Афективна евристика: мислим както се чувстваме

от 22 ное 2018г., обновено на 29 ное 2019г.

Когато сме разстроени, не сме особено рационални. Този психологически феномен се нарича афективна евристиката.

Чувствате ли, че вашите емоции контролират онова, което мислите? Смятате ли, че е трудно да сте рационални, когато сте емоционални?

Обмислете този пример: Ако някой ви е навредил, бързо стигате до заключението, че този човек е студен, недружелюбен, враждебен и т.н. Всъщност, дори той да не ви е навредил нарочно, може да мислите за него по същия начин. Вашите емоции диктуват начина, по който мислите за него, което означава, че сте под влиянието на афективната евристика (пристрастие).

Какво е афективна евристика? Първо, имаме нужда от малко информация, за да разберем психологическите принципи, които стоят зад нея. Според Епщайн съществуват два режима на мислене: експериментален и аналитичен.

"Съществуват редица доказателства в ежедневния живот, че хората възприемат реалността по два фундаментално различни начина, единия можем да етикетираме като интуитивен, автоматичен, естествен, невербален, наративен и експериментален, а другия аналитичен, съзнателен, словесен и рационален."

Това, което е общо за тези два начина на мислене, е, че те ръководят вземането на решения и мотивират нашето поведение; служат за навигация в един доста сложен свят като нашия.

Аналитичният начин на мислене е съзнателен, за разлика от експерименталния начин на мислене, който е напълно автоматичен и несъзнателен. Поради тази причина аналитичният изисква повече усилие и е по-бавен.

Когато вземаме решения, използваме и двата режима, но често разчитаме на емоциите да ни ръководят (режима на експерименталното мислене), тъй като дават някои бързи решения на нашите проблеми. Това се нарича афективна евристика.

Изследванията показват по какъв начин афективната евристика оказва влияние върху вземането на решения. Проучване, публикувано в Journal of Consumer Research, установява, че участниците са по-лесно убедени в дадена реклама, когато тя е натоварена с (емоционален) идеал, в сравнение с внушението (аналитичен), че "това е продуктът, който би трябвало да употребяват хора като тях".

Когато на участниците е внушавано, че това е продуктът, който би трябвало да употребяват хора като тях, те разчитат на основното послание на рекламата, вместо на емоционалните аспекти на продукта. С други думи, те използват аналитичния начин на мислене.

Така потребителите разчитат както на емоциите си, така и на рационалното си усещане, за да ръководят поведението си в зависимост от характеристиките на ситуацията. Когато им е оказано скрито влияние да мислят по определен начин, те мислят съответно.

Малко проучване подкрепя споменатите по-горе констатации и разширява резултатите, като показва, че много от задачите по преценка са засегнати от афективната евристика.

Изследването показва още, че тя се случва поради режимите на мислене на хората изобщо, както и спрямо техните случайни настроения. Някои хора обикновено вземат решения бързо, други са склонни да вземат решения по-бавно.

Едни разчитат на емоциите си, за да ги ръководят, други разчитат на аналитичното осмисляне. Взети заедно, тези открития подкрепят идеята за двата режима на мислене, предложени от Епщайн през 1994 г..

Посланието, което можем да си вземем от всичко по-горе, е, че трябва да сме наясно с факта, че сме склонни да мислим от гледна точка на това, как се чувстваме. Понякога афективната евристика ни служи добре, тъй като ни позволява да вземаме бързи решения.

Но, когато става въпрос за правилните, или поне по-рационалните решения, може да ни е нужно известно време, за да обмислим последствията от това.

Например да сиз ададем въпроса: моето решение в съответствие ли е с моите лични ценности и цели, и какви са дългосрочните последици от това?

Източник:

everydayhealth.com