Кои са 5-те врага на рационалното мислене

След поражението при битката при Акциум, Марк Антоний чул слух, че Клеопатра се е самоубила и в отчаянието си решил да се наръга. И всичко това, само за да разбере, че слухът тръгва от нея. По-късно Марк Антоний умира в ръцете й.

Фалшивите новини не са ново явление, но в епохата на дигиталните технологии и лесния достъп до интернет, те се разпространяват като зараза. Влиянието им е толкова силно, че могат да преобърнат резултатите по време на политически избори, да подтикват хората към социално недоволство, да уронват престижа на институции или да отвлекат вниманието от важни проблеми, свързани със здраве, образование и околна среда.

Как да се предпазим от фалшивите новини?

Психиатърът Нийл Бъртън, който е с 20 години опит в образователната сфера, споделя, че докато е бил студент, е събирал информация и факти, които тогава са звучали правдоподобни и обективни. Сега обаче е на мнение, че голяма част от теоретичната основа, която е получил, всъщност е спорна и дори вече морално остаряла. Бъртън признава, че разчита единствено на способността си да разсъждава трезво и да има критичен поглед върху случващото се. Според него „образованието е онова, което остава в съзнанието ни, когато всичко научено бъде забравено.“

Можем ли да се научим да мислим критично?

Сократ е казал, че мъдрите и добродетелни хора не съумяват да предадат своите качества на останалите. Темистокъл е бил велик атински политик и генерал. Той успял да научи сина си да стои изправен върху гърба на коня и да хвърля копие, но, уви, не е успял да му предаде своята мъдрост, с която самият той бил прочут.

Древногръцкият политик, извел Атина до неподозирани върхове в нейното развитие, научил синовете си на всичко, което един учител би могъл да ги научи. Но останалото оставил на самите тях – да търсят правилния път и да постъпват разумно и мъдро в живота си.

Възможно е мъдростта и добродетелта да не могат да се придобият или научат, но уменията да мислим трезво и рационално – да.

5-те врага на рационалното мислене

1. Формална заблуда

Заблудата е вид дефект в аргумента, или невалиден аргумент. Дедуктивен аргумент в неправилна логическа структура като например твърдението:

Някои A са Б. Някои Б са В. Следователно някои А са В.
Ако все още се затруднявате да откриете защо твърдението е невалидно, заместете А с думата „насекоми“, Б – с „тревопасни“ и В – с „бозайници.“ На всички е ясно, че няма насекоми, които да са бозайници, нали?

Формалната заблуда е вмъкната, тя е част от структурата на даден аргумент и остава заблуда, без значение съдържанието на този аргумент.

2. Неформална заблуда, или заблуда на двусмислието

Обратно на формалната, при този вид заблуда, единственият начин да се стигне до истината е като се направи анализ на съдържанието на аргумента.

При неформалните заблуди често се злоупотребява с езиковите средства. Например, може да се използва ключов израз или дума по двусмислен начин, на които едно от значенията да се отнася към една част от аргумента, а друго – към друга част. Този прийом се нарича още „заблуда на двусмислието.“

Неформалните заблуди могат да отвлекат вниманието от слабостите на аргумента или да повлияят на човека емоционално, така че да не се допита до разума си.

Примери за неформална заблуда

• Пренебрегване на алтернативите

Тук се отнасят ситуации, при които човек спори така, че да подкрепи даден аргумент и същевременно да отрече съществуването на алтернативи. („Тим е посредствен, а Боб пие твърде много. Затова ще се омъжа за Джими, той е правилният човек за мен.“)

• Заблудата на хазартния играч

Предположението, че изходът от едно или повече независими събития може да повлияе на развоя на последващо, независимо такова. (Джун е бременна за четвърти път. Първите й три деца са момчета, така че би трябвало сега вече да е момиче.“)

• Придържане към всеобщото мнение

Човек приема за истина онова, в което вярват останалите. („Разбира се, че е виновен. Дори майка му се изправи срещу него.“)

• Липса на доказателства срещу аргумента

Има ситуации, когато хората приемат дадено твърдение за вярно, само защото липсват доказателства за обратното. (Учените не са открили форми на живот на Марс. Следователно със сигурност там не е имало и няма живот.)

• „Златната среда“

Човек вярва и подкрепя най-умерената позиция, или „златната среда.“ („Половината жители на страната желаят тя да напусна ЕС, другата половина – точно обратното. Нека направим компромис като напуснем ЕС, но останем в Митническия съюз.”)

3. Когнитивна склонност

Когнитивната склонност е „немарлив“ начин на разсъждение, макар че не е задължително да е погрешен. Той представлява ментален шорткът (кратък път) или евристичен метод за решаване на проблем, който избираме, за да си спестим време, усилия или дискомфорт. Когнитивната склонност често е съпроводена от стремеж да се подсили собствения ни образ или светогледа ни, но с цената на достоверност или надеждност.

