Разбиране на склонността към оптимизъм или илюзията за неуязвимост

Това пристрастие ни кара да вярваме, че е по-малко вероятно да изпаднем в беда и е по-вероятно да постигнем успех, отколкото реалността предполага. Вярваме, че ще живеем по-дълго от средното, че нашите деца ще бъдат по-умни от средното, че ще бъдем по-успешни в живота от средното. Но по дефиниция не можем да надхвърлим средното.

Склонността към оптимизъм е по същество погрешно вярване, че шансовете да преживеем отрицателни събития са по-ниски, а тези за положителни са по-високи отколкото на околните. Този феномен първоначално е описан от Вайнщайн (1980), който открива, че мнозинството от колежаните вярват, че шансовете да развият проблем с алкохола или да се разведат са по-ниски от тези на съучениците им. В същото време мнозинството от тях са убедени, че шансовете им за положително развитие като купуването на собствен дом и дълголетие са много по-високи тези на техните връстници.

Влиянието на склонността към оптимизъм

Горното не означава, че имаме твърде слънчев поглед върху живота си. Важното тук е, че това наше пристрастие може да доведе до вземането на недобри решения, което да води до катастрофални резултати. Тази илюзия за неуязвимост често ни кара да пропускаме ежегодните си прегледи, да не слагаме предпазния колан, да не добавяме пари към спестовната си сметка или да не използваме слънцезащитни продукти, защото погрешно вярваме, че има по-малка вероятност да се разболеем от рак на кожата.

Когнитивният невролог Тали Шарот, автор на The Optimism Bias: A Tour of the Irrationally Positive Brain, отбелязва, че това пристрастие е широко разпространено и може да се наблюдава в културите по целия свят. Шарот пояснява, че докато тази оптимистична пристрастност води понякога до негативни резултати като ангажиране с рискови поведения или нездравословни избори, то има и своите предимства. Оптимизмът подобрява благосъстоянието ни, като създава чувство за предвиждане на бъдещето. Ако очакваме добри неща да ни се случват, ние сме по-склонни да бъдем щастливи. Този оптимизъм може да действа като самоизпълняващо се пророчество. Когато вярват, че ще успеят, хората всъщност са по-склонни да бъдат успешни.

Оптимизмът ни мотивира да преследваме целите си. В края на краищата, ако не вярвахме, че бихме могли да постигнем успех, защо бихме си правили труда?

Оптимистите също са по-склонни да предприемат мерки за здравето си - да спортуват, да приемат витамини, да се хранят здравословно т.н.

Защо сме толкова оптимистични? Експертите смятат, че мозъкът ни може да е еволюционно предразположен да вижда чашата наполовина пълна.

Изследователите откриват различни причини за нашия вроден оптимизъм, включително когнитивни и мотивационни фактори. Когато оценяваме рисковете, ние сравняваме собствената си ситуация с тази на другите, но също така сме егоцентрични. Ние се фокусираме върху себе си, вместо да гледаме реалистично на сравнението ни с тях.

Ние сме силно мотивирани за висок оптимизъм.

Вярвайки, че е малко вероятно да се провалим и е по-вероятно да успеем, ние имаме по-добро самочувствие, по-ниски нива на стрес и по-добро общо благосъстояние.

Фактори, повлияващи склонността ни към оптимизъм

• По-вероятно е редките събития да бъдат повлияни от този феномен. Хората са склонни да мислят, че е по-малко вероятно да бъдат засегнати от неща като урагани и наводнения, просто защото обикновено те не са ежедневни събития.
• Хората изпитват повече оптимизъм, когато мислят, че събитията са под пряк контрол и влияние на индивида. Както Шарот описва в TED Talk, не че хората вярват, че нещата ще се развият магически, те просто мислят, че имат уменията, за да го постигнат.
• По-вероятно е нереалистичният оптимизъм да се появи, ако отрицателното събитие се възприема като малко вероятно. Ако например човек вярва, че ракът на кожата е много рядко заболяване, по-вероятно е той да бъде нереалистично оптимистичен по отношение на рисковете.

Фактори, които намаляват появата на нереалистичния оптимизъм

Изследванията показват, че хората, които са депресирани или тревожни, са по-малко склонни да изпитат тази нагласа към оптимизъм.

Изживяването на определени събития може да намали пристрастността ни към оптимизъм.

Хората са по-малко склонни да изпитват нереалистичен оптимизъм, когато се сравняват със свои близки - приятели и членове на семейството.

Докато изследователите се опитват да помогнат на хората да намалят пристрастността си към това когнитивно изкривяване, да насърчат здравословното и намалят рисковото поведение, те установяват, че намаляването или елиминирането на това наше пристрастие всъщност е невероятно трудно.

В проучвания, включващи опити за намаляване на склонността ни към оптимизъм чрез действия като обучение на участниците за рискови фактори, насърчаване на доброволците да обмислят примери за високия риск и обучаване на теми защо са изложени на риск, учените установяват, че тези опити водят до малко промени, а в някои случаи дори увеличават оптимизма. Например, това да разкажете на някого за риска да умре от определен навик, като пушенето, може всъщност да го накара да повярва, че няма да бъде негативно засегнат от него.

Това наше когнитивно изкривяване е само едно от многото, научете и останалите ТУК >>>

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: anoiadiari.cat

Още по темата:

• Психологическа гъвкавост и депресия: Каква е връзката
• Психологическа гъвкавост и депресия: Каква е връзката
• Негативният начин на мислене е заразен
• Когнитивни изкривявания – мисловните грешки, които могат да ни съсипят