Педагогическа психология – същност, теории и история

Педагогическата психология, наричана още училищна, има за цел да изследва методите на преподаване, обучителния процес и индивидуалните характеристики при усвояване на нови знания.

Този клон на психологията обхваща периодите на учене от ранно детство до юношеска възраст, без обаче да пренебрегва социалните, емоционалните и когнитивните процеси, които протичат през целия живот на човека. В полето на училищната психология попадат няколко дисциплини – психология на развитието, поведенческа и когнитивна психология.

Теории, върху които стъпва педагогическата психология

Като всеки друг дял на психологията, и педагогическата разглежда даден проблем в различните му аспекти. Върху процеса на учене влияние оказват заучените поведенчески модели, познавателните способности, опитът и много други.

Поведенческа теория

Всяко поведение се научава чрез кондициониране (обуславяне). Психолозите, които смятат, че поведенческият фактор оказва най-силно влияние, разчитат на принципа на оперантното кондициониране (обуславянe) при анализа на механизма на учене. Учителят например би могъл да награди учениците за добро поведение или постигнати резултати, като им дава точки, които те да заменят за нещо любимо – бонбон или играчка. Поведенческата терапия гласи, че децата се научават, когато биват поощрявани за „добро“ поведение и наказвани за „лошо“.

Една от най-често отправяните критики към поведенческия подход е, че не взема под внимание отношенията и нагласите, емоциите и вътрешната мотивация, която кара човек да се учи.

Когнитивна теория

Все повече експерти са на мнение, че спомените, вярванията, емоциите и мотивацията на детето са изключително важни за процеса на учене. Според когнитивната теория човек придобива нови знания благодарение на вътрешната си мотивация, а не на външната (наградите например). Когнитивната психология изследва пътищата, по които човек учи, запомня и обработва нова информация.

Училищният психолог, който използва в своята работа основно когнитивния метод, се опитва да разбере кое подтиква едно дете да учи, как то успява да запомни новите знания и как разрешава проблеми.

Теория за развитието

Тя е фокусирана върху начина, по който децата придобиват нови умения и знания в хода на своето развитие. Жан Пиаже е един от хората, които решават да опишат как се развиват интелектуално те през годините, като за целта начертава няколко етапа на когнитивно развитие. Тези етапи помагат на психолози в училищата да се ориентират по-лесно какво могат и не могат малчуганите в даден период от живота си, което от своя страна улеснява изготвянето на учебници и разработването на обучителни методи, предназначени за точно определената възрастова група.

Конструктивизъм

Конструктивизмът разглежда механизмите, по които ние оформяме представите си за света около нас. Той взема под внимание социалните и културни фактори, които обуславят начина ни на учене.

Привържениците на конструктивизма вярват, че онова, което човек вече знае, играе най-важна роля върху процеса на научаване. Или, всяко ново знание просто се добавя към старите и може да бъде разбрано посредством тях.

Психологът Лев Виготски има най-голям принос със своята социокултурна теория и идеята за проксималното развитие. Той вярва, че мисленето се развива чрез социалното взаимодействие.

Теория на опита и преживяванията

Според нея индивидът обработва новата информация, базирайки се на личните си преживявания. Тя е сходна с конструктивистката теория, тъй като и двете приемат за най-важни в обучителния процес мислите, преживяванията и чувствата на човека, който учи. С помощта на тази теория той може да намери свой, личен смисъл в новите знания, вместо да ги приема като нещо, което не се отнася до него.

С какво се занимава училищният психолог

Работата на училищния психолог обхваща различни сфери. Той може да подготвя материали за учителите, да проучва индивидуалните нужди на учениците или да анализира самия обучителен процес.

Основните му задачи са:

1. Разработване на образователна технология – как различните техники на преподаване помагат на децата да усвоят новия материал.

2. Създаване на подходящи образователни материали, които да предават новата информация по достъпен и възможно най-ефективен начин.

3. Подпомагане учебния процес при деца със специални образователни потребности.

4. Изготвяне на оптимален учебен план, насочен към постигането на максимална ефективност на ученето.

5. Изследване механизмите на организационно учене, или как хората придобиват нови знания и умения в рамките на организацията (например служителите в дадена компания).

6. Работа с надарени деца.

В кои сфери работи училищният психолог

Училищният психолог може да подпомага работата на служители в образователната сфера, учители и ученици, като им предлага начини за по-ефективно преподаване/ учене. Той разкрива потенциала на надарените деца и в същото време разработва програми за такива, които изпитват затруднения. Може също така да създава и прилага нови методи на обучение.

В много от случаите психологът работи в самото училище, като е възможно самият той да е преподавател или професор. Все пак някои училищни психолози предпочитат да работят рамо до рамо с учителите и да им предлагат работещи решения за оптимален обучителен процес.

Експертите имат възможността да участват в различни изследвания или проекти на правителството, свързани с образованието.

Част от тях могат да упражняват и административна дейност в учебното заведение и да съдействат при разработването и прилагането на най-ефективните методи за учене.

>>> 17 принципа на добрите учители

История на педагогическата (училищна) психология

Училищната психология е сравнително млад дял от психологията, който обаче се развива много бързо. Повечето учени сочат като неин основоположник философа Йохан Хербарт. Според Хербарт интересът на ученика в дадена област до голяма степен предопределя крайния резултат и онова, което ще научи.

През 1899 г. психологът и философ Уилям Джеймс написва книгата "Talks to Teachers on Psychology", която се оказва и първият учебник по училищна психология.

Приблизително по същото време френският психолог Алфред Бине разработва популярните IQ тестове за определяне коефициента на интелигентност. Първоначалната идея на тестовете е да се откриват по-лесно децата, които страдат от проблеми в развитието, за да бъдат включени в подходящи за тях обучителни програми.

Джон Дюи също има сериозен принос в сферата на образованието. Неговите идеи са смятани за прогресивни, поради факта, че той настоява училищните дейности да се фокусират не върху учебните предмети, а върху самите ученици. Дюи е привърженик на активното учене и вярва, че личният, непосредствен опит е важна част от процеса на трупане на знания и умения.

Сред по-съвременните учени изпъква училищният психолог Бенджамин Блум, който залага на таксономията (наука за класификациите) в областта на образованието. Той категоризира и описва три основни образователни цели: когнитивна, афективна и психомоторно учене.

Важни личности, допринесли за развитието на педагогическата психология

През годините не един учен е дал своя принос за развитието на педагогическата психология, но няколко от тях се открояват най-силно.

Джон Лок

Лок е английски философ, който въвежда понятието tabula rasa (в превод от латински „празна плоча за писане“). Според него човек се ражда, изпразнен от съдържание и без никакви знания.

Жан Пиаже

Шведският психолог е известен с теорията си за когнитивното развитие.

Б.Ф. Скинър

Американски психолог, който за първи път въвежда термина оперантно кондициониране – основа на поведенческата теория. И до ден днешен неговите изследвания за ефекта от наградите и наказанията върху ученето играят важна роля в образователната сфера.