Например, когато се опитваме да разберем защо даден човек се държи по определен начин, ние сме склонни да надценяваме важността на личностните черти и да пренебрегваме ситуационните фактори. Подобна склонност се нарича кореспондентна и тя може да обръща посоката си, тоест да придаваме по-голямо значение на ситуационните фактори, когато се налага да обосновем нашето собствено поведение.

Да си представим Шарлот, която е забравила да полее цветята в градината. Ние бихме я определили като разсеяна или мързелива. Ако обаче ние сме тези, които са забравили, то тогава причините ще са извън нас – натовареност или умора.

Друг важен аспект на когнитивната склонност е когато търсим потвърждение, че сме прави, в случки, факти или аргументи, които са в синхрон с нашите схващания. Същевременно отричаме всичко, което се противопоставя на собствените ни разбирания и принципи. Подобно явление се наблюдава в социалните медии и се нарича ехо – получаваме обратно информация само за онова, което ни интересува и което харесваме и одобряваме.

4. Когнитивно изкривяване

Когнитивното изкривяване е понятие, въведено от психиатъра Арън Бек през 60-те години на миналия век. То представлява част от когнитивно-поведенческата терапия и се разглежда при лечение на депресия и други психични разстройства.

Когнитивно изкривяване означава да се интерпретират събития и ситуации по начин, който да ни утвърждава и да е в подкрепа на нашите виждания. Обикновено това се случва на база на съвсем оскъдни или частични доказателства, а понякога такива може и да липсват. Най-често срещаните когнитивни изкривявания при хората с депресия са селективната абстракция и катастрофалното мислене.

• Селективна абстракция

Тя се фокусира върху едно-единствено, и много често незначително, негативно събитие или условие, което изключва друго, положително. Да вземем за пример твърдението: „Партньорът ми ме мрази. Той ме погледна с раздразнение преди 3 дни.“

• Катастрофално мислене

Този тип мислене се характеризира с преувеличаване и драматизиране на възможните последствия от дадена ситуация или събитие. Например, „Болката в коленете ми се засилва. Ако се наложи да използвам инвалидна количка, няма да мога да работя и да си плащам сметките. Накрая ще остана без дом и ще живея на улицата.“

Когнитивното изкривяване може да ни въвлече в омагьосан кръг, от който трудно се излиза. Изкривяването подхранва депресията, а депресията – изкривяването. То не е типично само за хората с депресия или психично разстройство. Често се наблюдава и при хора с ниска самооценка и ревниви партньори.

5. Самозаблуда

Експертите смятат, че самозаблудата е най-големият ни враг срещу рационално мислене, тъй като лежи в основата на всеки друг вид заблуда.

Ако не разсъждаваме трезво и не виждаме общата картина, не означава, че сме глупави, необразовани или ни липсва житейски опит. Причината е, че се чувстваме уязвими и раними и вместо да се сблъскаме с болезнената истина, предпочитаме да се заблуждаваме. Тази човешка реакция се е превърнала почти в рефлекс.

Според Нийл Бартън самозаблудата има за цел да защити егото ни. В психоаналитичната теория, защитата на егото е един от неосъзнатите процеси, благодарение на които разсейваме страха и тревожността, когато истинското ни Аз (неосъзнатата ни личност) е в конфликт с Аз-а, който бихме искали да олицетворяваме (осъзнатото ни суперего). 

Его защити: проекция и идеализация

За да стане по-ясно, нека разгледаме две важни его защити: проекция и идеализация.

• Проекция

Проекцията е прехвърлянето на неприемливите мисли и чувства върху други хора. Тук задължително се наблюдава и елемент на репресия. Тя е първата крачка. Репресията е наложителна, тъй като преди да се освободим от тези мисли и чувства, трябва да ги отречем. Класически примери за проекция са завистливият човек, който вярва, че всеки друг завижда на самия него, алчният човек, който живее в непрекъснат страх, че ще бъде ограбен или лишен от нещо, или онзи, който има фантазии за изневяра, но подозира в изневяра партньора си.

• Идеализация

Идеализацията е надценяване положителните качества на човек или предимствата на предмет или идея, и същевременно пренебрегването на негативните им страни. На по-дълбоко ниво, тя представлява проекция на нашите потребности и желания върху другия човек, предмета или идеята. Най-често идеализираме партньора си и не обръщаме внимание на неговите недостатъци, когато самите ние имаме нужда от любов. Често подобни ситуации завършват с внезапно „проглеждане“. Затова е по-добре да намерим друг начин да облекчим чувството си на тревожност, вместо да си създаваме идеалистична представа за някого.