен етап от развитието на едно дете, който му помага да разрешава конфликти, да усвоява нови социални умения и да предвижда поведението на останалите.

Кога се развива "Теория на ума"

Психолозите често идентифицират наличието на вече развита "Теория на ума", като използват така наречената задача за фалшивите вярвания. В най-популярната си версия, използвана от изследователите, дете наблюдава две кукли, наречени Сали и Ан. Първата кукла Сали поставя мраморно топче в една кошница, след което излиза от стаята. Докато Сали я няма, втората кукла Ан премества мраморното топче от кошницата в една кутия. Изследователите задават на детето следния въпрос: "Къде ще потърси Сали мраморното си топче, когато се върне в стаята?".

Тестът Сали-Ан

Дете, което вече има добре развита и стабилна "Теория на ума", ще отговори, че Сали първо ще погледне в кошницата. Въпреки че малчуганът е наясно, че мраморното топче не се намира там, той осъзнава, че Сали не разполага със същата информация и следователно ще потърси играчката, където последно я е видяла. Децата, които все още не са развили умението да разпознават своята гледна точка като отделна от тази на другите, ще кажат, че Сали ще потърси в кутията. Този отговор показва, че тези малчугани все още не могат да направят разлика между това, което те знаят, и информацията, до която има достъп Сали.

Развитието на "Теория на ума"

Децата обикновено започват да отговарят правилно на задачата за фалшивите вярвания, когато навършат 4 години. Според един метаанализ (Уелман, Корс и Уотсън, 2001), включващ резултатите от множество проучвания на темата, малчуганите до 3-годишна възраст често отговарят грешно на теста за куклите Сали и Ан. Тези, които са навършили 3 и половина, се справят успешно приблизително 50% от времето, като процентът на правилни отговори се увеличава с нарастването на възрастта.

Важно е да се отбележи, че "Теория на ума" не представлява явление, което или е развито, или не се наблюдава изобщо. Едно дете може да разбира умствените състояния в някои случаи, но да намира за трудно да преценява правилно по-сложните и неясни ситуации. Например възможно е един човек да се справи успешно със задачата за фалшивите вярвания, но да не може лесно да проумява значението на метафори и символика. Сравнително предизвикателство за определяне на наличието на "Теория на ума" включва възприемането на емоционалното състояние на хората, базирано само на снимки на очите им.

Каква роля играе езикът

Проучване, проведено преди 7 години, предоставя доказателства за хипотезата, че езиково-речевите умения играят роля в придобиването на "Теория на ума". За да установят това, учените анализират данните от участници от Никарагуа, които са изгубили слуха си и са усвоили жестомимичния език до различна степен (Тагер-Флусберг, 2011). Резултатите от изследването посочват, че участниците, които са усвоили жестомимики с по-малка сложност, по-често отговарят грешно на задачата за фалшивите вярвания, докато тези, използващи по-сложен жестомимичен език имат по-голям процент на правилни отговори на въпроса за Сали и Ан.

Въпреки тези открития резултатите от друг експеримент подкрепят твърдението, че децата развиват "Теория на ума", преди дори да се научат да говорят. Според едно изследване (Гевин, 2009), в което научният екип проследява движението на очите на пеленачета по време на задача за фалшиви вярвания, дори малките деца, посочващи грешния отговор, поглеждат към правилното местоположение на предмета. Например пеленачетата гледат към кошницата (верния отговор), докато избират кутията (грешния отговор) като място, където Сали ще потърси мраморното си топче. С други думи, много малките деца притежават някаква форма на "Теория на ума", дори преди да могат говорят.

Теорията на ума и аутизма

Изследователят Саймън Барон-Коен от Кеймбриджкия университет поддържа тезата, че трудностите, свързани с прилагането на "Теория на ума", са ключов компонент на аутизма. Той провежда експеримент през 1985 г., в който сравнява представянето на три групи деца (такива с аутизъм, синдрома на Даун и такива с ниски резултати на тестовете за аутизъм) на задачата за фалшивите вярвания.

Барон-Коен открива, че близо 80% от децата с ниски резултати на тестовете за аутизъм и тези, диагностицирани със синдрома на Даун, отговарят правилно. Резултатите на децата аутисти обаче е значително по-нисък – само в 20% от случаите задачата е завършена успешно. Психологът заключава, че разликата в нивото на усвояване на "Теория на ума" може да предостави обяснение за трудностите при определени типове социална комуникация, които често се срещат при индивидите с високи нива на аутизъм.

Редактор: Нора Маркова
Източник: thoughtco.com
Снимки: unsplash.com; researchgate.net

Още по темата: